Място за срещи и дискусии на
ангажирани и мислещи български граждани, привърженици на великите ценности на западната, на евро-американската цивилизация на свободата
За студенти, ученици и всички интересуващи се
Ново! За първи път в България!
ЦЕНТЪРЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА • HUMANUS • обявява своите нови програми, които ще стартират от 1 октомври 2009 г.:
• Жизнени стратегии: как да си изработя свой личен проект на бъдещето?
• Истинското богатство на човека: моята личностна и ценностна идентичност
Виж още >>>
-
ОТЗИВИ
порно секс бесплатно на Апел: да си създадем наш вестн… Атанас Ганчев на Виртуални съучредители и члено… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… aigg на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи… Атанас Ганчев на Призив към пишещите хора да пи…
Търсете по книжарниците книжка 1-ва на списание ИДЕИ
Обичате ли да четете?
Написано за вас, драги родни дремльовци:
Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.
Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. (Христо Ботйов)
Стиховете на българския гений
Безпощадни беседи за българската национална идентичност (Видео)
Една НЕОБХОДИМА книга:
Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. (ОЩЕ >>> )Нова книга
Книгата е новаторски опит за по-цялостно, философско-психологическо вникване, представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и народопсихологични дадености и комплекси.
Драги ми г-н Грънчаров,
виждам сте публикували есето на д-р Янко Янев – „Запад или Изток“, за което Ви поздравявам.
По въпросите на международната ориентация на България няма да се разберем, но можем да си сътрудничим по въпросите на българската национална мисъл. освен това е наложително да приучим българската младеж да мисли, даобмисляи да премисля. Препратил съм Ви една анотация на русенския литературен критик Атанас Ганчев относно едно руско издание, посветено на легендарния български философ Найден Шейтанов. Виждането Ви за списание ИДЕИ го споделям в тази насока – Българската национална мисъл. В този аспект и ще го подкрепя.
С приятелски поздрав от Руссе
Антон Рачев
Руссе, 20.09.2009
Драги г-н Грънчаров,вчера Антон ми даде един от сигналните броеве на списание „Идеи“.Цяла нощ не съм спал,докато не го изчета,но тъй като все още е твърде прясно,няма я дистанцията от текста на списанието като цяло,както и на отделните текстове и за да избегна личните си пристрастия,ще ви изпратя културологичния си анализ малко по-късно,след евентуално една седмица,а сега ще се задоволя само с евентуалнотозаглавие на бъдещата си рецензия:СПИСАНИЕ“ИДЕИ“-НАЧАЛО НА БЪДЕЩАТА ОБЩНОСТ НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ“.А сега,както Ви обещах в един от предишните си коментари,нойто Вие постирахте отделно,за което искренно Ви благодаря,изпращам пролога/въведението/ на документалната си повест „РЕШЕТКАТА“ и ако Вие решете,можете да го изведете като отделен постинг.Впрочем това е едно есе,пропита с много,много болка.МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО-ВЪВ „ФЕРМАТА“-БЛАТО.Тук,където преди точно половин век се научих на А,БЕ,и където преди деветнадесет години имах неразумието,поради вродената си доверчивост да пристъпя прага му,но вече като учител,днес всеки ден се срещам със собственото си унижение.Най подтискащото,най-смазващото,най лично ужасяващото човешко състояние,което унищожана и капката човешко достойнство.Унижението,което парира волята за изява,което те омерзява до такав степен,че поглеждаш към огледалото,само когата се бръснеш,защото се страхуващ да не видиш отново втръсналите ти до болка фрагментирани кадри от „МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА“.Мълчиш и се оправдаваш-а парчето хляб в тези жестоки времена,макар че като онзи Чудомиров герой,смазаната писарушка,ти се иска да изокаш,но си траеш,стиснал плътно езика зад зъбите си,които вече предателски са почнали да се клатят,защото Радой Ралин се мярка пред уморените ти очи:“Който си отваря устата,си затваря вратата“.Мълчиш,мълчиш,а когато все пак нарането ти чувство за човешка чест и професионално достойнство закрещят в теб,всичко наоколо е заприличало на огромна „Животинска ферма“.Тезе,със закърнелите сетива,за кой ли път са яхнали посоката на вятъра,за кой ли път са променили собствените си перископи и са запълнили дори и акваториите към фермата.Атам,довчерашният вузовски комсомолски активист и заклет някога млад партрог се е преобразил в Порки и раздава ли,раздава хляб,благинки и правосъдие:Десет на мене,пет на братовчедите,три на помощниците и верните хора,две на послушковците и останалото,ако е останало-на останалите.МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛАТО,ВЪВ ФЕРМАТА БЛАТО.Е,като се разприказва,поразтуши ли ти се душата,притъпи ли се болката,сядай,хапни,пийни,погледай телевизия,наругай за пореден път родната кочина и по-зачервените си събратя и така до утре-до поредната среща със собственото си унижение.Лека,ако изобщо е лека нощта,до утре сутринта,до вдруги ден,до сряда,до четвъртък,петък и отново,и отново.Съсстиснати зъби и залепнал език.Не се утешанай с Гоя,Камю,Сартър,Фром,те хляб не дсават,нашата философия е бамбащка,балканска,поне като Диоген една лещичка пред Агората да хапнещ,все ще е от полза .И все пак-защо“Решетката“.защото непримирението спрямо порядките в родното ми училеще,ме доведе до онова заведение,където всички прозорци на стаите са зарешетени.И в моята стая,трета по номер,прозорците бяха с плътни метални външни правоъгълници,имаше шест легла,но никога,поне в краткия ми престой,пациентите не биваха повече от четирима.Стаята на хписимите,на поносимите,на тези,с леките депресии.В малкото мигове,в които оставах сам,винаги гледах към решетката на десния прозорец мислено си задавах въпроса:Какво ни отделя нас,които сме вътре и тези от нас,които са отвън?ЕДНАТА РЕШЕТКА.По-късно щях да си задавам и други въпроси:Кой свят е по привлекателен и най-вече сигурен-този от „Един есенен ден по шосето“ или този от „ПО ПЪТЯ“.А кой е ПЪТЯТ?А СВЕТЛИНАТА-ТУК ЗАД МЕТАЛНИТЕ ЗАВЕСИ ИМАШЕ САМО ПРОЦЕПИ ОТ СВЕТЛИНА.“РЕШЕТКАТА“-тъжта изповед-равносметка на един учител,застанал ,в предверието на житейската си зима,застанала синора,където няма бъдеще,а само минало.Настоящето е просто „Полет над кукувиче гнездо“.
Здравейте, г-н Ганчев,
Благодаря Ви за добрите думи и за текста, който сте оставили. Публикувах го отделно ето тук: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/11/blog-post_7060.html като внесох малки редакции, вижте го, ако има някакви неточности, пишете ми коментар там, за да ги поправя там.
Уважаеми г-н Грънчаров,благодаря за чудесния постинг на първия пролог от повестта ми „Решетката“.А ето и обещаната рецензия:СПИСАНИЕ „ИДЕИ“-НАЧАЛОТО НА ОБЩНОСТТА,ИЛИ РАЖДАНЕТО НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ.Необходима,повече от необходима бе появата появата на списание с подобна тематика и най-вече насоченост.Не само,за да се запълни съществуващия вакум,получен вследствие на липсата на единна съвременна философска система,отразяваща състоянието на българската философска система,а и от липсата на цялостна концепция за бъдещето на българския Човек в историята.Липсата на вестници,на списания ,на студии и монографии,ако речете дори,въпреки някои спорадични изяви на изследователи като Ерика Лазарова и Димитър Цацов например.И въпреки че Интернет пространството отчасти запълва тази п въпиюща празнина,която аз за себе си наричам духовна нищета на прехода без продължителност,то въпросът:Какви сме ние днес,какво трябва да съхраним,развием и обогатим,какво да променим,за да станем не само равноправнен,но и равнопоставен и пълноценен член на нова духовна Европа остава открит.И тъкмо списание „Идеи“ тази умишлено изоставена духовна ниша.Какво привлича в него и защо ще бъда един от най-ревностните му читатели и разпостранители?Най-вече концептуалността му и четивноста/посланията/на текстовете,изграждащи неговата духовна монолитност.КОНЦЕПТУАЛНОСТ-НОВАТА БЪЛГАРСКА ФИЛОСОФСКА ДОКТРИНА,нали философията е мъдростта на вековете,озаряваща ни днес,визирана към бъдещето,в този смисъл-и нии сме дали нещо на света,достатъчно е да споменем присъствието на най-прочувственото есе на д-р Янко Янев“Философия на Родината“,днешният българин,подобно на европейския си събрате безумно самотен,отчужден/алианиран/,намиращ се в духовна безпътица,но вярващ,че личността е най-твърдата опорна точка.Изградил ценностната си система,запазил автентичната личност у себе си и автохтонността на племето си,българинът ще бъде в Европа като нашата единствена България/Антон Григоров/. И пред очите ни се ражда новата духовна общност,новото начало-НОВАТА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ,ТАЗИ,КОЯТО НЕ САМО СЪЗЕРЦАВА И УМУВА,А СЕ БОРИ ЗА СЕБЕ СИ,ЗА БЪЛГАРИЯ,защото каква бе разликата между интелигент и интелектуалец-първият консумира,вторият-твори,създава.НА ДОБЪР ЧАС!Един от вас и винаги с вас
* * *
Ние ще се намерим.
Независимо от километрите,
Териториално разделящи ни.
Ние ще се открием.
И ще бъдем заедно единни.
В новата си общност.
Ние-Децата на Духовната Държава
20.11.2009г.
Благодаря за отзива!
Публикувах го като отделен постинг с незначителна редакторска намеса: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/11/blog-post_21.html
Дай Боже да сте прав в твърденията си за списанието!
А,ето и обещаното есе
ДА БЪДЕШ УЧИТЕЛ ДНЕС В БЪЛГАРИЯ
/фрагментарни мисли на един педагог/
В памет на Крум Крумов
Без минало има унило настояще
без настояще-крадем бъдещето на поколенията
И взаимно се обричаме на живот в Средновековието
Не е ли време да се запитаме:Заслужава ли си да живеем в Средновековието и не са ли прави ония,по -будните от нас,тези,които нито една власт не долюбва,интелектуалците,които иронично-тъжно присвиват очи:“Всеки народ си заслужава съвременното Средновековие?…“
Разгръщам поовехтелите семейни албуми,ровя се в книгите на домашната си библиотека.Фотографии на възраст от сто и повече години,книги-по-възрастни и от тях.Разгръщам пожълтели семейни архиви:вестници,списания,писма и …едно малко,внимателно подшито свитъче,съхранило всички закони за народното просвещение-от 1891г.до1945/Георги Живков,димитър Греков,Константин Величков,Иван Шишманов,Стоян Омарчевски е…/
Учители,главни учители,околийски началници на просвещението,директори на гимназии,ректори на висши учебни заведения,колко поколения от майчиния и бащиния ми род са оставили своите малки следи в безкрайната угар на Българското образование..Като всеки творец обичам да говоря с мъртвите,но днес не искам да подновявам тъжните си спорове с тях…Днес дори не искам да си задавам въпроса:ДОСТОЕН ВАШ ПОТОМЪК ЛИ БЯХ?Избягвам и отговорите на въпросите:Отговорен ли бях и отговорен ли съм пред моите ученици?…Днес броя дните до пенсионирането си,по-ранното,това,дето на нас учителите ни го разрешават.Пресмятам,че ми остава точно година и половина,но знае ли човек,какво ще им хрумне на политиците ни,сиреч на елита,утре примерно.Днес се чувствам омерзен от професията си,от слуза,калта,гьола,блатото,в които съм принуден да джвакам всеки ден.Защото живот без идеали,живот без голяма цел,живот лишен от стремежи е безсмислено живуркане…И ето,че още един ден лист се отрони от календара,както би казал поетът.Може би е годините,петдесет и осем календара отбелязва животът мой,но едва ли е самот тях…Е,ДА,АКО СЕ НАПРЕГНА,АКО СЕ СЪСРЕДОТОЧА ИЗЦЯЛО И СЕ ОТДАМ НА ПРОФЕСИЯТА СИ,КАКТОО ПРАВЯ С ЛИЧНОТО СИ ТВОРЧЕСТВО,ДА ВОДЯ ПЪЛНОЦЕНЕН ПРОФЕСИОНАЛЕН ЖИВОТ..Но,нали днес,поради нечия зла воля и заради „Рештката“ съм библиотекар и го такъв няма право нито на образователния си ценс,нито на научната си степен,нито на професионалната си квалификация,поне като работна заплата…Коварният въпрос ме връхлита7Какво ще постигнеш с това?Ще напишевш историята на училището,издържана в твоя стил,няколко проблемни статии за днешния облик и състояние на българското училище.И що от това?Кучета лаят-керванът си върви.Каруцата е дълбоко заседнала в мочурляка.Образователните Андрешковци ще ти се усмихват ехидно:“Ще възвърнем традициите в Българското образование,а ще закриват училища,Ще умуват върху професионалната кариера на българския учител,а ще въведат делегирани бюджети.Ще затягат реда и дисциплината в училище,а рояци тийнейджъри ще пушат на метри от училищната сграда.Ще въвеждат униформи,а излезли сякаш изпод кориците на „Хайлайф“и „Плейбой“ девици ще кривят разголени пъпове в учебните часове.Ще въвеждат мандатност за директорите,а ще дерибействат разни фокусничи и политически нагаждачи,ще пледират за мениджърски на последните,а те ще превръщат подведомствените им учреждения във фирмени владения и неофеодални ленкове…И чудно ли е тогава,че училището ни е това,което:МАЛЪК ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ НА ЦЯЛАТА НИ ГНИЛА ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.
Разгръщам личните си албуми,проследяващи учителското ми битие.Срещи-разговори с Венко Марковски,Серафим Северняк,Александър Геров,Васил ПОПОВ,ЕДНОМЕСЕЧНИ КУРСОВЕ В ИУУ“Д-Р Петър Берон“ и дългите,до посред нощ литературни разговори с незабравимите,но вече покойници Димитър Христов и Асен Калешев,чийто книги с автографи ще даря на училищната библиотека.Снимки с колеги в СУ“Климент Охридски“ по време на специализации,регионални и национални педагогически четения,литературни конкурси,снимки с ученици,добри или лоши,но мои ,подреждам стотиците писма,изпратени ми от тях…Зачитам се в Стогодишната Летописна книга на училището,в което се научих на А,Б,и в което,ако е рекъл Бог,ще приключи учителското ми поприще-утра,вечеринки,годишни изпити,конференции,ученически лагери….
Днес всички сме вълци-единаци,вкопчили се здраво в единствена си цел:няко да оцелеем,други-да преживеем,трети-да поживеем.А заедно-да вегетираме.Какво ли да чета тази вечер?“Елате ни вижте“ от дядо Вазов или може би „По стълбата нагоре,която води надолу“от Бел КАУФМАН.Или може би от духовна ленност ще си пусна филма“На учителя с любов“със Сидни Поатие или ще предпочета „ТУХЛА В СТЕНАТА“ на Пинк Флойд…..
ЕДГАР АЛАН ПО ми се усмихва:И рече ГАРВАНЪТ:“Never more“.
Моята разпокъсана изповед свърши.То и като учител оят път привършва.Какво ще оставя на учениците и младите си колеги:“БОРЕТЕ СЕ ДА ПРЕВЪЗМОГВАТЕ СЕБЕ СИ И БЪДЕТЕ БЕЗПОЩАДНИ КЪМ ФАЛЩА,ЛИЦЕМЕРИЕТО,ЛЪЖАТА И БЕЗУМНИТЕ ПОРЯДКИ В ОБЩЕСТВОТО-РЕСПЕКТИВНО УЧИЛИЩЕТО НИ.
ДЖОРДЖ ОРУЕЛ тъжно ми се усмихва:“Революционно действие е да казваш Истината във времена на универсална измама“…Чудомир иронично се подсмихва:“Добро утро,господин Директор,добър вечер,господин министър!“…Како Сийке,ние не сме от тия!“…
20.ХІ.2008-24.ХІ.2009 ГОД. Атанас Ганчев
гр.Русе
,
Извинявам се за техническите грешки в следния абзац:но нали по нечия зла воля съм библиотекар и като такъв нямам право на ценз,научна степен,професионална квалификация,поне като работна заплата/допълнено и на стрши или главен учител,а защо не и учител-методик/Е,как да пляскаш с ръце и да се прегръщаш с“доброжелателите“ си,за които съм прекрасен библиотекар.“Голямо мерси,както се казва в подобни случаи,но хайде,иронията настрани!“
Здравейте, г-н Ганчев,
Благодаря Ви за текста, написан сякаш с кръв от сърцето! Публикувах го за да се прочете от колкото се може повече хора; заслужава си.
Искам да Ви кажа няколко думи, за да Ви подкрепя поне малко: приятелю, разбирам Ви напълно, но знайте, че не сте сам! Има една отхвърлена, поругана духовна България, към която Вие принадлежите, и която въпреки всичко един ден ще възтържествува. Е, това, че нас двамата тогава няма да ни има, се знае, но пък самата мисъл, че сме допринесли с нещичко за тържеството й, показва, че не сме живели напразно. Тази поне мисъл трябва да ни дава известен кураж да издържаме на изпитанията. Пък и че не сме от тях, от душителите и осквернителите на великите традиции на българското образование, а винаги сме се борили те да възкръснат, лично на мен ми дава известно успокоениe, идещо от съзнанието за добре изпълнен дълг.
А от тях, от мерзавците, от безсрамните, арогантни и така пошли спекуланти с духовното друго и не можем да очакваме: защо тогава да се самоизмъчваме от прекомерно недоволство?! Те си вършат своето, ние обаче ще свършим нашето. Тъй ми се чини на мен. Въпреки че на моменти съм по-отчаян и от Вас… имам чувството, че цял живот съм се опитвал с глава да троша стени. Не постигнах кой знае какво, но поне главата ми сякаш стана по-твърда. И това все пак е нещо; за жалост обаче горкото ми сърце вече хич го няма…
Бъдете здрав и укрепвайте духа си: в него е истината! Духът на човека може да надмогне всички изпитания чрез своята вяра в собственото му морално превъзходство над злото, насилието, пошлостта, простащината и пр., които задушават всичко чисто и добро така милата на сърцата ни България.
Благодаря,много,много,много благодаря за моралната подкрепа,за куража,който ми давате,това ми дава сили да продължа напред,въпреки влошеното си здраве.Ето и научният ми доклад от миналогодишната научна конференция в Шумен,преработен в публицистичен вариант,мисля,че е актуален днес,а не ми се иска да бъда актуален след пет-десет години,но като гледам,как вървят „нашите,български работи“ и особено в образованието,най-консервативната обществена система,но „кокълче,макар и съвсем мъничко“,както се изразяваше преди близо деветдесет години Андрей Ляпчев,не съм оптимист,но трябва,трябва да ора мъничката си браздичка…
НАКЪДЕ ВЪРВИ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ?
„ПЪК И ЧЕ НЕ СМЕ ОТ ТИЯ,ОТ РУШИТЕЛИТЕ И ОСКВЕРНИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ,А ВИНАГИ СМЕ СЕ БОРИЛИ ТЕ ДА ВЪЗКРЪСНАТ,ЛИЧНО НА МЕН МИ ДАВА ИЗВЕСТНО УСПОКОЕНИЕ ЗА ДОБРЕ ИЗПЪЛНЕН ДЪЛГ..“/Из писмо на Ангел Грънчаров
Нещастни случаи в училище:Паднал клон от изсъхнало дърво убива ученик в Нова Загора,първокласник пада от парапета на училищно стълбище във варненско училище и се убива,агресия в училище и извън училище.Осемнадесетгодишен ученик пребива съученик от ревност,друг,по невръстен,едва деветгодишен прави същото,но от злоба и завист.Полицаи въдворяват в Районните управления пияни ученици след полунощ,ученички се събличат голи пред директорски кабинет ихвърлят фекалии по вратата му,ученик бие учителката си,а съучениците му правят клип и се кефят.И си задава човек въпроса:В какво общество живее и какво представляват днес българското общество в общност,и българското училище в частност?
В историческото развитие на българското училище винаги,от зората на неговото рождение/АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ-1835,виж по-подробно Найден Шейтанов,“Априлов,Габрово и Европа,юбилеен сборник“Василий Априлов,Габрово,1835,София,1935.,Владимир Свинтила,“Българинът-познат и непознат“,Русе,2003 год./ до днес,паралелно вървят,без да се пречупват два процеса:либералният модел на образование,познат ни от късното Просвещение,който отделя прагматичното от духовното начало и ненапразно в битката между бащата на Българското светско образование Васил Левски и първият главен учител в Априловската гимназия,Неофит Рилски надделява първият,но без обаче да наложи изцяло либералният модел,защото се запазва и народностното начало.То ще даде по-късно такива духовни водачи на българското училище като Бачо Киро Петров,даскал Ботьо Петков,Цанко Дюстабанов,и ред други,които ще преправят пътя на българската Свобода.И за десетилетия напред ще възпитават в дух на българщина,не едно и две поколения.
Вторият процес-нашето училище винаги е слевало чужд образец образование.Непосредствено преди и сдлед Освобождението,френският/достатъчно е да споменем имената на Стоян Михайловски и Цветан Радославов/,в началото на ХХ-ия век и особено след 30-те до 50-те негови година-на немското училище/мимоходом ще споменем имената на проф.Константин Гълъбов и д-р Найден Шейтанов,едни от плеядата български есеисти та 30-те години/А от 50-те години на миналия век,съветският модел,където ръаководни начала бяха педагогическите съчинения на Макаренко и Сухомлински.Зь чест на българското училище,то винаги е имало своя облик и своята мисия.През първият етап,наред с прагматизма си,и патриотичното възпитание,което ще роди впоследствие и героите при Одрин,Люлебургаз и Дойран,през вторият етап/1920-1940/50/-подготовка на питомци,които да участват активно в стопанския живот на страната,традиция,успешно продължена и през периода 1944-89.,в който с изключение на една нескопосана доктрина/всестранно развитие на личността/,дава не едно и две поколения активни участници и строители на собствения си живот и на обществото си живот.Но проницателният изследовател на българското училище/образование/не може да не отбележи и една постоянна линия на развитие-единство на образование и възпитание.
Днес българското училище отново съчетава двете насоки от историческия си път:либералната идея за развитие на образованието,
Извинявайте,че прекъснах,наложи се,вярвам,че ще сглобите текста.А ето продължението:но вече като нео/псевдо/ либерална и чуждият образец на реализация-този на англосаксонския,не добрия,консервативен англосаксонски вековен образователен път,а най-вече на американското публично училище,така великолепно познат ни от великолепната повест на Бел Кауфман“По стълбата нагоре,която води надолу“/онова великолепно нейно“Писмо до покойния ми учител“/.Неолибералната идея,която от средата на 80-те години на миналия век има за цел постепенното ликвидиране на средната и работническа класи и създаване на аригинален слой от хора,така нареченият рекрут.И започнаха едни нескончаеми реформи-премахнаха се всички ученически организации,всички форми на извънкласна дейност,унищожиха се центровете за научно-техническа и творческа дейност,закриха се всички ученически лагери и се родиха наукообразните подобия на учебници и помагала такива и…..просветната мафия.
И нейна жертва най-напред станаха учениците,които се оказаха с много права и хбез почти никакви задължения,а след 1997-ма година и учителите,защото системно мачкания и унижаван учител,можеше и може да просъществува единствено,ако раболепничи пред вишестоящите,ако е протежиран или просто си е купил работното място.И за да просъществува в тези условия на обикновения учител,независимо от научната и квалификационната му степени и професионално не му оставаше нищо друго освен да пише както тройки,така и незаслужено високи оценки,защото гладът е по-страшен и от електрически ток.
Ако демографският срив сниши учителя до райграса,то Кодексът на труда и просветните нормативни документи,даващи неограничени права на директорите го превърнаха вн изсушена ланска трева.Никога в историята на българското образование не е имало такъв сковаващ страх у учителите,нито такива издевателстна над тях.Ако МОН/дн.МОМН/ НАПРАВИ ЕДНА СПРАВКА,КОЛКО УЧИТЕЛИ СА ОТСТРАНЕНИ ОТ СИСТЕМАТА,И КОЛКО ТРУДОВО-ПРАВНИ ДЕЛА СА ИЗГУБЕНИ ОТ УЧИЛИЩНИ ДИРЕКТОРИ,ПРОСТО НЕДОУМЯВАМ КАКВА БИ БИЛА НЕГОВАТА РЕАКЦИЯ.НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ,Г-Н ИГНАТОВ,ДА НАПРАВИТЕ ТАЗИ СПРАВКА,ВСЕ ПАК ВЕЕ НОВ ДУХ В ОБЩЕСТВОТО НИ.За сведение,само за Русенска и Разградска области за периода 2004-2006 г.те са 14 при заведени 19 дела,а днес,25.ХІ.2009 год.,заедно с тия на РИО НА МОМН,са вече близо до цифрата 40.И кой плаща за всичко това?Прибавете към тях и безкрайната ескадрила от просветни началници:РИ на МОМН,ОБЛАСТНИ,ОКРЪЖНИ И ГРАДСКИ ОТДЕЛИ-РОДНА,НАШЕНСКА КАРТИНКА.И КАК ЗВУЧАШЕ:УЧИТЕЛЮ,УЧИ СЕБЕ СИ,ИЛИ УЧЕТЕ УЧИТЕЛЯ,ЗА ДА УПРАВЛЯВАТЕ ПО-ЛЕСНО ОСТАНАЛИТЕ?
А нашите предходници са го решили простичко-околийско/градско/настоятелство/а/,което/ито/включват най-видните представители на гражданството,околийски началници на просвещението,които да контролират дейността на родните школа,назначенията се извършват пряко от тях,като подчинени на самото министерство.Традиция,начената от първия Закон за народното ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТ 1981,ТОГАВАШЕН МИНИСТЪР Георги Живков и продължила до 1992 год.И чудно ли е тогава,че днес цъфтят и процъфтяват корупцията,шуробаджанащината,безхаберието и имитацията на образование.А в трудни моменти за държавата нащите предходници са коригирали закона с допълнения като:ЗАКОН ЗА УЧИТЕЛСКИТЕ ДВОЙКИ,който да не позволява двама учители от едно семейство,да бъдат такива в едно и също училище,или ЗАКОН ЗА УЧИТЕЛСТВОТО,който в условия на икономическа криза,да не позволява на двама от едно семейство да бъдат учители,за да бъдат тежестите на криза еднакво понесени от всички.Де ти днес такова мислене!
А решението,както всичкихолезни неща в живота е простишчко:Нов Закон за просветата,с ясно регламентирани права и задължения ,отговорности и наказания за учениците,включващи и финансови санкции за родителите,отговорности,задължения и права на учителите.Ограничаване правата на директорите,граничещи до феодализъм/и дано да не се доведе с въвеждането на делегираните бюджети до неофеодализъм/,въвеждането на мандатност за директорите и свеждането на работата им до чисто мениджърски функции,възстановяване на извънкласните форми на работа,но не проекти,заради корупционните практики завладели високите етажи на властта,респективно и доскорошното МОН.
И току-виж,някой пролетен ден,някой нов Стоян Михайловски ще напише вдъхновен химн на родната просвета,и някой композитор като Панайот Пипков я превърне в неумираща песен на вечно търсещия знанието българин
И тогава може би ще се роди логото на просветното министерство:“ТРАДИЦИЯТА Е ВЕЧНОСТ.С ВЪРВИ,НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ,КЪМ ОТВОРЕНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДВЕРИ!
А дотогава?!?
27 май-2 юни 2008 год
P.S.Днес имаме проекто,а в скоро време,може би и действащ Нов Закон за родната просвета,но дали няма да се окаже той поредния законов палиатив?
Извинявайте за една техническа грешка в текста:да се чете Васил Априлов,а на Васил Левски.
А ето и обещаните от мен статии,свързани с „прехода“ и последвалите ги събития.Тя е естественото продължение на“Личните съдби преживелици…..“Страхувам се,познавайки сравнително добре нашенските нрави след време антибългарската и антиконституционна ДПС ДА СЕ ОКАЖЕ В РОЛЯТА НА СПАСИТЕЛ НА СИТУАЦИЯТА-ПАРТНЬОР НА ГЕРБ В УПРАВЛЕНИЕТО ПО СРЕДАТА ИЛИ В КРАЯ НА МАНДАТА МУ.В политиката няма невъзможни неща,в клетото ни Отечество и най-невъзможните неща са възможни,щом има келепир.
РАЖДАНЕТО И ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА СМЪРТ НА ЕДИН МИТ
В памет на д-р Иван Митев
„Нас червеното знаме роди ни..“
Предизвестието е получено.Налице е,но смъртта се отлага.По обясними причини.А в царството на левантинците,където времето тече бавно,типично по ориенталски,краят може да настъпи и след ново преекспониране на предходното предизвестие.
В началото бяха идеите-“Революционно“ предизвикани,шумно прогласени,шаблонно-словесно поднесени:“Шумете дебри и балкани..“,“Пред нас са блеснали житата…“,“ведри небеса“,“ширнали се поля“,“светли хоризонти“.Своевременно идеите от наръчниците за агитация бяха подменени с идеологеми.Довчерашните агитатори бяха израсли в партийната йерархия,превърнали се във водачи,избрали си вожда…Идеите бяха станали ненужни и отстъпиха място на партрозите:“ПОБЕДИЛ СОЦИАЛИЗЪМ“,“РАЗВИТ СОЦИАЛИЗЪМ“,“ЗРЯЛ СОЦИАЛИЗЪМ“,но развитието вместо избуяване доведе до залиняване.Тогава,ако си послужим с Оруел,по законите на социализма/комунистическия есперантизъм/ на мястото на идеологемите,дойдоха митологемите.Повечето от тях,едва пръкнали се на тоя свят,други-в младенческа възраст,трети-в незряла юношеска,си отшваха безславно,както бяха си дошли.Но една от тях,удобна за новия ни политически елит и великолепно пасваща ни на балканския ни нефелизъм,издигна ръст,избуя като политически великан и се превърна в мит.“БЪЛГАРСКИЯ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ“-кодифицира се,персонализира се,универсализира се и се превъплъти в политическа партия.Бабуваното някога ТУРСКО НАЦИОНАЛНО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ излезе от нелегалност и стана Движение за права и свободи/ДПС/,а довчерашните му баярки станаха акушерки и на Кръглата маса същата година вследствие на договореностите на перестроечният елит на БКП за структуриране на политическото проистранство в „Нова“ България,на ДПС БЕ ОТРЕДЕНО МЯСТОТО НА ПАРТИЕН ПОЗИЦИОНЕР В РАЙОННИТЕ СЪС СМЕСЕНО НАСЕЛЕНИЕ,НЕ САМО ЗАЩОТО НАЦИОНАЛИЗМЪТ БЕ ИЗХВЪЛЕН ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА КАРТА,А ЗАЩОТО БЕ НЕОБХОДИМА ИМИТАЦИОННА ПРОМЯНА ЗА ПРЕД НАРОДА И СВЕТА.И И ДПС ЗАЯКВАШЕ-ОТ БЕЗОБИДНА ПАРТИЙКА В НАЧАЛОТО,ПРЕЗ КОРЕКТИВА И БАЛАНСЬОРА,ДО НЕИЗМЕННИЯТ МАНДАТОНОСИТЕЛ.ДО НЕЗАОБИКОЛИМИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОР,А СВОЕВРЕМЕННО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РЕАЛНОСТИ ГО ПРЕВЪРНАХА В „НЕОБХОДИМ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ“.
Подложен на варварски геноцид от собствения си политически елит,дамгосан с петното“ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС“,не само носещ,но и изкупващ вината за него,на народа не му оставаше нищо друго,освен“привикнал хомот да влачи“,да се съобразява с мястото на ДПС в живота на Отечеството си.Но и политическите партии,като всеки жив организъм си имат своите стадий на развитие:рождение,детство,младост,…..и естествен край,независимо че при естествените организми стадиите са програмирани,а при обществените-временно регулируеми или контролируеми,но в крайна сметка,всяко нещо на този свят по реда си.
ИДЕИТЕ И ИДЕОЛОГЕМИТЕ ИДВАТ И СИ ОТИВАТ,МИТОВЕТЕ СЪЩО,МАКАР ЧЕ ИМАТ ПОВЕЧЕ МОЩ И СЛЕДОВАТЕЛНО СЪПРОТИВИТЕЛНИ СИЛИ.Митическите герои имат своя“Ахилесова“ пета.Боговете,също като хората могат да наказват,да анатемосват,да отлъчват непокорните.Нали си спомняте за Хефест и Прометей?А аз си спомням за „Илиада“:“Опияненият от собствената си сила,рано или късно загива под напора на тая сила,ако не е обуздае наврема.“Днес всички сме се вторачили в лидера на ДПС,продължаваме да го правим и в настоящия момент,макар и малко по-размазано,26.ХІ.2009/ Ахмед Доган и напълно в съзвучие с нашенския си манталитет се опитваме да го изкараме по-черен и от дявола,за да има изкупителна жертва,макар че Вашингтон и Анкара ,едва ли ще позволят това/пита се в ребуса,коя бе първата страна,която новоизбраният американски Барак ХЮСЕЙН Обама,посети първа,след като влезе в Белия дом-Турция,естествено,в началото на април т.г./.Да,философът Доган,макар че не познавам човек,който би ми цитирал и ред негова философска мъдрост/освен тая за летящата чиния от интервюто с Валерия Велева,която го определя като епикуреец и аз му препоръчвам да се съсредоточи в бъдещите си философски занимания върху философската проблема-Български Дионисиев ко Комплекс/,защото асиметриите,както и да гледаме са отживяла работа.Та Доган с наглостта си и най-вече с ориенталската си дембелщина,отдавна е станал омразен на българския народ,но едва ли с неговото все някога отстраняване от лидерския пост,някогашната умишлена грешка с признаването й като политически субект,би превърнала етническата партия в политико-обществен мартиролог,защото може да се окаже,че реформираното ДПС/без агент Сава,Сергей,Сокола/ е надежден коалиционен партньор.Зависи какъв облак ще диолети от Атлантика?Ето защо не бързаме да отбележим смъртта на на ДПС,А ПРЕДИИЗВЕСТЯВАМЕ ЗА ДЕБНЕЩА НИ ПОГИБЕЛ.
То и преди осем години,мистър Уилиам Монтгомъри ни бе приканил да прочетем неговите „Съвременни митове и легенди“,но вместо тях осъмнахме с енциклопедия“Обръчи от фирми“.Мистър Монтгомъри отдавна не е в България,а обръчите от фирми отдавна се превърнаха в концерн.Кой реже ,тук баницата?
Е ,митът рухна,но митологемата си остава,независимо от рокадите във властта!
ДА БЪДЕМ НАЩРЕК!!!
05-06.ХІ.2008 год
26.ХІ.2009 год Атанас ГАНЧЕВ,ГР.Русе
Та,никой не еказал и една дума за списание“Идеи“!Какво съждение следва:СПИСАНИЕТО Е ДУХОВНА ТРИБУНА,НЕУДОБНО ЗА МНОЗИНА,А НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ПРЕДИЗВИКВА И РЕВНОСТ У ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ ИНВАЛИДИ.“ИДЕИ“-голямото духовно пътуване на днешна България започна.ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ:“ВСЪЩНОСТ АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ПЪТУВАМ.ПЪТЕШЕСТВЕНИК В БЪДЕЩЕТО СЪМ.“