Комунистическата проказа така яко е заседнала в някои мозъци, че само посмъртно може да бъде сразена

Някой си Иван Гевреков по повод днешното ми есе Един спомен от младостта ми: как се подигравахме с „гениалната мъдрост“ на сифилистика Ленин по най-свойски начин и доста нахалничко, както подобава за интернетен анонимник с леви пристрастия, ме запита ето това:

Ангеле, казваш, че си психолог и затова ще те попитам нещо във връзка с Ленин. Четох някъде че Ленин е бил социопат, можеш ли да обясниш личността му от професионална психологическа гледна точка, но сериозно без идеологически пристрастия, доколкото е възможно разбира се?

Гевреков, да се обясни нещо, то трябва да го има; в случая с „личността“ на Ленин такова нещо като личност липсва, по тази причина и няма какво да се обяснява. Краен и „образцов“ комунист-комуноид като него – а комунизъм всъщност е тъкмо варварската ненавист спрямо личността! – личност няма и не може да има. (Щото, има ли я личността, а оттук и съзнанието за свобода, комуната и комунизма отиват по дяволите!) Ленин е жестоко страдащ, болен от сифилис урод, озлобен на цялото човечество и ОЩЕ >>>>>