Със 166 гласа “за”, едва 6 депутати “против” и трима въздържали се парламентът днес прие пълна забрана за проучванията и добива на шистов газ в страната, както и за използване на метода на хидравличния удар (фракинг) при конвенционалните проучвания на нефт и газ. Тоталната забрана бе предложена от ГЕРБ след решение на премиера Бойко Борисов вчера да бъдат уважени изцяло исканията на гражданите, протестиращи срещу допускането на проекти за шистов газ в България.

Парламентът реши – без шистов газ! Честито на всички русофили, ощастливени от факта, че енергетиката ни, цените и и политическото изнудване ще зависят само от Кремъл. Да живеят “еколозите”!

Депутатите, гласували срещу мораториума, са: Иван Костов, Иван Иванов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Асен Агов и Михаил Михайлов. Двама се въздържаха: Лъчезар Тошев и Йордан Бакалов. Останалите, волно или неволно, обричат България на едностранна зависимост от Газпром. За сведение: днес на Нюйоркската стокова борса природния газ е на цена 88 USD/ 1000куб. м., а ние го купуваме от Газпром по 420 USD/ 1000куб.м. Ето откъде идва финансирането на кампанията.

Руснаците вече са изчисляват как да ни вдигнат цената на газа с още 20 % от 01.04.2012 и така всяко тримесечие. Може ли някой от протестиращите да обясни каква е разликата между фракинга и конвенционалното сондиране за нефт и кое е по-опасно, моля? В България има единствено пета колона на Русия, не на друга държава! И тази пета колона днес доволно потрива ръце, защото засега успя да опази интересите на своите руски господари, които щедро финансират рубладжийските прояви у нас!

Не схванах как супер бързо първо се даде разрешение за тоя газ, а след това след като няколко лумпена излезнаха веднага пак без да се мисли се налага забрана? Тия на парламент ли си играят?

Както вече казах видях на тези протести млади хора, които вероятно нищо не разбират нито от наука, нито от фракинг, но пък отдавна не са излизали по площадите и си чукнали среща по фейсбука. Но станаха маша на чужди на страната ни интереси, продадоха родината си за шепа рубли. А Вие “активистченцата” наясно ли сте, че по тази технология се добива освен шистов газ, така и конвенционален, така и нефт. С тази забрана се забранява добива на какъвто и да е вид гориво от земните недра на България и държавата е поставна под пълната зависимост от вноса на тези горива, а именно Газпром!

A БСП колко са смешни просто не е истина. До вчера ругаеха премиера, а днес го аплодират. Обаче аз ги разбирам те от край време седят в наведена позиция на Русия, така че е разбираема тази тяхна “податливост”. Иначе всичко е въпрос на пачки както се казва. Смешно ми е, че има хора, които си мислят, че правителството го е грижа за протестиращите (млади или стари хора) и затова си е променило становището по въпроса на 180 градуса.

Пълна забрана до окончателната победа на Комунизъма над Империализъма. Шест души достойни депутати. За бедна България никак не са малко. Бедният ми Мартин Димитров и той десен. Не си десен Мартине, най си лесен.

Всичко беше един голям театър на БКП по новому БСП! Няма друг виновен!

Комунистическата вяра не се нуждае от наука!

Послепис: Шистов газ ще има, споко! : ))

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Автор: Едвин Сугарев

Всеки може да прочете този документ. В него са изложени много факти и заключения, които всеки български гражданин трябва да има в съзнанието си, и ако това се случи, тогава, убеден съм, нашето общество вече ще е друго. Защото е нетърпима тая страшна истина, която, повтарям, се съдържа в документа, изготвен от г-н Сугарев. Няма друга държава в света, в която самият главен прокурор да дружи с бандитите, да ги покровителства, да дава нареждания за „мокри поръчки“, т.е. бандити да убиват противниците му и т.н.! Ето един изразителен откъс от това писмо – колкото да провокирам интереса ви към него:

… Междувременно се задълбочават аспектите на кризата в прокуратурата, предизвикани от налудното управление на Филчев. Разхиря се скандалът покрай моето открито писмо до ВСС, в резултат на което върховният орган в съдебната власт поиска, но не получи оставката на главния прокурор. Покрай всичко това връчих в ръцете на тогавашния правосъден министър 105 документа, свързани с моите твърдения – и една не малка част от тях се отнасяха към активното мероприятие срещу прокурора Николай Колев.

Неговото име фигурираше и в списъка на тези, които препоръчвах да бъдат изслушани от ВСС по повод безчинствата Филчеви. За жалост ВСС изслуша само неколцина от посочените свидетели – и пропусна неговото име. Във връзка с това той за последен път сезира този върховен орган на съдебната власт с думите: “Тъй като от физическите лица аз съм пострадал в най-тежка форма от престъпната дейност на Филчев и съучастниците му, а освен това в пряк смисъл на думата съм се превърнал в експерт по проблема “Филчев”, настоявам да бъда изслушан от ВСС по въпроса, след като нито една от жалбите ми не е разгледана от ВСС, а те касаят точно разглеждания въпрос”.

Разбира се, и това искане остава без отговор. Седемнадесет дни по-късно – на 28 декември 2002 г. – прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев беше убит. На 30 декември сутринта бе намерено и безжизненото тяло на Владимир Димов, бивш психолог от отряда на баретите, напуснал след скандал с Филко Славов.

Бях един от последните, които са разговаряли с Николай Колев за Филчев и свързаните с него проблеми. Беше по Коледа – на 24 или 25 декември, в пицария „Виктория”, на ъгъла на „Граф Игнатиев” и „Евлоги Георгиев” (сега там е някакъв магазин). Той поиска среща, за да ми даде важни документи, свързани с убийството на Надежда Георгиева. (Бяха важни наистина – предадох ги на следователите по делото, а отделно и на Вас, г-н Велчев.)

Стори ми се доста разтревожен и притеснен – и го попитах какво има, дали притесненията му са свързани с приближения на Филчев Спартак Дочев; тогава той беше обявил, че напуска прокуратурата и се връща към охранителната си дейност – имаше версия, че целта на тази смяна на професионалната ориентация е да се справи физически с някои от противниците на Филчев. Николай се усмихна. „Мани го тоя Спатак Дочев, кой му обръща внимание на него” – каза той. И продължи по-сериозно: „Но очаквам Алексей да ми скочи.”

Алексей Петров му скочи. За мен това е най-вероятната хипотеза за неговата смърт. Предполагам – по нареждане на Филчев, който имаше доста сериозни основания да се безпокои – и заради убийството на Надежда Георгиева, и заради делата, които Колев беше завел срещу него. От първото – за легитимността на неговия избор – главният прокурор се изплъзна, като манипулира тогавашния председател на Върховния касационен съд Христо Данов чрез досието на неговия син – варнеския гангстер Веселин Данов. Но Николай Колев замисляше второ – с искане до Никола Филчев да бъде поставен под попечителство като невменяем. Освен това работеше в една твърде опасна и за Алексей Петров насока – с недоволните от отряда на баретите, като именно за това му помагаше и Владимир Димов, не случайно убит само ден по-късно.

Кой е персоналният извършител на това убийство е публична тайна. Според оперативни работници, започнали разследването непосредствено след убийството, са засечени разговори с GSM-и в близост до събитието. Евентуалните убийци са двама – две барети, приближени до Алексей Петров: Гълъбин Георгиев и Кирил Стоянов – Дългия. Вторият между другото е подозиран и като един от биячите, които пребиха почти до смърт Огнян Стефанов…

(Цялото Открито писмо може да се изчете ТУК >>>.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Първият филм за горянското движение в България.

28 януари, 16.50 ч., 1 част – БНТ 1, 29 януари, 16.00 ч., 2 част – БНТ 1, Двусериен документален филм. България, 2011г., 60 мин.

Сценарист и режисьор: Атанас Киряков, Оператор Димитър Митов, Музика Теодосий Спасов. С участието на Руси Чанев и Васил Бинев.

Разказ за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управление в целия Източен блок – тази в България и за съдбата на участниците в него – горяните. Авторът е събрал безценни разкази на оцелели участници в горянското движение в най-важните райони в страната – Кюстендилско, Пиринския край, Средногорието, Русенско и Сливен. Техният автентичен разказ за събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни.

Лентата е подкрепена и от важни документални свидетелства за мащабните операции, предприети от БКП срещу горяните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

24 часа са публикували интервю с Бойко Борисов. Интересните неща вътре ще пропуснем. Но към него има снимки – Борисов пред „библиотеката“ в кабинета си. Слагам го в кавички, защото сред една фуражка и купища собствени снимки, се мъдрят пет книги на кръст (ако не броим и няколко подаръчни томчета за украса).

Моя милост забеляза нещо на тая „библиотека“, една любопитна вещ, турена най-отгоре, във връзка с която поставих следния въпрос за размисъл:

Бюстът отгоре в „библиотеката“ на г-н Премиеро на Сталин ли е?! Любопитно ми е, прилича ми на вожда и учителя на всички народи, комуто г-н Премиеро се прекланя, повидимому, още…

И още нещичко искам да подхвърля: Абе Бойко си няма книги бе, дайте да организираме една кампания под надслов „Подари книга на г-н Премиера!“, в която да съберем излишните книги от библиотеките си и да му ги подарим. Аз, примерно, жертвам по екземпляр от всичките си досега издадени книги и ще му ги харижа; ще му подаря нов-новеничък екземпляр от всяко заглавие, щото ми е обидно, че в библиотеката на българския премиер съвсем няма никакви книги, ако изключим единствената прочетена от него книга, книгата „Винету“.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.