Ще си ядем шкембе чорба – не ни пука за европейците…

“Абе, човек – едно искам да те питам. Защо все се опитваш да обиждаш и унижаваш обикновения човек? Не сме били като европейците – били сме бедни, били сме еди-какви-си и не знам си-какво-си. Никога няма да бъдем като европейците: живот и здраве в близко или далечно бъдеще може и да ги стигнем на финансово ниво, но всичко друго няма да е уеднаквено с тях. Разбираш ли, че Балканския полуостров е много странен регион. Тук хората са по-темпераментни, храната е различна, разбирането за света около себе си е по-различно. Не можем да се променим. Ще ядем шкембе, понеже ни е вкусно и дори онези европейци да се гнусят – на нас няма да ни пука. Все още ще си псуваме като хамали и няма да ни пука, когато ни се възмущават. Все още ще се превъзхваляваме от само себе си за да си повдигнем самочувствието. Разбираш ли – 200 години византийско, 500 години турско и 50 години руско робство не са ни променили, че сега ли ще се променим?! Не ме разбирай погрешно. Не казвам, че сега ще бъде “европейско робство”. Може и да е на добре, може и да не е. Само, че те не разбират какъв си го турнаха като ни приеха в ЕС, особено с тази корумпирана политическа шайка по върховете на нашата власт.” 

Ето това великолепно писмо получих. Страхотно е, нали? Нямам думи…

Въздържам се от коментар. Просто… “нема нужда”: човекът всичко си го е казал. Изплакал си е болката на сърцето.

А всяка сърдечна болка – каквато и да е тя – е нещо свещено и не трябва да се подлага на подигравка. И дори на коментар…

Но нали съм философ, реших да му напиша нещичко, за да не се обиди човекът. Написах му ето тези думи:

“Хей, човече, страхотно смислена реплика си ми написал, направо нямам думи! Напълно си прав, сериозно говоря! Радвам се, че мислиш така! Подкрепям те, и само искам да ти кажа, че мисля като теб. Не обичам шкембе чорба, но това няма значение: и аз съм българин. Никога не съм искал да оставим шкембето и бозата и да вземем да ставаме като европейците. Това е глупаво: нека да си бъдем себе си! И, струва ми се, европейците ще ни се радват само тогава: ако вземем да приличаме на тях, в Европа ще стане по-скучно. А не бива. “Единство в многообразието” – ето тази велика философска идея е девизът на Европа!

Само това исках да ти кажа… възхитих ти се!”

Това е…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s