За ужасните грешки на Сините и за причините за триумфа на батбойковците

Вчерашният ми коментар, озаглавен Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора, предизвика известен отклик, включително и в други блогове: Оценка на постигнатото от Синята коалиция. Разбира се, в тия тежки разговори е неизбежно да съществуват различни оценки, но основното е да се осмисли ситуацията с оглед преодоляването на недостатъците. И с оглед най-вече на това: възстановяване на доверието към автентичната десница – и на нейната роля в политическия живот на страната.

Недоброжелателно настроените критици от типа на Явор Дачков се концентрират главно върху това да злорадстват и да намират нови основания на своята озлобеност спрямо Костов. Истински загрижените за създалото се положение анализатори са настроени не за мъст, а за отстраняване на недопустимите деформации във вътрешно-партийния живот на десните партии, довели до това, ПРОДЪЛЖАВА >>>>

Конспиративното гледище: задкулисен център дирижира политическия ни цирк и всички партии в него са кукли на конци

Отивам да си наплискам очите с вода, щото не ми се верва още г-н Грънчаров да е написал този коментар. Някаква грешка трябва да е станала. Дали не сънувам?

Как може да критикувате вожда и учителя на десните, демократите, реформаторите, спасителите и строителите на съвременна България – Костов? Срамота!

А сега сериозно. Приятно съм изненадан, че авторът на блога показва признаци на обективно, безпристрастно наблюдение и поглед спрямо любимите му политици. Тезата, че СДС (Синята коалиция) при по-висока избирателна активност ще спечели повече гласове, отиде на кино. Още повече тези избори са след провалено управление не на кой да е, а на БСП.

От друга страна обаче, според мен СДС (Синята коалиция) спечели дори повече от реалния си моментен потенциал. Това се дължи на истерията срещу бившите вече управници,

Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора

Ето че се поуспокоиха предизборните страсти и сега вече може, в по-спокойна обстановка, да се разговаря за случилото се на тия избори, защо резултатите са такива, за грешките, пропуските, за недостатъците и т.н. Аз лично бих желал да пиша най-напред върху своята оценка на кампанията на Синята коалиция, формацията, за която гласувах и която подкрепям.

Няма да скрия, че още докато течеше кампанията аз имах ред безпокойства, свързани с начина, по който кампанията се води, за груби грешки, които се допускат, ала тогава се въздържах от критики, за да не се възприеме, че умишлено работя срещу Синята коалиция. Даже имах един такъв случай, именно когато писах за срещата на И.Костов и Н.Михайлова с гражданството

Писна ми от милиционери! Чу се, че и министър на културата ще е ченге! Това на нищо не прилича вече!

Хич не му е лека работата на Б.Борисов тия дни, когато към него напира цялата кариеристична гмеж: така винаги е било при победителите след всички избори; ето, примерно Костов, точно такива го провалиха. Тия, които завиждат на триумфатора, нека да отчетат и този факт: хич не му е леко. И грешките и провалите не само са възможни, ами са и неизбежни.

Че ГЕРБ има имидж на мутро-милиционерска партия се знае от всеки. Сега Б.Борисов е поставен пред следната дилема: или ще затвърди и докаже този имидж, слагайки милиционери, ченгета, роднини на милиционери и на ченгета, приятели на роднините на милиционери и на ченгета и пр. на всички постове, или ще се постарае да се предпази от такива. Като потърси и се опре на по-кадърни хора и специалисти, при това немилиционери и неченгета.

Разбира се, задачката му е кажи-речи съвсем неизпълнима: у нас способните немилиционери и неченгета

Бойко Борисов символизира “българската мечта”

Ако помислиш малко, ще откриеш, че Бойко Борисов въплъщава “българската мечта” (подобно на американската). За обикновения човек, стигнал до върховете.

Ние отчаяно се нуждаем от такава мечта, тъй като това, което ни се предлага досега е чурук-дъска. Всеки народ има нужда от своите идоли. Почти всички от сегашните ни Рокфелеровци са продукт на криминален произход и развитие. Да се чудим ли защо народът не позна в енергийния олигарх Ковачки, честния бизнесмен стигнал върховете благодарение на предприемчивия си дух, и таланти?

Чета сега по блогове и форуми. Бойко Борисов бил тъп, необразован, пожарникар…

Първо, да си пожарникар не е обидно. Напротив, хората, които са готови да рискуват живота си да са спасят нечий чужд живот са достойни за уважение (например пожарникарите от 11 септември в Ню Йорк) и притежават особени човешки и личностни качества.

Второ – Бойко Борисов е български генерал. Това е звание, достойно за уважение, което се дава за заслуги, до него стигат единици и за да се получи изисква знания, опит и успешна професионална кариера.

Трето – очевидно не е тъп, след като създаде

Честита победа на десните демократични и проевропейски сили!

Да си честитим, уважаеми читатели и приятели на този блог, победата на демократичната проевропейска десница на тези избори! Тристранната пропутинска и антиевропейска разбойническа коалиция загуби изборите и тия дни ще загуби и властта! Доган минава в опозиция, а пък, да се надяваме, скоро ще стане и посетител на някой затвор – и то задълго.

А Дмитрич ще се наложи да си иде в Матушката си, нищо чудно да го турят служител в Газпром – на хубава заплата с перспективи за висока пенсия. Симеон, след като се оля отвсякъде, вече напуска политиката – това лично за мен е един най-радостен и значим резултат от изборите.

ГЕРБ ще състави правителство и ще поеме пълна отговорност за управлението на страната. Това е чист и добър вариант. ГЕРБ трябва да защити претенциите си, и то на дело, практически. Ще чакам да видя с най-голям интерес как ще се представят още с първите си стъпки във властта. Имам някои съмнения спрямо ГЕРБ, писал съм доста за тях, но ще се радвам да бъда опроверган. За доброто на България съм готов да понеса всякакви опровержения на предишни свои оценки. Разбира се, ще бъда строг критик и на това правителство, понеже ако една власт не бъде зорко следена и критикувана от нас, гражданите, тя наминуемо се самозабравя. Това не трябва да бъде допускано – и затова трябва непрекъснато да следим какво ще

Новият триумфатор на България

(Психологически портрет на Б.Борисов)

Оказа се, че дългоочакваното се случи: партията на Б.Борисов участва в парламентарни избори и се представи наистина триумфално. Никой не вярваше да се постигне точно този резултат: та самостоятелно мнозинство нямаше дори царят! Случилото се на 5 юли е блестящ пример за това как упоритата медийна обработка на населението твори политическото битие. И ражда нови, доста пищни форми на съзнание.

Отдавна се каня да напиша нещо като психологически портрет на Б.Борисов, ама все отлагам. Не че не съм си изразявал отношението към този играч: доста съм писал за своето възприятие на народностния феномен, свързан с него. Факт е, че бившият бодигард на Т.Живков и на Симеон е едновременно и звезда на родния небосклон, и същинско чудо на природата. А това няма как да не е обусловено от

Великото тайнство на демокрацията

Ранна утрин е. Тишина владее простора. Умиротворителна тишина, която никакъв шум не смущава. Даже птичките не се осмеляват да нарушат тайнството, на което предстои да се извърши днес. Рано е, народът спи. Една обикновена неделна утрин. Хората имат нужда да си починат повече, в неделя стават рано само ранобудници като мен. Но днес е 5 юли. Ден на избор. Съдбовен ден.