Защо не се гръмнеш?

Появата на блога HUMANUS беше посрещната по различен начин. Получавал съм всякакви отзиви – и тук, и по форуми, и в имейли. Доброжелателни и… не съвсем. Няма нищо чудно, ние сме различни…

Но особена активност проявява една групичка, която се подвизава из интернет и която, дебнейки всяка моя стъпка, не пропуска нито една възможност да ме оплюе както тя си знае – и както само тя може. Такъв взрив от негативни емоции никога не съм предполагал че може да избухне. Но ето че избухна и все още ечи из пространството на интернет. Страшно се забавлявам като чета техните излияния, доставят ми истинско удоволствие “присъдите”, “квалификациите”, “етикетите” и не знам какво си още, които така щедро ми подхвърлят и лепят. Иска ми се да споделя емоцията си с всички читатели и затова тук публикувам нищожна извадка от казаното от тези хора по адрес на моята скромна особа и по адрес на моя блог. Публикувам ги без никаква редакторска намеса, позволих си само да поправя ужасния правопис на тези хора. Ето, убедете се сами:

… Ако има все още жив човек на планетата Земя, който да не е разбрал какъв е адресът на този така желан, известен и търсен от всички блог на възпитаника на Комсомола, БКП и КПСС – комунофилософът Ангел Грънчаров, то позволете ми, като един от феновете и прекланящите се пред гения на мисълта у този “не човек, а желязо”, да Ви припомня въпросния адрес: http://angeligdb.wordpress.com/ Внимание!!! В този сайт излизат нови статии ЕЖЕМИНУТНО!!! Следователно, няма да е лошо да го посещавате минимум по 50-60 пъти дневно и поне 20-30 пъти нощем. Както много от Вас знаят, продуктивността на този велик философ-психолог-психософ може да бъде описана само с помощта на суфикси като свръх-, ултра, мега- и пр… И ако още има някой във Вселената, който да не е разбрал адреса на блога на КПСС, пардон, Ангел Грънчаров, то ВНИМАНИЕ: http://angeligdb.wordpress.com/. Мисля че всяко живо същество би имало огромна полза от просветителската функция на този сайт, който е една еманация на психософската мисъл , събрала най-доброто(?!?!) от всички философи, живели на Земята от време оно, та до днес…

… Юлиян Вучков с “Размисли и страсти” да се чувства застрашен…

… Какъвто и да е Юлиан Вучков смятам, че е обида да го сравняваш с откровени кретени…

… Прав си! Вучката поне има оправданието, че е в напреднала фаза на склерозиране…

… Този блог стана най-популярен в интернет заради дълбоките и смислени статии, които се публикуват там той, естествено, не е за говеда, а за разумни и мислещи хора…

… “Дълбоки и смислени” – красиво звучи. А няма кой да ги оцени, понеже тук все сме се събрали все “говеда и тикви”, както образно се изразявате, драги ми подмазвачо… Колко мъка има на този свят, е-ех, колко мъка! Няма кой да оцени гениалния философ. Добре, че сте Вие, та поне да не изглежда толкова печално самотен и неразбран като всеки гений, надраснал епохата си. Просто не подозираме колко сме тъпи, прости, задръстени. Неговият блог (на гения): http://angeligdb.wordpress.com/ …

… За съжаление има и такива хора! Жалко е наистина! Чувствам се виновен донякъде, дори може би аз съм продиктувал тази “психопатщина” с въпроса си към Ейнджъл: “По чия линия е учил в “меката” на СССР?”. Дано все пак избърше пияната от устата си и ми отговори…

… Ейнджъл, всички са много притеснени за менталното ти състояние! Това което направи не може да се разглежда като шега. Все ти повтарях, че ще полудееш и ти накрая взе, че го направи…

… Не мисля, че става дума за подставено лице (Ангелчо), а за обикновена психопатия…

… Абе ти луд ли си или си просто тъп?! Не мислиш ли че е неетично спрямо другите да ги занимаваш с твоите проблеми? Ти всъщност въобще не можеш да мислиш?! Не разбра ли че си досаден и дотягаш на много хора с твоите тъпотии…

… На теб някой казвал ли ти е скоро, че имаш изразните средства и логиката на средно-статистически комунист Нещо като Велислава Дърева…

… Все съм чел лицемерни излияния, ама такова чудо не бях срещал. Това е образцово постижение на комунистическия ерзац-морал, и то в условия, когато всички масово се отвращаваме от комунизма. Тия лигави високопарни фразички-клишета да сервираш пред публика, която вече не се плаши от сянката… наистина се иска храброст или бамбашка тепегьозлук… Да пожалим автора на тоя текст, не му е подадине писаното слово, друга му специалността. Ама чудя се на г-на, дето ни поднася тая слуз като връх на политическата коректност…

… По-голям клакьор и смешник от теб едва ли има. Инфантилните ти еднообразни глупости не впечатляват никой. Ти да не се смееш сам на “мненията” си?…

… На умряло куче нож не се вади, казва поговорката. С отчаяните си опити се опитваш това да предизвикаш. Но е невъзвратимо късно. Бита карта сте. И сте на политическото бунище на историята. Колкото и да плюеш, колкото и глупости да бръщолевиш. Не впечатляваш никой…

… Така е, смешко! Иди до близкия комунистически клуб и докладвай как си си изпълнил поръчението с драскане на простотии из интернет…

… А на теб бих препоръчал да се опиташ да пробуташ надъханите си речи, оди и дитирамби за Костов на един друг откаченяк – комуноидната издънка Яворчо Дачков. Мисля че той ще оцени камарата от “творения”, която би му приготвил и двамцата с най-голямо удоволствие бихте преживяли часове, а защо не и дни на безкраен словесен онанизъм и костомолщина…

… Смятам те за това, за което те смятах и досега – комунистическото отроче на тате и мама, които бяха извънредно интимни с Партията и благодарение единствено на нея успяха да пробутат синчето си в университет, па макар и в СССР…

… Слушай, перко! Единственото посмешище си само ти. Аз не идеализирам и не се кланям безрезервно на никой. На това са способни само такива лакеи като теб. Разбери го, шемет! За твое успокоение иди се прегледай…

… Мухлясвай си там с бездарните и полуграмотни творения. Виждам, че обичаш да предизвикваш презрение – това може би е задължително следствие за всички, които са се сдобили с някакво псевдообразование, благодарение на връзките на тате и мама в БКП или КПСС. Като теб. Пожелавам ти успех на анадолската сцена. Само там би могъл да предизвикаш нещо различно от презрение и погнуса…

… Продължаваш с кретенизмите си. Това само може да ме радва. А ме радва, защото се убеждавам, че съветските комунистически възпитаници могат да бъдат изключително и само кретени. Между другото, постарай се да измислиш нещо по-интригуващо. И ако може – малко по-грамотно. Иначе издаваш некадърността си…

… Затова ще е най-добре да се гръмнеш. Така хем ще ни доставиш удоволствие, понеже повече няма да ни се гади от такива атеистични болшевичета като теб, хем ще се освободим от неграмотните ти псевдостатийки, хем на цялото човечество ще му олекне от поредната некадърна отрепка с подарено “образование”, сделано в СССР…

… Сега виждаме как един сесереец толкова може да изпадне, че да онанира и из интернет…

… Аз изобщо не чета твоите глупости. За пари ли пишеш, щото за плювните на някои хора им се плаща…

… Стига дрънка едно и също, че на народа му писна да ти чете еднообразните, монотонни и повтарящи се изречения…

… Това, че ти умееш само да съставяш тъпоумни изречения едва ли е интересно. Доволен съм, когато тъпанари като теб се опитват да ме “убеждават” в нещо. Не заради себе си, а заради тях – просто тогава лъсва цялата им тъпанарщина. Айде, вади по-голяма кофа с помия. Освен… кофата с помия друг аргумент можеш ли да извадиш?

… Значи ти все още смяташ тази словесна гнус за “анализ”?! Е, това означава само едно – че ти наистина си комуноидна смрад. Този път наистина доказа, че си достоен възпитаник на сесерейската сган. Темичката ти е интересна от гледна точка на анализа на нарцисизма у кретеноиди, облъчени с комуноидна сесерейност, следствие на “образование”, издействано им с помощта на партийните връзки на мама и тате с КПСС, но едва ли е предизвикателство за нормалния, мислещ човек, необвързан по никакъв начин с КПСС, БКП и подобните им смърдящи образувания. Това, че си неграмотен, не е изненада за никого…

И т.н., и т.н., всеки ден, от сутрин до вечер. Правилно е казано: луд умора не знае…

Есе за Левски

Получих покана да участвам в международен конкурс за “най-въздействащо есе” по случай 170 г. от рождението на Васил Левски (18 юли 2007 г.). Конкурсът е организиран от Международния институт по антропология, Солт Лейк Сити, Юта, САЩ, в-к “България 21 век”, Чикаго, Илинойс, САЩ, zaedno.de, в сътрудничество с Националния музей-къща Васил Левски, в-к “Карловска трибуна”, радио Карлово, Организация на родствениците на Васил Левски в България, Сдружение за опазване на тракийското археологическо наследство, фондация “Васил Левски”, Мати Болгария и др.

Темата на конкурса е:

НИЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ВЪВ ВРЕМЕТО, АКО ИСКАМЕ ВРЕМЕТО ДА Е В НАС.

Есетата, представени на конкурса, не трябва да надвишават 600-700 думи. Предвиждат се награди, както и публикуване на най-добрите есета в специален сборник, който ще се разпространи из целия свят. Крайният срок за получаване на есетата е 1 март 2007 г., адреси за изпращане: Конкурс-есета, Виолета Одесемаят, Организация на родствениците на Васил Левски в България, ул.Граф Игнатиев 10, вх.Б, ет.3, Карлово-4300, България или Essays-Contest, International Institute of Anthropology, 29 S State Street #206, Salt Lake City, Utah 84111. Есетата могат да се пращат и на адрес: admin@iianthropology.org

Наградите ще бъдат обявени в навечерието на Народния събор в гр.Карлово по случай 170 години от рождението на Васил Левски (18 юли 2007 г.). Организаторите приканват българите от целия свят към “всеобщо участие” в събора в гр. Карлово, както и в Българския световен форум-експо в Солт лейк Сити, САЩ, 23-25 май 2008 г. За повече информация може да се посети сайта http://www.iianthropology.org/ .

Смятам, че този конкурс е едно голямо предизвикателство и изключително хубава инициатива. Ще бъде много радващо ако повече хора се включат в конкурса, и затова публикувам тази информация.

Аз самият ще участвам в конкурса за есе, благодаря на организаторите за специалната покана! Темата е поставена много интригуващо и – бих казал – “философски”, сиреч с разбиране. По тази причина ще участвам.

(Вече написах своя първоначален вариант на есето ми за Левски и го публикувах в блога, нарича се “Молим ти се, Апостоле, прости ни!”)

Съссскат като… “змии”

Един “посетител на форуми и блогове” – от тия, по-недобронамерените – ми каза нещо, и се наложи да му отговоря. Разбирам колко е неподходящ момента за такива спорове, но какво да се прави, такива сме си. А не трябва. Ето затова има смисъл да се каже какво правим – за да се опитаме да станем по-добри. Ето моя отговор до него:

Явно не си чел нищо от мен, щом ми казваш, че аз “само себе си мисля за прав”, и съответно че “всички други били криви”, няма такова нещо, приятелю?!

Аз просто като философ си върша работата: да поставям проблеми, не решения, и да провокирам към размисъл. Нищо друго, погледни, убеди се в блога ми, пък и тук: аз поставям проблеми – и си казвам разбирането така, че много хора да се замислят. Нищо повече, приятелю, защо си така настроен срещу мен: ето, идат светли празници, дай да открием душите си за доброто! Аз не съм “зъл гений” или не знам какво си, аз съм просто човек – да си протегнем ръка, защо да се мразим – и обиждаме?! Глупаво е, признай си…

Вярно е, моите публикации тук, във форума, а също и в блога ми подразниха мнозина. Какъв ли не ме нарекоха: “прост”, “тъп”, “посредствен”, “мръсник”, “ленинградско мекере”, “сесереец”, “психопат”, “луд за връзване”, “шизофреник”, какво ли не, с една дума казано: аз станах “най-лошия”. Погледни сам, какво аз да ти говоря…

На никой не се обидих, напротив, весело ми е, но продължавах да правя възможното за да се роди тук една съвсем добронамерена дискусия за най-горещите, направо “парещите” въпроси за нас, българите. До този момент не успях, но аз не се отказвам лесно. Цял живот съм се борил срещу арогантната простащина и имам непоклатим тренинг 

Пътят към истината и доброто е трънлив и съвсем не е лесен, неизвестни ми приятелю! Отговарям ти така, защото долових нотка на човечност у теб, а това е най-важното. Ако го няма това, сам виждаш какво се получава тук: не хора, а… абе, направо казано… ще го кажа, пък каквото ще да става, не хора, а направо… животни. Бог знае защо приеха тези роли, но виж сам: съскат като… “змии” (”добродушният”, но толкова коварен и зъл Тиссс), грухтят като… “прасета” (всеки знае кой се държи така), блеят като “овци” (също), ръмжат като зли кучета (също), вият като хиени (също) и т.н

Но аз като философ и психолог зная: този е пътя! Цялата злоба у душите трябва да се излее и след като оттече отровата, едва тогава човекът ще стане по-добър. То е като грозен цирей: трябва да набере, да поеме гадостта в себе си, пък в един момент и сам ще се спука.

Затова аз смятам, че ставащото тук не е “бедствие”, а е необходим етап в узряването на нашето съзнание за свобода, на нашия усет за достойнство, на нашата преданост към истината. Ние тепърва ще се учим да ставаме истински и чисти: но преди това трябва да изпитаме погнуса от себе си. Ето това става тук, затова ставащото е изпълнено с огромен оздравителен ефект, то носи в себе си така потребния ни пречистващ смисъл.

Така виждам аз нещата, драги приятелю!
Бъди жив и здрав и бъди все така човечен!
Бъди горд европеец, в това е истината!

Писмо до… приятеля-опонент

“Приятелю, не си прав: признай си, че си… “надъхан” срещу… “моята партия” и затова пишеш така.  Да не говорим пък за това как те… “тресе” когато чуеш името на Костов.  Във всяка партия, Ицко, има… мръсници, нали така? Но във всяка партия има и свястни хора. В Демократи за силна България има много стойностни хора. Ще ти дам за пример известните професори по философия – защото ти самият си философ – а именно професорите Цочо Бояджиев и Калин Янакиев. Самият факт, че… аз самият съм симпатизант на тази партия трябва да ти говори много  А “отрепки” има навсякъде. Като ме изгониха от форума определени… “лица”, това не значи, че аз сега ще взема да се… “обидя” на… цялата партия или пък да я намразя, няма такова нещо. Тъкмо в тази, в моята партия, може да се каже истината, може да пострадаш заради нея, но в крайна сметка истината ще тържествува, а не… глупаците. В ДСБ сега се води страшна битка за… очистване от разни… “навлеци”, и факта, че се води такава битка, показва, че има нещо много чисто в нея, което ще бъде запазено и развито. В другите партии обаче доминират тъкмо “навлеците”, ония, на които им пука за… идеята, които плюят на всяка идея, а мислят само за… благинките. В СДС например сега е тъкмо така. Когато им казах в очите това, те ме изключиха от СДС – да, аз съм… “репресиран” от тях.  Смея се, но е истина, това стана в 1999 г…

А сега виждаш, че в ДСБ също ме изключиха, но не от… партията, а само от… форума  Аз все още, формално, не съм в тази партия, но тя е моята партия, аз гласувам за нея и с нея свързвам доброто бъдеще на България. И с Костов специално: за мен той е политикът, допринесъл нещо позитивно за страната; той също е човекът, който говори разумни неща, от които му се възхищавам като човек и като философ. Ето, аз казах на мръсниците че са мръсници – та нали това ми е работата като философ :-). И, представи си, след това много възмутени хора от средите на ДСБ ми казаха, че ме подкрепят, а пък някои, представи си, ми предложиха… да ме приемат в тази партия, в ДСБ. Виждаш ли каква е разликата?!

Така че в ДСБ има много демократични неща, и аз продължавам да смятам, че именно тя е автентичната дясна и демократична партия в България. Не го казвам само за това… да ме приемат, а защото го мисля.  А ще вляза в нея тъкмо защото в тази партия може да се казва истината… независимо от… воя на мръсниците :-)”

Това е моето писмо до приятеля-опонент. А приятелят ми (Христо Михайлов, един млад и добър философ, впрочем) ми писа ето тази реплика, предизвикала моето писмо-отговор по-горе: “Казвах ти, че няма нищо демократично в тази партия, но трябвало сам да стигнеш до извода… Погледнах им правилата на форума и се очаровах от демократичността… Не че не я знаех ама като се види написана си е друго…”

Ода на радостта

Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен, дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
ти разпериш ли крило.

Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
Бог от звездни небосклони.

Който е честит да има
драг приятел в труден час,
в мирен дом жена любима –
нека да ликува с нас!
Ала онзи, за когото
този свят е чужд и пуст,
нека да стои самотен
вън от нашия съюз.

Нека в сговор благороден
крепне този кръг широк –
той към звездния чертог
на Невидимия води.

И за правдата надежда
вдъхва на мъдреца благ
а страдалеца извежда
на спасителния бряг.
Редом с вярата развява
гордите си знамена,
с ангелския хор запява
и в задгробната страна.

Братя, трябва да се страда –
свят добър да създадем;
горе в звездния си трем
Бог ни чака със награда:

Равни нему да сте – ето
ще изисква Бог всегда,
и да скътвате в сърцето
чужда радост и беда;
мъст и гняв да се забравят,
на врага да се прости,
жалба глуха, плач сподавен
никого да не гнети!

Всеки дълг изтрит да бъде,
да царува вечен мир!
Бог от звездната си шир
нивга като нас не съди.

Радост да дари, разтваря
майката-природа гръд
и добри и лоши твари
следват ведрия й път.
Даде вино нам и щастие
и приятел скъп докрай,
на пигмеи – долни страсти,
а на херувими – рай.

Да се поклоним в смирение
пред Създателя пречист –
Той е тая звездна вис
на небесните селения.

Радостта е мощ основна,
златен лост на вечността,
на световния часовник
колелцата движи тя.
Радостта примамва нежно
всеки кълн да разцъфти,
тя в пространството безбрежно
със планетите лети.

С тоя полет на слънцата
в модрата небесна глъб
своя път без страх и скръб
следвайте и вие, братя!

Радост блика от бокала
с лозовата златна кръв,
кротост пие канибалът,
плахият е в дързост пръв.
Братя, нека всинца ние
станем на крака и в чест
на добрия дух изпием
тая пълна чаша днес!

За духа, когото слави
с химни ангелския хор –
той от звездния простор
ред във хаоса създава.

Бодрост в мъка нетърпима,
помощ в нищета и мрак,
клетва вечна, нерушима,
правда към другар и враг;
мъжка гордост пред тирана,
заплатена с кръв дори,
смърт на подлата измяна,
слава на дела добри!

Дайте вярна клетва в тесен
кръг над тоя златен сок –
там от звездния чертог
Гледа Съдникът небесен!

(Превод Димитър Стоевски)

Няколко човека ми казаха, че преводът на Асен Разцветников е по-добър. Опитах се да го намеря, но намерих само една малка част от него. Ще бъда благодарен ако някой ми даде останалото. Ето какво намерих:

Ода на радостта

Радост – ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крило повееш ти.
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей – да пее с нас
тоз, що ,,своя” назовал би
тук една душа макар!
Който – не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
Гръд природата разтваря,
радост всичко живо пий –
тичат зли, добри, в превара,
в розовите й следи.
Тя за нас целувки има,
благ другар и гроздов сок,
сласт – за червея незрими,
а за ангелите – Бог.
Бодро, както в небесата,
се понася звездний рой,
както млад юнак – във бой,
в своя път летете, братя!
Прегърнете днес, о люде,
целий свят вий със любов!
Братя, звездния покров
крие Бог – там Бог е буден:
Кой чела ви свежда, люде?
Чувате ли божи зов?
Там над звездния покров,
Над звездите, Бог е буден!

И сега възниква въпросът кой от двата превода (ако се намери останалата част от този на Разцветников) ще бъде обявен за “официален” и “каноничен”?!