Силна европейска политика за българските граждани

Изборите за Европейски парламент през юни 2009 г. идват в момент, в който Европа е изправена пред ред сериозни изпитания. Задълбочаващата се интеграция на ЕС ще зависи от приемането на Лисабонския договор. Именно интеграцията е най-същественото постижение в съвременната история на нашия континент.

Благодарение на този процес, Европа днес се радва на свобода, стабилност и просперитет. България стана част от този процес благодарение усилията на поколения демократи, намерили израз в
управлението от периода 1997–2001 г. Поетият път обаче не е извървян докрай. Последните две правителства се оказаха неспособни да реформират страната и сега, макар и формален член на ЕС, България е държава без върховенство на закона, затънала в корупция, организирана престъпност и с компроментиран външнополитически образ.

Затова задължение на десницата, на Синята колиция, е да поеме отново отговорността за превръщането на България в силен и достоен член на ЕС. Още повече, че сега повече от всякога трябва да знаем и да участваме в дебата за това, каква Европа искаме. Ситуацията изисква ясна позиция по следните настъпващи предизвикателства:

I. Кризата на финансовите пазари и задаващата се икономическа рецесия;

II. Все по-тежката демографска картина в застаряващите европейски общества;

III. Борбата срещу тероризма, организираната престъпност, нелегалната емиграция и трафика на хора;

IV. Ролята на ЕС като единен геополитически субект, способен да формира обща външна политика.

Партиите, стоящи в основата на Синята коалиция, имат за свой ценностен ориентир християндемократическия и консервативен светоглед. Като членове на семейството на Европейската народна партия (ЕНП) ще преследваме следните цели:

1. Създаване на условия за икономически просперитет преодолявайки последствията от глобалната икономическа криза посредством:

• Избягването на глобален икономически крах – европейските правителства трябва да подобрят координацията си по отношение на фискалните и монетарни политики, за да не се превърне рецесията в икономическа депресия. Въпреки, че са нужни спешни мерки, не бива да се допуска голямо увеличение на публичния дълг. Не трябва да живеем днес за сметка на следващите поколения.

• Избягване възраждането на протекционистки изкушения – европейският вътрешен пазар трябва да бъде крайъгълният камък за възстановяване на икономиката.

• Възстановяване на международната финансова архитектура – еропейските регулации не са достатъчни за световните финансови пазари. Затова е нужно засилено взаимодействие и координация в рамките на G-20. Трябва да се подобри надзора на финансовия сектор, прозрачността и отчетността на финансовите институции.

• Предприемане на конкретни политически и икономически мерки за възстановяване на „боледуващия” банков сектор. Банките трябва да се завърнат към основната си дейност – да захранват с кредити реалната икономика.

• Минимизация на бюрократичната тежест.

• Реализирането на инфраструктурни проекти от европейско значение, като Трансевропейската танспортна мрежа.

2. Реализирането на политики, насочени към излизане от отрицателните демографски тенденции чрез:

• Подобряване и усъвършенстване на системите за социално осигуряване – тежестта на пенсионните схеми трябва да бъде споделена от различните поколения, с цел да се запази солидарността между тях.

• Политики за стимулиране създаването на семейства, които осигуряват възможности за професионално развитие и свободен избор на родителите.

• Осигуряването на по-добри грижи за децата и стимулиране на отпуск по майчинство, за който и да е от двамата работещи родители.

• Въвеждането на гъвкава пенсионна политика, гарантираща че който иска, може да продължи да работи и след официалната възраст за пенсиониране.

• Стимулирането на образование през целия живот – гаранция за подготвеност пред съвременните технологични предизвикателства.

3. Гарантиране сигурността на всеки гражданин на Европейския съюз, предлагайки:

• Европейската външна политика и политика за сигурност да бъде постоянно пряко ангажирана в борбата срещу тероризма. Трябва да се преразгледат условията за получаване на политическо убежище и емигрантски права.

ЕС трябва да популяризира универсалните ценности и човешките права в ислямските държави.

• ЕС да подобри взаимодействието между комисаря по правосъдието, свободата и сигурността, координатора по анти-тероризъм на ЕС и директора на Европол.

Оперативните възможности на Европол трябва да бъдат силно подобрени.

• Борбата срещу нелегалната емиграция и трафика на хора също да придобие по-координирани измерения. Това включва подобряване на възможностите и оперативните ресурси на агенцията за граничен контрол – FRONTEX, както и създаване на тесни връзки с държавите, които са източник на нелегалните емиграционни потоци.

4. Европа да бъде обединена и във външнополитическите си приоритети и да говори с един глас пред света като:

• Положи усилия за задълбочаването и засилването на трансатлантическата връзка със САЩ. Да даде тласък на сегашната европейска архитектира на сигурността и да я превърне в част от силно сътрудничество в рамките на НАТО.

• Концентрира усилията си за създаването на обща енергийна политика, за да увеличи собствената си енергийна сигурност и да демонстрира солидарност, като засили механизмите за реакция при кризи и свърже съществуващата и новоизграждащата се инфраструктури, което ще усили диверсификацията на доставките.

• Промени подхода спрямо близките си съседи и прилага политики, отговарящи на спецификите в различните държави. Като същевременно постави като условие за добри взаимоотношения спазването на човешките права и върховенството на закона.