Почина Аугусто Пиночет – жестокият диктатор според едни и спасителят на Чили от комунизма според други.
Из медиите: “През всичките години, които е на власт, Аугусто Пиночет не престава да твърди, че е патриот. Човек, който е спасил страната от хаос и комунистическата заплаха. През 70-те години много чилийци бяха съгласни с това. Именно тогава започна икономическото възраждане на страната. На хората започва да им се струва, че се е върнала стабилността.”
Факт е, че без направеното от този човек Чили щеше да има друга съдба. Днес Чили е една от най-проспериращите страни в Южна Америка. Когато той взе властта, тя беше в хаос и всеобща парализа на обществото, предизвикана от управлението на левия президент, социалиста С.Алиенде.
В историята често се налага да се съди по крайните резултати, а не просто по използваните за постигането им средства. Макиавелизмът е една трезва философия на историята и на политиката. И нашият Стамболов приживе е бил наричан “диктатор”, но историята отсъди друго за него: без този човек независима България нямаше да съществува, а щеше да съществува… Задунайская губерния на Руската империя.
Ако в Чили се беше установил комунизъм, страната щеше да пострада много по-жестоко: Куба е пример за това. Между съвременна Куба и съвременно Чили има едно, бих казал, космическо разстояние…
Интересното е, че в нашите уж “обективни” медии никой не нарича Фидел Кастро диктатор, докато всички величаят с тази дума именно Аугусто Пиночет. А Куба пострада неимоверно по-жестоко от полувековната диктатура на брадатия сатрап. Случайно ли е това или то е рецидив на неизживян, “неизбит” от душите на журналистите ни ляво-комунистически синдром?!
Историята ще си каже думата за Пиночет тепърва…
Из медиите: “В послание, прочетено от съпругата му, Пиночет за пръв път призна политическата отговорност за всичко случило се в Чили по време на управлението му.”
Поемането на отговорността за тежки решения, диктувани от историческата необходимост и от дълга пред нацията, се нарича политическо мъжество.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 