Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора

Ето че се поуспокоиха предизборните страсти и сега вече може, в по-спокойна обстановка, да се разговаря за случилото се на тия избори, защо резултатите са такива, за грешките, пропуските, за недостатъците и т.н. Аз лично бих желал да пиша най-напред върху своята оценка на кампанията на Синята коалиция, формацията, за която гласувах и която подкрепям.

Няма да скрия, че още докато течеше кампанията аз имах ред безпокойства, свързани с начина, по който кампанията се води, за груби грешки, които се допускат, ала тогава се въздържах от критики, за да не се възприеме, че умишлено работя срещу Синята коалиция. Даже имах един такъв случай, именно когато писах за срещата на И.Костов и Н.Михайлова с гражданството на Асеновград (на която присъствах), та тогава се опитах да отправя най-леки забележки, които обаче бяха възприети от част от феновете на СК като едва ли не „предателство“ от моя страна; някои дори ме обявиха за „лош човек“, „враг“ и какъв ли не. По-нататък се постарах да потисна свои недоволства и забележки само и само да не навредя с нещо на кампанията, макар че вътрешно съзнавах, че критиката винаги е целебна и ще бъде за добро – ала у нас това мнаго рядко се разбира. По едно време изнемогвах от несъгласия, спомням си, че исках да запиша на клипчета свои реакции по повод на едно или друго, но не го сторих, защото зная, че като направя нещо, след това никой не може да ме спре да му дам публичност: публичността е мощно оръжие за такива като мен, обикновени граждани, които иначе никой не ще да чуе. У нас, знайно е, биват слушани само „звездните особи“, „аристократите“, „великите“ и пр.

Но от друга страна е добре човек да може да потисне емоциите си, да прекипят моментните му вълнения, та да успее да стигне до едно по-уравновесено и примислено становище. Разбира се, спорно е, защото и емоциите си имат своите основания и своя разум, а умът няма свидетелство за непогрешимост. Та затова, борейки се с тия два възгледа, аз все пак „устисках“, и ето едва сега пристъпвам към своя анализ, като днес, разбира се, не мога да кажа всичко, но ще се постарая да кажа поне най-главното.

Най-болният проблем не само за Синята коалиция, ами и за всички други български партии и формации е този за листите, за попадането на избираемо място сред кандидатите за попадане сред „божествените“, именно сред „дипутатите“. Но аз ще пиша само за това как се развиха нещата в Синята коалиция: ами развиха се възможно в най-лоша посока. Причини бол: две основни партии в коалицията, след това се прибавиха още няколко, кандидати за депутати колкото щеш, апетити колосални, доста „звездни личности“ имаше, които напираха за заветно попадане в Парламента. Никакъв демократизъм в определянето на кандидатите, повтарям, никакъв, абсолютно никакъв, нямаше. Това е непростимо за десни и демократични партии, жалко е, обаче е точно така: никакъв демократизъм сред тях няма, а има само нахалство и подлизурковщина пред лидерите.

Ще каже някой: как така, та нали ето примерно кандидатите на ДСБ бяха гласувани на събрания, та това е съвсем демократично, а пък в СДС имаше вътрешни предварителни избори за подреждане на кандидатите?! Да, обаче всичкото това е за прах в очите, а всъщност няма демократизъм: пример е налагането на една крайно спорна кандидатура, тази на г-н Спас Гърневски в Пловдив. Този човек успя да се намъкне в ДСБ със свой отбор юнаци, успя да извърши преврат, да завладее всички квартални организации, да се провъзгласи за „лидер“, а след това и се натика за кандидат за депутат при ужасно нисък рейтинг и влияние в гр.Пловдив. Познавам нещата отвътре и мога много да пиша, но спирам дотук.

Същото, предполагам, е било и при подреждането на другите листи, на листите в другите области; да не говорим за спускането на „любимци“ на националните ръководства за водачи на листи. Ето, примерно, Д.Гяуров беше турен за водач в Пловдив, сякаш само с това да му се даде хонорар за спечелените от него като адвокат дела по регистрацията на ръководството на СДС и на Синята коалиция. По този начин да се процедира, да се тури абсолютно чужд човек в Пловдив, беше грешка, за която беше платено. А и самият Д.Гяуров се чувстваше доста некомфортно в Пловдив, горкият, щото ми изглежда възпитан човек; но трябвало е да има куража да откаже. В резултат на всичко: сините нямат нито един депутат от Пловдив! Друг резултат и не можеше да се очаква.

На времето един човек, когото познавам, член ан ДСБ, инж. Ч.Каменаров, предложи свой проект за решаването на този ужасен проблем с листите, който наистина е чумата преди и на СДС, а сега и на ДСБ. Той предложи нещо много просто, но радикално: местните лидери, т.е. апаратчици, да не могат да се борят за попадане в листите, да нямат такова право, и тази забрана да влезе в устава. Т.е. да се разграничи строго ръководната и организационна работа от представителната, същностна политическа работа. По този начин в листите да попадат само хора-специалисти, авторитетни хора, популярни сред гражданството, екперти, хора с талант за политици и лидери.

Аз лично подкрепям проекта на инж.Каменаров, обаче знаете ли какво се е случило (аз не съм член на ДСБ) при обсъждането на проекта му в неговия клуб? Ами знайно е какво: бил е обруган и оплют от „водачите“, от мераклиите за власт и от техните приближени, т.е. от личните им свити от подлизурковци. Изпратен беше и до Костов, но Костов не благоволи да отвърне на човека и ето, проектът му беше натикан в девета глуха линия. Така стават у нас тия работи.

Но да продължа натътък. Листите значи бяха ужасно лоши, такива листи, листите, съставени от такива хора, могат да бъдат подкрепени само от най-фанатизирани фенове на самите партии, от техните „твърди ядра“, но в никакъв случай не можеха да допринесат за привличането на нови избиратели. Даже и хора от „твърдите ядра“ като мен трябваше да гласуват този път пак с погнуса, със затикнати с пръсти ноздри, това вече е нетърпимо! Аз пред себе си се зарекох, че този път гласувам за последно по чисти идиалистични подбуди, за каузата и за идеята. Ако продължава така разни арогантни нахалници да се натискат да бъдат лица на каузата, аз от каузата няма да се откажа, но ще се откажа от партиите, които нямат решимостта да се очистят от алчните некадърници, които са се бетонирали не само по места, ами и в центъра.

Ето, Костов в София си има неколцина любимци, няколко младежа, също няколко наистина свестни хора (експерти), тях той си пробутва тук и там, я за евродепутати, я за тукашни депутати, сега за някои от тях; чува се, ще се помъчи да пробута някой от тях и за министър. Костов е доказано лош кадровик, защото няма „кадър“, на който той да е залагал, който после да не се е омаскарил до шията, а пък най-накрая и да не е забил ножа на лидера си, сиреч, на самия Костов. И пак не му идва акъла на Костов в тази област.

Ето, кой го би през ушите та да наложи на най-избираеми места Екатерина Михайлова и Асен Агов?! Е.Михайлова загуби мажоритарния избор неслучайно, просто някой хора са втръснали на всички, но продължават да се натискат: срам ли нямат, морал ли нямат, аз не разбирам каква е тази лакомия?! Съсипаха първо СДС, после и ДСБ, сега и Синята коалиция съсипват – докога?! Аман вече от такива! Да се оттеглят най-после, има млади хора; ето, сега младите бяха изтикани, ала вечната Екатерина и този Агов пак са на линия – ами не стават тия неща така, трябва да има някаква мярка все пак!

Ще продължа анализа си в една втора част, където ще стане дума за крайно лошата рекламна кампания на Синята коалиция, която по-скоро беше антирекламна кампания, примерно с тия простотии като „Време е за добрите!“: аз не мога да разбера в чий тъп и болен мозък пробляснаха тия убийствени простотии. Ами клиповете за това какво щяло да стане през 2020 година, за евтините апартаменти, леле мале?! Ами какви митинги се правиха само, как просташки по митингите се крешеше „Победа!“, нима не се знае, че избирателите на Сините са хора интелигентни, не могат да крещят така, сякаш са делегати на конгрес на БКП!

По всякакъв начин се работеше, може и неумишлено, може би дори и от най-банална простотия, сякаш само за това да не би да бъде привлечен някой нов, лутащ се избирател: посланията бяха предавани така, че да крепят само твърдите ядра, но и тия твърди ядра все повече се свиха. Липсата на демократизъм в една партия е убийствена и се наказва сурово. И се стигна дотам в крайна сметка ДСБ да има само 5 депутата, а СДС – 10! Срамота! Но за всички грешки се плаща; ето, избирателят наказа и Сините – и то тъкмо заради грешките и провалите, за които ще продължа да пиша отново тия дни.

(Следва)