Отворено писмо до г-н Министъра на младежта, науката и образованието

Драги господин Министре,

Понеже се знаем от 27 години, когато бяхме състуденти в Санкт Петербургския университет и живеехме в едно общежитие, бих могъл да се обърна и със „Здравей, Сергей“, ала понеже този маниер на общуване в случая не е подходящ, предпочитам да се обръщам съвсем официално и „по протокол“. Тъй като и случая, по който се захващам да пиша, е твърде сериозен и значим, за да мога да си позволя да го опошля с подобно неуместно „свойничене“. Също така, за да парирам в зародиш разни спекулации – живеем все пак в България! – относно мотивите ми да се обърна към теб, искам да заявя, че никога не бих пожертвал позицията си на свободен гражданин, философ, интелектуалец и пр. за някаква министерска службица: свободни духове като мен не стават за такива неща, а и не желаят да носят непоносимото бреме на гордото чиновническо „нищонеправене на ползу роду“. Толкова, свършвам тук неизбежното наложилото се въведение и почвам да пиша по същество.

Господин Министре,

Тази сутрин гледам, че на сайта на МОМН с дата 18 декември отново е публикувана ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И МЛАДЕЖКИТЕ ПОЛИТИКИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2009 – 2013 г.), което ме кара да си мисля, че това е вече окончателния, обогатен с предложенията от публичното обсъждане вариант. ОЩЕ >>>>>

Доган пак се изгаври с всички нас, плю в лицето ни: продължавайте да мълчите, скъпи ми родни търпеливци!

Тази сутрин, разбира се, погледа ми се привлича най-вече от информациите (виж поне ТУК и ТУК), представящи „историческите слова“ на Ахмед Доган, а също и случилото се на вчерашната конференция на ДПС: Доган уж бил рекъл да се оттегля, а пък, разревани, присъстващите на конференцията мутри, с хлипове „На кого ни оставяш, бащице?!“, до един били гласували за него! И Доган трумфално бил преизбран за председател на партията със 769 гласа от 769 възможни! Да живей и пребъдва! Горко ни обаче, щото тоя наглец отдавна трябваше да е вече в затвора – ако бяхме що-годе нормална държава! Явно не сме…

Медиите, пишещи по случая, изобщо не се смущават, че за пореден път са се вързали на тоя доганов най-плосък номер. И нито един от тия сайтове, които прегледах, не обръща внимание на страшните фалшификации на реалността и историята, съдържащи се в доклада на това най-просперирало ченге на ДС, ако не броим Президента Гоце Първанов.

Новините, с една дума, са твърде неизненадващи и радващи, ала аз бих се запитал за нещо друго: какво прави новата власт у нас, защо още не се е поинтересувала, примерно, за ролята на Доган в „самоубиването“ на неговата „мъжка секретарка“? Защото е непростимо в нашата уж европейска родина да продължават да се подвизават, и то със съзнанието за пълна безнаказаност ОЩЕ >>>>>

Излезе от печат книгата „Кой победи?“: ново изследване на Никола Алтънков

„КОЙ ПОБЕДИ?“ е историческо изследване на Националното правителство, прокламирано във Виена на 9 септември 1944 г. (на същата дата в София е извършен държавен преврат). То просъществува до края на април 1945 г. Шестимата негови министри са осъдени на смърт през 1945 г. и отново през 1947 г. Западните съюзници отказват да ги предадат на българските власти и те почиват в мир в различни краища на света.

Книгата поставя проблема за „двете правителства“ (уникален не само за България) в неговия времеви, европейски и международен контекст и търси мястото на Националното правителство в сложната матрица на събитията от Втората световна война. Изследването оцветява още едно „бяло петно“ в най-новата история на България. Хулени, оклеветени и заклеймени от отечественофронтовския режим, министрите и сътрудниците на правителството във Виена олицетворяват първата проява на антикомунистическа съпротива, а дейността и проявите им издържат изпита на времето. Те загубиха битката през 1945 г., но спечелиха войната срещу болшевизма и неговите български имитатори. България се освободи от СССР и червеното иго и се присъедини към съюзника си Германия в обединена Европа. Читателят ще отсъди кой в крайна сметка е фактическият победител.

Никола Алтънков се е дипломирал в СДУ „Климент Охридски“. Магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния и доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Преподавал е във висши американски ОЩЕ >>>>>

Накъде върви българското училище?

Представяне на списание ИДЕИ пред демократичната общественост в столицата на България!

На 14 декември, от 18.00 часа, в Клуба, намиращ се на адрес София, бул. Витоша 18 (входът е откъм ул. Кърниградска) ще се проведе публично представяне на новото философско списание ИДЕИ пред софийската демократична общественост – и пред всички интересуващи се.Инициатор на тази проява е Клубът за демокрация „Светослав Лучников“, а организатор е г-жа В.Горчева. Заповядайте!

На представянето главният редактор на списание ИДЕИ Ангел Грънчаров ще запознае присъстващите с неговата идея и концепция, както и ще отговори на всички зададени въпроси. Желаещите ще могат и да си закупят първата книжка на списанието, излязла през ноември.

Подобни представяния ще бъдат проведени и в други големи градове, очаквайте съобщения за проявите.

Заповядайте на публичното представяне на новото списание ИДЕИ – едно най-значимо събитие в културния и духовен живот на България!

И оди, и поеми, и песни почнаха да се пеят за народний генерал, наш бащица и спасител, за нашата пътеводна звезда към добруването!

Първо се почна с една вече знаменита песен за Него и за Неговата победа, за която моят блог пръв информира: Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето и самата песен, величава и трепетна като самото явление, което описва. Около тази песен възникна една така сърдечна еуфория от коментари (виж коментарите към онази моя публикация), която тогава можеше да се обясни с прекалено силното слънчево греене в изминалото паметно лято, породило слънчасване на огромни слоеве от многострадалната българска природопопулация.

Ала не било така. Ето, минаха няколко месеца и поетесите вече поеми и оди почнаха да пишат за Него, за наший непобедимий милицонерский генерал, който ниводи с твърда ръка към светлото и щастливо народно бъдаще. Ето, вижте, порадвайте се: Венета Бакалова посвети стихосбирка в знак на благодарност към ГЕРБ – Русе. Не мога, разбира се, да се сдържа и да не приведа тия паметни слова, които, несъмнено, един ден ще бъдат изписани със златни букви и най-високо във величавия и неръкотворен пантеон на нашенската родна и народна глупост:

ОЩЕ, дочети ДОКРАЙ >>>>

Докога в страната ни бащина ще вилней таз страшна простащина?!

Лекция с дискусия на тема: Епохалният български преход 1989-2009 г.: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?