За българската демокрация и в частност за езика и ефекта на политическите послания

Темата наистина е огромна и не може да бъде изчерпана в няколко реда. Само няколко бегли бележки.

Нестабилността на партийната система е характерна за много развити демокрации като френската, италианската и пр., какво остава за посткомунистическите страни. Показателна в това отношение е бившата ГДР, чиято политическа култура и партийна система разко се отличават от тези в Стара Германия. На тази почва лесно избуяват всякакви популизми, борбата с които наистина е много трудна. В дълбочина проблемите може би наистина са нравствени. За съжаление в редиците на демократичните сили се оказаха достатъчно корумирани и безскрупулни хора, които дискредитираха синята идея. Това, разбира се, не стана без помощта на посткомунистическата мафия и подвластните й медии. Някак на българите беше внушено, че никой освен абсолютната истина или Бог не са достатъчно чисти и достойни да управляват България. Хората не могат или не искат да разберат, че и политиците са само хора с всички човешки слабости и недостатъци.

Грешка на демократичните сили от самото начало беше и прекалената ОЩЕ >>>>>