Т.нар. „падане на комунизма“ в цяла Източна Европа се извърши под диригентската палка на КГБ и в услуга на висшата комунистическа аристокрация
20 години след промяната наистина е крайно време ИСТИНАТА за събитията от 1989 в Източна Европа да започне да излиза наяве. Затова ето, както иска г-н Ганчев, още малко инфорамция в „насипно състояние”.
Събитията от 1989 особено на Запад все още се представят като някакъв триумф на доброто над злото. Според тази версия „народите” от Източна Европа „излезли на улицата”, „свалили” омразната комунистическа власт и се възцарили свобода и демокрация. Колко идилична картинка! Хората в Източна Европа, разбира се, са далеч по-наясно с фарсовия характер на промените. На това обаче трябва да се дава по-голяма гласност. Като същевременно, разбира се, се отдава дължимото на хората по улиците и площадите, тласкали все пак разитието напред.
Между другото вече е ясно, че и отварянето на Берлинската стена е бил внимателно планиран сценарий, а не спонтанен акт (ОЩЕ >>>>>)
Най-нова статия в текстовия ми блог: Размисли за пътя на България
Във връзка с 20-те години от 10 ноември 1989 г. се изписаха и изрекоха доста празни и кухи думи, ала, за жалост, често в изречените или написани думи нямаше капчица мисъл, да не говорим пък за смисъл. Което означава, че масово не проумяват случилото се с нас самите в тия 20 години, което е скандално: това означава, че мнозинството от българите не разбира пътя на България, който тя пое преди 20 години! Това, ако се осмисли какво означава в същината му, е крайно смущаващо, отчайващо и дори страшно.
Началото на възкръсването и възстановяването на свободата и на демокрацията в най-новата българска история сякаш е безразлично на огромното мнозинство от българите, което показва, че им убягва величествения, възвишаващ духа смисъл на свободата за живота на човека. А това пък показва, че такива хора са готови да се откажат от свободата и от демокрацията за едното нищо, стига някой да ги съблазни с някакви бляскави и примамливи дреболии; по същия начин, твърдят, всеядните щрауси обичали да кълват и поглъщат стъкълца и всякакви бляскави парчета от най-различни боклуци. (ОЩЕ >>>> )
Свидетелства за комунистическия терор в България след 9 септември 1944 година
Най-новите публикации в текстовия ми блог от последната седмица
Откъслеци от преживяното след 10-ти ноември 1989 г., съхранени по страниците на в-к МИСЪЛ
Нов и чудесен начин за разглеждане на документи: архивът на в-к МИСЪЛ (част 1)
Архивът на вестник МИСЪЛ, дек. 1989 – март 1990 г. (2 част)
Комунистите убиха баща ми, а днешната власт даже не ми дава документ за това, че е лишен от свобода без съд!
Важен въпрос: знае ли някой дали наистина е ефективно средството срещу вирусите на грипа, наречено АРМАКС – или е ефективна измама за наивници?
Разказ за събитията в първите седмици след 10 ноември 1989 година, част 1-4, с продължение
Разказ за събитията в първите седмици след 10 ноември 1989 година, част 1-4, с продължение
(Очаквайте скоро продължението на този разказ)
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
(Забележка: Понеже, неизвестно защо, плейъра не може да се постави в уърдпресовски блог, се налага да препратя интересуващите се не толкова от моето интервю с Евгени Тодоров по ПО-тв, а най-вече от новото философско списание ИДЕИ, в другия си блог, за което моля да бъда извинен!)
Така окончателно ще изглежда корицата на списание ИДЕИ, което излиза в петък, 30 октомври 2009 г.
Ами какво остава освен да си пожелаем „На добър път!“.
Надявам се, много от читателите на този блог ще станат и читатели на списание ИДЕИ, което създадох и което имам честта да редактирам.
На добър път и вам, драги читатели на списание ИДЕИ – на попрището на автентичната мисъл и философия!
ЗАБЕЛЕЖКА: Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и разпространителите да си свършат работата – и да го доставят на неговите читатели.









