Така окончателно ще изглежда корицата на списание ИДЕИ, което излиза в петък, 30 октомври 2009 г.

Ами това е. Слава Богу, свършиха се издателските неволи! Сега започват разпространителските, ама имам два дни пауза да си почина малко…

Ами какво остава освен да си пожелаем „На добър път!“.

Надявам се, много от читателите на този блог ще станат и читатели на списание ИДЕИ, което създадох и което имам честта да редактирам.

На добър път и вам, драги читатели на списание ИДЕИ – на попрището на автентичната мисъл и философия!

ЗАБЕЛЕЖКА: Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и разпространителите да си свършат работата – и да го доставят на неговите читатели.

С риск да бъда обявен за „враг на народа“ ще заявя, че не одобрявам изхвърлянията на премиера Б.Борисов срещу комунисто-социалистите

Иво Инджев е написал в блога си хубава статия, наречена Червеният бумеранг срещу Борисов. В нея става дума за онзиденшното интервю на премиера Б.Борисов, което вчера било предизвикало „буря в чаша вода“ при комунистите, при таваришчите де, които били крайно възмутени и протестирали: щото Б.Борисов тогава ни повече, ни по-малко най-титанично заяви, че БСП требело да бъде забранена, че он бил жалил за това, че устите на комунистите още не били затворени веднъж завинаги и прочие, и т.н. Г-н Инджев си е изразил становището, не е зле да го прочетете. Аз там рекох да напиша своята реакция, ала се получи по-дълъг коментар, поради което го публикувам тук като самостоятелна статия:

Г-н Инджев, напълно споделям написаното от Вас, това, което Бойко Борисов каза за БСП, е самата истина (случайно гледах интервюто му). Разбира се, няма особено значение какъв е бил, щото всеки има право някога да прозре истината, ала въпреки това ще поема риска в случая да защитя БСП и да изразя позиция, че казаното за нея в устата на Б.Борисов (все пак е министър-председател на България, страна-член на Европейския съюз и на НАТО) ми звучи прекалено злокобно, т.е. не мога да адмирирам постъпката му. Зная, че рискувам да бъда обруган, зная, че някой ще рече: „Тоя хептен се побърка!“, ала съм длъжен да река това, което ще ОЩЕ >>>>>

За българската демокрация и в частност за езика и ефекта на политическите послания

Темата наистина е огромна и не може да бъде изчерпана в няколко реда. Само няколко бегли бележки.

Нестабилността на партийната система е характерна за много развити демокрации като френската, италианската и пр., какво остава за посткомунистическите страни. Показателна в това отношение е бившата ГДР, чиято политическа култура и партийна система разко се отличават от тези в Стара Германия. На тази почва лесно избуяват всякакви популизми, борбата с които наистина е много трудна. В дълбочина проблемите може би наистина са нравствени. За съжаление в редиците на демократичните сили се оказаха достатъчно корумирани и безскрупулни хора, които дискредитираха синята идея. Това, разбира се, не стана без помощта на посткомунистическата мафия и подвластните й медии. Някак на българите беше внушено, че никой освен абсолютната истина или Бог не са достатъчно чисти и достойни да управляват България. Хората не могат или не искат да разберат, че и политиците са само хора с всички човешки слабости и недостатъци.

Грешка на демократичните сили от самото начало беше и прекалената ОЩЕ >>>>>

Мощни талази на безсрамен популизъм ни заливат: Бойко и Божо се оляха яко, а сега требе да се овъргалят – като прасета в мръсна локва!

Става дума за историята – истерията! – около освобождението на Спаска Митрова, която се развива пред очите ни, и в която премиерът и неговият приятел Божо Димитров сякаш се надпреварват кой да обере най-хубавите плодове. Ето, погледнете за какво безсрамие става дума; не е нормално на неизвратен човек да не му стане гнусно само като прочете тия заглавия:

Бойко: През зъби сме мълчали за Спаска

Министър предложи работа на Спаска Митрова

Срамота направо, тия хора явно нямат ОЩЕ >>>>>

Документални свиделства около създаването на Философския дискусионен клуб в ПУ през юли-октомври 1987 г.

Да говориш това, което мислиш (моя статия от 1987 г., публикувана в пловдивския младежки в-к „Комсомолска искра“)

Ще стане ли Пловдив средище на младите философи? – моя статия от дек. 1987 г., представяща Философския клуб „Аристотел“, създаден тогава в ПУ

„АРИСТОТЕЛ-КЛУБ“ – моя статия от 1988 г., представяща Философския дискусионен клуб в ПУ „П.Хилендарски“

Академичният дух (философско-публицистична статия, публикувана през февруари 1989 г.)

Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения (Моя статия от епохата на комунизма, публикувана в сп. „Философска мисъл“, март 1989 г.)

„Звездна система“ ИЛИ „идеологически цикъл“ – статия от септ. 1989 г. за гражданското образование тогава

„ИСТИНА И СВОБОДА“ – моя статия, публикувана на 20 ноември 1989 година

Веселото, тъжно-смешно „преустройство“… – един „революционен манифест“, писан и публикуван седмица след 10 ноември 1989 г.

И други такива статии: виж ИЗ МОЯ АРХИВ

22 години от учредяването на Философския дискусионен клуб в ПУ

Днес се сетих, че преди много години – оказва се, са минали вече цели 22 години; за толкова години новороденото става истински човек и личност! – точно в тия дни на октомври течеше една тежка битка с „партийно-образователните институции“, която водих, битката за създаването на знаменития навремето ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ „П.Хилендарски“ – Пловдив. Сега обаче нищо подобно няма в ПУ, но докато съм жив, няма да позволя прахта на забравата да затрупа спомена за случилото се тогава. За отбелязване на 22-годишнината – 22 е „кръгло число“, нали?! – публикувам откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), излязла от печат преди две години.

Тази глава е наречена

Смел радетел на истината и на свободата ОЩЕ >>>>>

Столичани, не пропускайте златната възможност да си изберете умен и талантлив човек за кмет!

Кандидатът, който твърдо подкрепям на предстоящите избори за кмет на София, именно г-н Теодор Дечев, е предложил изключително интересна и оригинална идея за преустрояването на т.н. „Паметник на Съветската армия-освободителка“. Според него нищо не пречи около паметника да се изгради постройка, в която по умел и смислен, определен от архитектите, начин да се впишат скулптурните групи на самия паметник, като по този начин да се създаде и така неoбходимия ни Музей на тоталитаризма. А пък в този музей би било много удачно и да се настани и бъдещия Институт за националната памет.

Аз лично оценявам предложението на г-н Дечев за напълно разумно, смислено и съвсем приемливо, подкрепям го изцяло, и нещо повече – разбирам, че с това си предложение г-н Дечев напълно оправда доверието ми да подкрепя (като блогър) неговата кандидатура за кмет на София. Този човек за сетен път показва, че е изключително умен, а пък на нас показва, че е ОЩЕ >>>>

ДИСКУСИЯ: Какво е “прилично облечен ученик” и трябва ли Министерството на образованието, младежта и науката да ни нарежда как да се обличаме?