За Ангел Грънчаров и за… Ангел Грънчаров-Елтимир

В един форум възникна недоразумение по повод на това, че мой съименник, казва се Ангел Грънчаров-Елтимир от Ботевград (или някой друг човек, нарекъл се… “цанковист”) публикува там свое изложение, и хората се запитаха дали то не е написано от мен. Наложи ми се да напиша едно разяснение за съвпадението на нашите имена и фамилии. Публикувам го и тук, понеже ми се струва важно:

Ангел Грънчаров-Елтимир не съм аз, разликата между двамата, между мен и него, е твърде голяма що се касае до ценности и разбирания. Само имената ни съвпадат, а във всяко друго отношение сме различни. Прочетох текста, публикуван тук от името на Ангел Грънчаров-Елтимир, признавам си, такъв род писане не ми е по вкуса, но с известно усилие на волята успях да го дочета. Не споделям патологичните страхове на моя съименник, нито пък конспиративните му теории. Възможно е да е движен от чисти помисли, от някакви възвишени или идеалистични подбуди, но пък грандоманията му и претенцията му за абсолютна правота не само дразни всеки непредубеден читател, но и ме кара да съм склонен да мисля, че тук е налице едно болно съзнание. Подобна паникьорска “философия” може да трогне и да предизвика симпатиите само на хора със същото съзнание като неговото.

По едно време се свързах с този човек по интернет, понеже той ме обвиняваше тук-там из Мрежата, че съм бил “подставено лице от ДС и на… КГБ”, което било пуснато да публикува от “негово име дезинформиращи симпатизантите му текстове с дясна и философско-психологическа тенденция”. Обменихме имейли, и се опитах да му разясня, че съм философ, и че моите книги не съм ги писал специално за това да “объркам” почитателите му, а по съвсем други подбуди. Това коварно съвпадение на имената ни обаче доведе дотам, че на мен много често са ми отхвърляли статии, понеже са имали подозрения, че са написани от Ангел Грънчаров-Елтимир. Не знам дали затова, или защото моя съименник стана по едно време “тангрианец”, но той си сложи към името добавката Елтимир, сега вече могат да ни различават. А иначе разбирам напълно раздразнението му от това съвпадение на имената ни; нещо повече, ние двамата сме и на една и съща възраст, родени сме в една и съща година.

Казвам това, за да обясня доколкото е възможно създалата се ситуация: както аз не искам да ми бъдат приписвани неговите “трудове”, така и той, убеден съм в това, не иска неговите почитатели да бъдат дезоориентирани от моите статии и книги. Както виждате, правя нужното, за да не се получават такива обърквания. А иначе с моя съименник се разделихме в интернет с най-добри чувства, останах с впечатлението, че той прие моите обяснения, именно че аз няма как да съм написал и издал всичките си статии и книги (9 книги публикувани до този момент в книжен вариант) само и само за да го дискредитирам пред последователите и съидейниците му. Аз също, повтарям, уважавам неговите идеалистични подбуди, и също така биографията на моя съименник (който съвсем млад попада в затвора по политически причини и доста е изстрадал младежките си идеали). На времето срещах името му във вестници като “Нова ера” и други подобни, той се изяви там като доста страстен журналист, аз пък по същото време (уверявам ви, без намесата на… Държавна сигурност!) публикувах свои статии във вестници като ВЕК-21, Демокрация, Свобода и др., които бяха със съвсем друга тенденция. Разбира се, моето уважение към този човек не може да доведе това, че аз да адмирирам неговите писания, понеже, повтарям отново, аз имам съвършено други ценности, философски принципи и бих казал даже човешки идеали. Всеки обаче си има свобода и може да мисли и да пише каквото си иска; в същото време всеки има суверенното си право да има мнение за писанията на този или онзи, всеки има право на критична оценка на другия. Аз не споделям, казах, страховете на Ангел Грънчаров-Елтимир от това, че “американци-евреи-космополити и какви ли не още” са в зловещ заговор с цел да унищожат България и “българщината” и едно съзнание, което изживява кошмарите на една такава “световна конспирация”, ми се вижда доста патологично, бих казал направо болно. Както обаче е известно, мнозина даже и в този форум съвсем не са във възторг от заеманите от мен позиции и са ме обиждали как ли не.

Особено благодатно в тази насока им се вижда обстоятелството, че навремето съм завършил философия в тогавашния СССР, а по-точно в тогавашния “Ленинград” (Санкт Петербург; понеже не знам Ленин да е основал… града на Петър; макар че, както навремето се говореше и пишеше, същият този Ленин имал даже “решаващи заслуги за… генезиса на света”!). Та тези мои опоненти не пропускат случай да ми навират в носа това обстоятелство и да крещят, все едно че аз, като съм учил тогава философия, да е трябвало със самото това да съм едва ли не… венчан “доживотно” за… “макрсизма-ленинизма-комунизма”. На някои им се вижда съвсем непонятно как е възможно човек, завършил философия в… “Ленинград” и в “съветски ВУЗ”, да не е “марксист-ленинист-комунист”, макар че, надявам се поне това да им е известно, Петербургският университет, който съм завършил, е съществувал много преди по руските земи да се възцари комунизмът, а както се вижда, и Петербург, и Университета му, останаха да си съществуват и след краха на същия този комунизъм. Затова аз не крия и се гордея че съм завършил този университет, че съм негов възпитаник, както и че съм ученик на забележителни професори, специалисти по история на философията, по систематична философия, по онтология и пр., които ми дадоха една основа и сериозна подготовка. Моята специализация в този университет е “Етика и естетика”, не “научен комунизъм” или нещо от този род. Впрочем, по ирония на… живота аз прекарвах времето си в читалните и библиотеките на този университет, четейки не Маркс или Ленин, а… Платон, Шопенхауер, Кант и Ницше, а пък вечерите си прекарвах в четене и на Достоевски. (Бях твърде горд – аз тогава бях само на 21 години – че уча и живея в града, в който е живял и творил великият петербургски писател и мислител.) Още първата година от пребиваването ми в този университет аз минах на индивидуална програма на обучение, официозните учебни предмети от рода на “История на КПСС”, “Диамат” и други такива схоластични комунистически дисциплини ги вземах по “ускорената процедура”, за сметка на това имах възможността да съсредоточа вниманието си върху истински важното и сериозното в едно обучение по философия. В моята диплома пише, че съм завършил философия за 3 (три) години вместо за 5, и това стана благодарение на моята индивидуална програма, при която аз на два пъти си взех изпитите, предвидени за две години, за една година, и така съкратих пребиваването си в СССР. Защото наистина тогава атмосферата в тази страна беше задушаваща (става дума за периода 1980-1983 г.) и аз нямах сили да остана повече. Така че на критиците ми, които се хващат за това обстоятелство че съм учил в СССР и го изтъкват непрекъснато (все едно аз един вид няма как да не съм бил… жигосан със смъртния грях на комунизма-марксизма-ленинизма!) искам да кажа това, че всички ние, които живяхме онова време, сме били в някаква степен ощетени. Някои обаче от нас са благодарни за това че са ги ощетили, а пък други като мен са търсили начин да съхранят себе си въпреки мощната агресия на тогавашната пропаганда и да съхранят достойнството си. И това си личи по делата и поведението на едните и другите – особено сега, след като живеем вече в друго, свободно време.

А какви са моите убеждения и доколко съм бил “покварен” от този “марксизъм-ленинизъм-комунизъм” всеки може да разбере от книгите ми. Всеки може да чуе също така оценките на моите ученици и студенти. Онова, което съм разбрал в най-ранните си младежки години и съм го възприел като жизнен принцип, е че свободата е първото условие на достойния човешки живот, че тя е най-ценното за човешките същества, че има вечни правила на човешкото съществуване, въплътени в традицията, в морала, в Божия закон, които поставят живота ни върху здрави устои, че човек трябва да пази достойнството си като нещо най-свято и т.н.

По философски убеждения аз мога да определя себе си като последовател на “философията на живота”, на идеализма и екзистенциализма (доколкото тези клишета казват нещо), а пък в политическите си възгледи съм принципен привърженик на дясната политическа философия и на консерватизма.

Вярващ християнин съм, и въпреки че съм поклонник на западната цивилизация на свободата, на европейския и американски жизнен космос, аз, представете си, съм и… българин. Е, не чак толкова “голям” и “велик” като нашите доморасли “националисти”, но съм българин и обичам своята родина, както е обичайно за всеки нормален човек.

И тъкмо защото обичам България, аз й желая просперитет именно в нейната европейска перспектива. Много добре знам, че щастието и разцвета на родината е възможен само в състава на Европейския съюз на свободни, достойни и проспериращи нации.

Не вярвам в басните за това, че “европейците” или “американците” са ни “врагове”, че руснаците са ни “най-добрите приятели” и смятам, че тази лудост на нашите дни скоро ще отмине…

За верността на горното се подписвам собственоръчно: Ангел Грънчаров