Контакти
Както с Центъра за развитие на личността, така и с мен лично можете да се свържете на имейл: от abv.bg пощата angeligdb или пък на тел. 0896209488. А пък никнейма на Skype ми е също angeligdb.
2 Коментара »
Вашият коментар
Място за срещи и дискусии на
ангажирани и мислещи български граждани, привърженици на великите ценности на западната, на евро-американската цивилизация на свободата
За студенти, ученици и всички интересуващи се
Ново! За първи път в България!
ЦЕНТЪРЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА • HUMANUS • обявява своите нови програми, които ще стартират от 1 октомври 2009 г.:
• Жизнени стратегии: как да си изработя свой личен проект на бъдещето?
• Истинското богатство на човека: моята личностна и ценностна идентичност
Виж още >>>
-
ОТЗИВИ
Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… kristina на Пример за безпрецедентна нагло… megaitstore на Е, какво – кога, как и д… Атанас Ганчев на Как се пише и как се защищава … Атанас Ганчев на За Ангел Грънчаров и за… Ангел… бронхолегочный аспер… на Е, какво – кога, как и д… Заказ на Е, какво – кога, как и д… walx на Е, какво – кога, как и д… Стройка на Е, какво – кога, как и д… надя на Нека заедно направим мечтата н…
Търсете по книжарниците книжка 1-ва на списание ИДЕИ
Обичате ли да четете?
Написано за вас, драги родни дремльовци:
Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. (Христо Ботйов)
Стиховете на българския гений
Безпощадни беседи за българската национална идентичност (Видео)
Една НЕОБХОДИМА книга:
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. (ОЩЕ >>> )Нова книга
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и народопсихологични дадености и комплекси.
Да си призная чесно ,не мога да направя анализ на споделените мисли в статията.Твърде далеч съм от философията на темата.Но ,напълно съм съгласен с упреците отправени към нас като народ,страдал толкова много от робство,цинизъм,политическо пледиадство и най вече бих добавил от предателство и липса на морал на ръководилите го „днешни политици“и минали династии,князе и предатели царе!Добротата на българите е пословична.Ние никога не сме поробвали,никога не сме унищожавали нации,династии и етноси.Там където е минавал Великият войн Български е имало възход за всички които са заставали редом с нас.Велика е и мъдростта на Левски за Чиста и Свята Република.Пословъчна е добротата на Ботев,Караджата.Каравелов е комир и за нашите съседи.Но за съжаление през последните петдесет години системата на „социализъма“не оправда тезата за „равенство“в българската общност.Именно това бе пагубно за най интелегентната част от народа да ни поведе наистина към „по светло бъдеще“.Не може „дъщерята“ на партизанина от колибарското Кюстендилско село да бъде водеща в развитието на науката,културата на нашето общество.За това трябват наследствени и потомсктвени гени.Трябва целомъдрието на цветът на нацията ни.Възпитанието в морал и човеколюбие,такова каквото са притежавали нашите възрожденци в миналото и философията на човешката цивилизация за Демокрация и просперитет на цялото общество.Обществото на народите.За да бъда честен към себе си и идните поколения ще споделя своето заключение,че беден народ наиситина е предпоставака за слаба държава,държава на мутри и щерки ,остатъци от фалшивата илюзия за „комунизъм“!
с уважение към целия Български НАРОД!:Димитър Богоев
Здравейте, ако искате, публикувайте статията. Любима
ПРЕДПАЗЛИВИЯТ ОПТИМИЗЪМ
НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
доц. д-р Любима Йорданова,
тел. 8 77 65 91 и 0886 926616
Европейската комисия наблюдава България по шест бенч-марки по силата на въведения след присъединяването на България към ЕС т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка.
Съществена е разликата между Доклада на Европейската комисия от 23.07.2008 г., който обаче „остава валидна основа за оценка на постигнатия напредък по показателите и за идентифициране на оставащите предизвикателства”. Може би, защото е междинен, защото са минали само шест месеца, но Докладът на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от 12.02.2009 г. връща до голяма степен дипломатическия тон в изказа, докато Докладът от 23.07. 2008 г. директно назоваваше несвършената работа и липсата на административен капацитет на властите на национално, регионално и местно равнище. Тогава той очерта и липсата на съдебен капацитет.
Ако трябва да направим сравнение на езика, който използва Европейската комисия в междинния си доклад до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, ще трябва да се задоволим с оценката предпазлив оптимизъм.
Модалност на изказа
Омекотената модалност личи в използването на думи и изрази като усилители на релативността, напр думата известен в текста „…. по отношение на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е придобил известен оперативен капацитет”. И още един текст: От юли 2008 г. насам има известно развитие по показатели 1-3 /реформа на съдебната система/, особено по отношение на работата на Инспектората…”
Подобна употреба откриваме и в израза твърде рано в текста: „Твърде рано е да се прецени, доколко тези реформи ще постигнат целите си, сред които е тази за повишаване на ефективността на полицейското разследване, особено на сложни случаи”.
Много важни са прилагателните, които използва Комисията – системен, необратим в текста „за да докаже, че е налице системна и необратима промяна”.
Текстовете често използват глагола трябва, който изразява твърда необходимост, която не подлежи на съмнение, вж. в текста „България трябва да покаже, че е създала самостоятелно функционираща и стабилна съдебна система, която е в състояние да разкрива и наказва конфликта на интереси, корупцията и организираната престъпност и да опазва върховенството на закона”.
Дипломатите от Брюксел умело използват т.нар. в политолингвистиката „насърчителни думи” – новост, начало, бяха предприети стъпки в текстовете: „По-съществена новост по показатели 4-6 /корупция и организирана престъпност/ бе началото на пилотния проект за създаването на съвместни екипи за разследване,…”; „Бяха предприети стъпки за реформиране на Министерство на вътрешните работи…”
Трезвият реализъм личи обаче в текстове като „…, но резултатите и въздействието на тези мерки все още не могат да се измерят”.
Общо взето текстът е подготвен на базата на тезата и антитезата – отчитане на „известен” напредък и съвет за задължителна по-нататъшна работа. Този модел на поднасяне на информацията личи в изрази като следващата стъпка следва да бъде; трябва да се отдели повече внимание на; очакват се и т.н. Срв. в текста: „Следващата стъпка следва да бъде повдигането на обвинения срещу разработвани от съвместните екипи мощни престъпни групировки; Трябва да се отдели повече внимание на изграждането на прозрачни и подлежащи на отчет отношения между ДАНС и Министерство на вътрешните работи…; Очакват се извършването на цялостна реформа на досъдебната фаза с цел подобряване на съществуващата система за допускане на доказателствата и въвеждането на важно законодателство относно замяната на земя, финансирането на политическите партии и конфискуването на имущество, придобито по престъпен начин.
Директно назоваване
В току-що цитирания последен пример особено ясно личи, че дипломатическото омекотяване на езиковия израз не означава, че от страна на националните власти могат да бъдат пренебрегнати назованите области. Отново се връща директното назоваване, което беше доминиращо в Доклада на ЕК от 23.07.2008 г. като сурово напомняне за несвършена работа от Република България като държава-членка на Европейския съюз.
Подобен текст е и следният: „…да се приемат оставащите закони, които са необходими за окомплектоване на правната система и да се демонстрира с конкретни обвинения, дела и присъди за корупция по високите етажи и организирана престъпност, че правната система е способна да прилага законите по независим и ефективен начин.”
Директно назоваване, т.е. втвърдяване на дипломатическия тон, има и в текста: „Все още не са предприети действия по посочените елементи на неефективност в досъдебната фаза”. И още един текст: „През последните месеци липсват важни съдебни решения по знакови дела за организирана престъпност.
В българския превод има редакционни грапавини и системни правописни грешки, но тази практика може да бъде свързана с бързината, с която е работено, за да се спази срокът на предаване на превода. Неприятен е само фактът, че текстът е официален – Брюксел, 12.2.2009, СОМ /2009/ 69 окончателен и има правна сила.
Лично мене ме стресна текстът, който отчита, „че всичките 180 съдилища в България имат напълно функциониращи уебсайтове, което следва да допринесе за повишаване на прозрачността и за достъпа до правосъдие. Във връзка с тези уебсайтове е важно да се спазва напълно правото на защита на личните данни и на личния живот.” В този сегмент се напомнят на българските национални власти основни права на личност, които следва да бъдат зачитани от властите – защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот. Колкото до уебсайтовете на съдилищата, този текст само показва разликата между нашата страна и развитата част на Европейския съюз.
В заключение ще се върна на тезата си за предпазливия оптимизъм, изразен след грижлива езикова обработка на Междинния доклад на Европейската комисия от 12.02.2009 г. Посочените примери доказват, че всяко изхвърляне в посока на „положителен” или „отрицателен” е пресилено.
Дипломатическият тон не бива да заблуждава, ние просто трябва да се научим да разчитаме дипломатическия език и да следваме логиката му, т.е. да си вършим работата и да спазваме определения срок.