За нова аграрна политика

Земеделието е сектор с ключово значение за развитието на българската икономика. Неговият дял в брутния вътрешен продукт (БВП), заедно с хранителната промишленост, е над 25%, както и относително големият брой на заетите в земеделието – около 25% (1 350 000 души) от общата заетост в
страната, определят голямата му роля.

Земеделската продукция заема около 11 % от общия износ на страната.

Земеделското производство се характеризира с:

- силно поляризирана структура на земеделие с огромен брой полупазарни стопанства;
- ниска производителност и ефективност на земеделския труд;
- ниско образователно и квалификационно равнище на заетите в този сектор;
- остарели технологии и амортизирана техника;
- висок дял на непреработените продукти в износа на земеделска продукция.

Земеделският сектор е в изключително тежко състояние. В най-голяма степен то е в резултат на:

- липса на национална стратегия за неговото развитие;
- неадекватна държавна политика и подготвена администрация за усвояване на европейските фондове.

Водената държавна политика не създава условия:

- за повишаване на конкурентоспособността на земеделска продукция
- преодоляване на трудностите при кредитиране най-вече на средни и дребни земеделски производители;
- за защита на земеделската продукция и нейната реализация на вътрешния и външния пазар;
- за премахване на сенчестата икономика;
- за усъвършенстване на поземлените отношения, за създаване и развитие на средни земеделски стопанства;
- за подобряване на условията на живот в селските райони;
- за стимулиране внедряването на нови технологии;
- за сертификация, маркетинг и реклама на продукцията в съответствие със стандартите на ЕС;
- за развитието на аграрната наука и образование, за въвеждането на нови, отговарящи на европейските стандарти образователни програми за подготовка и обучение на земеделски специалисти.

Поставеното добро начало от правителството на ОДС при подготовката на България за присъединяване към ЕС и за усвояване на предприсъедителните фондове в областта на земеделието (САПАРД) бе продължено с некомпетентна политика, която доведе до:

- неизгодни условия за българското земеделско производство и преработвателна промишленост в ЕС;
- забавяне на темповете на развитие на аграрния сектор.

Вследствие на доказани корупционни практики, конфликт на интереси и липса на надеждни системи за контрол българските земеделски производители бяха лишени от над 200 млн. лв. от отпуснатите европейски средства.

Това състояние в аграрния сектор ни поставя в твърде неравностойно положение спрямо другите страни в ЕС.

Реално ние използваме по-малко от 50 % от наличния поземлен фонд и от съществуващите производствени мощности в хранително вкусовата промишленост. Като се вземе предвид и неравностойното ни положение в прякото подпомагане на земеделските производители (едва към 2016 година ще има изравняване с другите страни в ЕС) още повече се налага провеждането на държавна политика за повишаване на конкурентоспособността и дела на аграрния сектор в брутния вътрешен
продукт. Неговото устойчиво развитие е важен фактор в посрещане на предизвикателствата, които страната ни трябва да преодолява.

Засилването на пазарните позиции на земеделската продукция и на хранителната промишленост на вътрешния и външен пазар ще бъде основна цел на аграрната ни политика.

Прилагането на основните принципи на обща селскостопанска политика, единството на аграрния пазар, общностни преференции и финансова солидарност ни поставят пред:

- изграждането на функциониращи и ефективни административни структури
- използването на развити схеми и механизми за инвестиции и стимулиране на земеделското производство
- засилено държавно подпомагане при преструктурирането на аграрния сектор
- подпомагане на земеделските производители при усвояване на структурните фондове на ЕС.

Реално реализирането на нова аграрна политика е възможно при консолидиране на демократичните политически партии и осъществявано от тях управление на страната.