Защо Бойко Борисов се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше?

Както си му е в реда на нещата, тия дни се появиха и „блогъри“, безцеремонно подмазващи се на Б.Борисов и прославящи гения му; такива журналисти отдавна си имахме (примерно Бареков), но блогъри си нямахме; но ето че сега, след като бат им Бойко взе властта, някои побързаха да се присламчат, та белким и към тях се отърколи някоя троха от трапезата.

Някоя си Димитрана Александрова е написала прочувствено есе в подкрепа на гения на бат й Бойко, публикувано в „Градски вестник“ под заглавието Номерът на каратиста. Туй, че авторът е жена дава допълнителен привкус на писанието й: не е нормално да си българска жена в тия знаменателни времена и дълбоко-сърдечно да не си пристрастена към титана на българската демокрация, който, както и да го погледнем, си е пич и мъжкар даже до корена на космите си. Та ето какво между другото е написала тая така възторжена в подлизурството си ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Бойците и корифеите на „философския фронт“ в Пловдив преди и след 1989 г.

В коментар към статията Един вълнуващ епизод от моята младост някакъв човек, нарекъл се Brave, написа следното:

За мое лично съжаление през всичките ми години на студентстване нито веднъж не чух да се споменава „пловдивската група философи“ (което поне малко да погъделичка местния ми патриотизъм )Ето защо смятам, че е редно да посветите един текст на тези хора. Да не говорим, че ПУ тогава нямаше кой знае какво реноме и беше известен като „учителския институт“. Допускам, че както в повечето случаи и тук е имало насилствен провинциализъм, затова ми е интересно да науча повече от човек, който е бил в тези среди тогава. Знам, че по-късно нещата се промениха. През 1997 като студент по политология в ПУ философия ми преподаваше Любен Сивилов, което за мен беше изключително приятна изненада.

Благодаря за въпроса! Аз все още се надявам някой от присъствалите на съвещанието във Варна философи да попадне на този текст и да напише своето възприятие, та да може да се сравни моя спомен с неговия. На Вас вероятно написаното от мен ви звучи като „художествена фантастика“, но искам да Ви уверя, че нищо не съм си измислил или притурил. Разбира се, възможно е други, присъствали на същото съвещание, да са го видели по съвсем различен начин, т.е. драматизма, за който Вие пишете, да е минал встрани от полезрението им. Хубаво е това, че не възпримаме нещата по един и същ начин, противното обаче е същински кошмар. ПРОДЪЛЖАВА >>>>