Мутри-митрополити, сиреч, мутрополити!
Чета тази сутрин информация със заглавие Митрополит Кирил с “Линкълн” като на Обама. Не мога само да разбера едно: защо журналистите го наричат “митрополит”, а не “мутрополит”. Но както и да е, у нас всичко, абсолютно всичко е менте, ето, менте се оказва, че са и владиците ни. Четохте ли за какво става дума? Ето поне малко, за да ви заинктригувам:
„Линкълн MKZ Хибрид“ – модел 2012 г. С тази прекрасна нова лимузина пристигна на храмовия празник в църквата „Св Никола“ Негово високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Той бе дошъл да отслужи празничната света литургия, но вниманието на миряните привлече американското возило, в чиято емблема е вплетен и кръстът. Автомобилът дори не се предлага в България. По всяка вероятност това е първият екземпляр. По света возилото е на пазара едва от около месец и половина.
Да, такива ми ти работи. По-надолу пише колко струва колата и какви екстри има. Прочетете ако искате. Аз да не обременявам тук текста си, щото искам да кажа нещо важно. Но ето все пак реакцията на мутрополита като станало въпрос за новата му кола:
“Моделът е от 2012 г. Доставена е специално за мен, преди да излезе на пазара. Само американският президент се вози на такава”, похвали се митрополит Кирил и добави, че не се притеснява от финансови проверки.
Това е. Така разсъждава български мутренско-ченгесарски висш “духовник”, с извинение за думата, щото в случая е пълен алогизъм да се употребява думата “духовник”!!! Или, простете, “духовен пастир”. Боже мили, ако такива ни са духовните пастири, представяте ли си в такъв случай какво ни е паството, което търпи чак такава наглост?! Мен лично ме е срам, а вас?
Толкова. Какво повече да пише човек? Струва ли си да рови още в тая гнус? И тоя, представяте ли си, се гласи да ни става Патриарх?! Срам! Срам! Срам!
Прочее, покрай тази информация за владиката във Фейсбук се е появила любопитна дискусия. Там човек може да си диви на други неща, примерно на изказването на небезизвестния професор Добри Божилов; ето, четете, дивете се, той, горкият, се възмущава от нещо съвсем друго:
Един пример за евтин журналистически популизъм. Кола на стойност 30-40 хиляди долара не е супер лукс. Всеки може да си вземе такава на лизинг, и аз ако искам, мога. Обама не се вози на “Линкълн”, а на “Кадилак”. Със сигурност поповете ни не са бедни, но подобна новина показва скудоумието на журналистите. А вредата от него може да е по-голяма от “блажното” на божиите служители…
Представяте ли си за какво се е загрижил “професорът”. Той кори журналистите, дето изнесли информацията, нарича ги скудоумни, щото не били знаели на каква кола се бил возел Обама. Моя милост счете за нужно да реагира ето по какъв начин:
Професоре, ти на кой свят живееш? Чуваш ли се какви глупости говориш? Толкова ли не можеш да схванеш? Запознат ли си поне малко с идеите на Християнството? Христос се е предвижвал, качен на магаре, а негов “последовател”, за какъвто се представя варненският владика, се вози на лъскава и скъпа лека кола! Сфащаш ли сега поне малко за какво изобщо става дума?
Спирам дотук. Израждането, види се, е тотално. Не може дори да се проведе смислен разговор по никакъв проблем. Болестта на духа, ако за такъв изобщо можем да говорим у нас, е страшна. Да, болестта на духа, ако за такъв изобщо можем да говорим у нас, е твърде напреднала и вещае духовна смърт на нацията ни.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.
