Така окончателно ще изглежда корицата на списание ИДЕИ, което излиза в петък, 30 октомври 2009 г.
Ами какво остава освен да си пожелаем „На добър път!“.
Надявам се, много от читателите на този блог ще станат и читатели на списание ИДЕИ, което създадох и което имам честта да редактирам.
На добър път и вам, драги читатели на списание ИДЕИ – на попрището на автентичната мисъл и философия!
ЗАБЕЛЕЖКА: Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и разпространителите да си свършат работата – и да го доставят на неговите читатели.
С риск да бъда обявен за „враг на народа“ ще заявя, че не одобрявам изхвърлянията на премиера Б.Борисов срещу комунисто-социалистите
Иво Инджев е написал в блога си хубава статия, наречена Червеният бумеранг срещу Борисов. В нея става дума за онзиденшното интервю на премиера Б.Борисов, което вчера било предизвикало „буря в чаша вода“ при комунистите, при таваришчите де, които били крайно възмутени и протестирали: щото Б.Борисов тогава ни повече, ни по-малко най-титанично заяви, че БСП требело да бъде забранена, че он бил жалил за това, че устите на комунистите още не били затворени веднъж завинаги и прочие, и т.н. Г-н Инджев си е изразил становището, не е зле да го прочетете. Аз там рекох да напиша своята реакция, ала се получи по-дълъг коментар, поради което го публикувам тук като самостоятелна статия:
Г-н Инджев, напълно споделям написаното от Вас, това, което Бойко Борисов каза за БСП, е самата истина (случайно гледах интервюто му). Разбира се, няма особено значение какъв е бил, щото всеки има право някога да прозре истината, ала въпреки това ще поема риска в случая да защитя БСП и да изразя позиция, че казаното за нея в устата на Б.Борисов (все пак е министър-председател на България, страна-член на Европейския съюз и на НАТО) ми звучи прекалено злокобно, т.е. не мога да адмирирам постъпката му. Зная, че рискувам да бъда обруган, зная, че някой ще рече: „Тоя хептен се побърка!“, ала съм длъжен да река това, което ще ОЩЕ >>>>>
За българската демокрация и в частност за езика и ефекта на политическите послания
Темата наистина е огромна и не може да бъде изчерпана в няколко реда. Само няколко бегли бележки.
Нестабилността на партийната система е характерна за много развити демокрации като френската, италианската и пр., какво остава за посткомунистическите страни. Показателна в това отношение е бившата ГДР, чиято политическа култура и партийна система разко се отличават от тези в Стара Германия. На тази почва лесно избуяват всякакви популизми, борбата с които наистина е много трудна. В дълбочина проблемите може би наистина са нравствени. За съжаление в редиците на демократичните сили се оказаха достатъчно корумирани и безскрупулни хора, които дискредитираха синята идея. Това, разбира се, не стана без помощта на посткомунистическата мафия и подвластните й медии. Някак на българите беше внушено, че никой освен абсолютната истина или Бог не са достатъчно чисти и достойни да управляват България. Хората не могат или не искат да разберат, че и политиците са само хора с всички човешки слабости и недостатъци.
Грешка на демократичните сили от самото начало беше и прекалената ОЩЕ >>>>>
Мощни талази на безсрамен популизъм ни заливат: Бойко и Божо се оляха яко, а сега требе да се овъргалят – като прасета в мръсна локва!
Става дума за историята – истерията! – около освобождението на Спаска Митрова, която се развива пред очите ни, и в която премиерът и неговият приятел Божо Димитров сякаш се надпреварват кой да обере най-хубавите плодове. Ето, погледнете за какво безсрамие става дума; не е нормално на неизвратен човек да не му стане гнусно само като прочете тия заглавия:
Бойко: През зъби сме мълчали за Спаска
Министър предложи работа на Спаска Митрова
Срамота направо, тия хора явно нямат ОЩЕ >>>>>
Документални свиделства около създаването на Философския дискусионен клуб в ПУ през юли-октомври 1987 г.
Да говориш това, което мислиш (моя статия от 1987 г., публикувана в пловдивския младежки в-к „Комсомолска искра“)
Ще стане ли Пловдив средище на младите философи? – моя статия от дек. 1987 г., представяща Философския клуб „Аристотел“, създаден тогава в ПУ
„АРИСТОТЕЛ-КЛУБ“ – моя статия от 1988 г., представяща Философския дискусионен клуб в ПУ „П.Хилендарски“
Академичният дух (философско-публицистична статия, публикувана през февруари 1989 г.)
Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения (Моя статия от епохата на комунизма, публикувана в сп. „Философска мисъл“, март 1989 г.)
„Звездна система“ ИЛИ „идеологически цикъл“ – статия от септ. 1989 г. за гражданското образование тогава
„ИСТИНА И СВОБОДА“ – моя статия, публикувана на 20 ноември 1989 година
Веселото, тъжно-смешно „преустройство“… – един „революционен манифест“, писан и публикуван седмица след 10 ноември 1989 г.
И други такива статии: виж ИЗ МОЯ АРХИВ
22 години от учредяването на Философския дискусионен клуб в ПУ
Днес се сетих, че преди много години – оказва се, са минали вече цели 22 години; за толкова години новороденото става истински човек и личност! – точно в тия дни на октомври течеше една тежка битка с „партийно-образователните институции“, която водих, битката за създаването на знаменития навремето ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ „П.Хилендарски“ – Пловдив. Сега обаче нищо подобно няма в ПУ, но докато съм жив, няма да позволя прахта на забравата да затрупа спомена за случилото се тогава. За отбелязване на 22-годишнината – 22 е „кръгло число“, нали?! – публикувам откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), излязла от печат преди две години.
Тази глава е наречена
Смел радетел на истината и на свободата ОЩЕ >>>>>
Столичани, не пропускайте златната възможност да си изберете умен и талантлив човек за кмет!
Кандидатът, който твърдо подкрепям на предстоящите избори за кмет на София, именно г-н Теодор Дечев, е предложил изключително интересна и оригинална идея за преустрояването на т.н. „Паметник на Съветската армия-освободителка“. Според него нищо не пречи около паметника да се изгради постройка, в която по умел и смислен, определен от архитектите, начин да се впишат скулптурните групи на самия паметник, като по този начин да се създаде и така неoбходимия ни Музей на тоталитаризма. А пък в този музей би било много удачно и да се настани и бъдещия Институт за националната памет.
Аз лично оценявам предложението на г-н Дечев за напълно разумно, смислено и съвсем приемливо, подкрепям го изцяло, и нещо повече – разбирам, че с това си предложение г-н Дечев напълно оправда доверието ми да подкрепя (като блогър) неговата кандидатура за кмет на София. Този човек за сетен път показва, че е изключително умен, а пък на нас показва, че е ОЩЕ >>>>









