Замълчете малко, драги ми мърморковци…

От медиите: “В навечерието на приемането на България в ЕС, обикновените българи не са сигурни да се радват или да се страхуват от европейското членство.”

В навечерието на великата историческа дата 1 януари 2007 година всички обсъждаме “какво ще става оттук-нататък”. Това е нормално, свидетели сме на невероятен поврат в живота ни. Всеки според ума си съди и преценява “плюсове и минуси”, какво “печелим” и какво – “губим”. Опитваме се да се убеждаваме един друг, сиреч правим си… “дискусии”. Нашенски, разбира се, т.е. такива, в които никой не слуша опонента – и в които всеки мисли само себе си за прав. Хем е тъжно, хем е весело…

Темите за… “тока”, “цената на месото”, на хляба и… сиренето (традиционно за нашия манталитет) са водещите. Тъжно наистина…

Защото народите, към които се приобщаваме, драги ми мърморковци, отдавна не мислят за такива глупости. Представете си, тях цената на салама хич, ама хич не ги интересува. Те мислят за съвсем други неща. За тях салама и хляба не са проблем. Проблем са за нас, защото… толкова ни е акъла. Тия, които ви плашат с цената на салама, живеят в един друг свят – и затова дърпат и вас към него с тези свои комични заплахи. В европейския свят, от който ставаме част, никой не мисли, представете си, за салами. Мислят за съвсем други неща. И ние трябва също да започнем да мислим за тях. Аман от този салам, има и по-важни неща от него!

Когато се мисли, решава и… представете си… когато се… работи за “по-важното”, тогава “малките нещица” (от рода на цената на салама, сиренето, хляба, парното…) няма как да не се уредят. От по-важното и по-голямото зависи малкото и незначителното. Аз пък (например) съм готов да живея (както съм и живял) години без салам, стига моето достойнство да не е накърнено. Има и такива хора. Благодарение на усилията и на жертвата на такива хора – и в противовес на тежненията на нашенските мърморковци по темите за салама и сиренето – ние след няколко дни ще влезем в Европейския съюз. Ще преживеем този триумф всички: защото само така много скоро ще забравим за глупостите и страховете около тока, салама, сиренето…

Та драги ми мърморковци, не се ли уморихте вече?! Докога ще ни плашите с тия дреболии?! Жалко е, не ни подценявайте чак толкова. Българинът може да бъде и горд. Не само да бъде унизен – както ви се иска да го виждате винаги. Тая вашата няма да стане, Волене. Бъди сигурен!

Ето това исках да кажа. Нека да отворим сърцата си за “Одата на радостта”. Нека да заложим на достойнството, а не на унизеността си.

Началото на края на нашата унизеност ще започне на 1 януари 2007 г., само след няколко дена!

Нима не е вълнуващо това?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s