Предизборно – есента на 2000 г.

Това е писано няколко месеца преди изборите през 2001 г. и малко преди местните избори през 2000 г. Статията тогава не беше публикувана никъде. Сега ми се струва, че ако бъде прочтена, ще се разбере различното й звучене именно с оглед на дистанцията от онова време. Интересна е психологическата обстановка тогава: нищо още не се знае за това, че няколко месеца по-късно Симеон ще заяви политически аспирации към властта – подтикнат, както сега знаем, от кукловодите от ДС именно за да не се допусне СДС и Иван Костов да получат втори мандат. Но вижте, прочетете, убедете се сами:

Само месец ни дели от началото на новия “политически сезон”, който ще бъде наистина “горещ” – започва предизборната кампания. Много често в тези кампании досега се е стигало до изопачаване на “същината на цялата работа”, т. е. насъщното и жизнено значимото е било подменяно с измислени теми, целящи само да заблудят избирателя относно това, което е и трябва да бъде. Другояче казано, често са се опитвали да ни будалкат, много пъти досега сме били склонни да се подвеждаме, но през тази есен това не трябва да бъде допуснато: залогът е твърде голям, нашето бъдеще е заложено на карта.
“Картоиграчите” отляво, отново овладяни от пословичния си бяс да управляват на всяка цена, са пределно ясни: отново ще трябва да си напрягат мозъците да лъжат (а те умеят това!), тъй като станалото през последните три и половина години съвсем не им е изгодно. Апетитите на БСП – партията, на която никой здравомислещ вече не трябва да има доверие, партията, която е “бита карта” заради това, което направи с България през втората половина на ХХ век и особено в последното му десетилетие – трябва да бъдат попарени. Това означава да не й се позволи да изопачи до неузнаваемост картината на станалото, да подмами благодушни избиратели и да спечели “проценти”, които да й позволят да стопира вървежа ни напред. Ако тази партия нещо умее, то това е да “шикалкави”, да лъже, да се представя за каквато не е. Трябва обаче този път да й се покаже, че ние, избирателите, вече не сме деца (за да ни занимават с басни!), че вече знаем коренните си интереси, т.е. че вече сме зрели и трезвомислещи. Цялата креслива свита около БСП (“ГОР-МОР-ЕВРО-ЛЕВИ-ДС-ГОДО-ГЕРГЬОВДЕН-ВИДОВДЕН-ХЪШОВЕ-КРАСТАВИ-И-ПР.”), държащи в ръцете си мръсни фурнаджийски лопати, здравата трябва да се поизпоти, за да излъже някой наивник тук и там. А че умеят да лъжат, това не може да им се отрече. Лошото е, че цялата подкупна и червена преса повтаря послушно техните лъжи и инсинуации. Тези, които нахалост си дават парите за вестници всяка сутрин, разбират ли, че на тях гледат като на “рибките с кукички в уста”?!
Ако “отляво” всичко е ясно, т.е. шансовете на левите да извадят очите на публиката с хвърляне на прах, са недотам големи, то всичко обаче зависи от това дали управляващите умело ще защитят своето управление, така, че избирателят отново да им даде доверието си. Мелодраматичните сценки на опозицията относно “корупцията на управляващите”, “бръмбаргейт” и пр., спекулацията с цените на олиото и месото, плачът, недоволното мънкане и черногледството на пресата, даже акциите на Националното радио срещу правителството и пр. не трябва да се допусне да изиграят ролята на димна завеса, която всичко да замъгли. Искат се повече усилия, за да се разсее мъглата (и в съзнанията на много хора!), която с толкова старания обединеният фронт на левите и техните слуги успява да пръска наоколо. Трябва да се смени стратегията на мнозинството, трябва отново да се вземе инициативата: не трябва да се играе ролята на “оправдаващия се”, а на достойно защищаващият напредъка, който това управление даде на страната. Например нищо не пречи министрите и особено министър-председателя Иван Костов да въведат практиката (в оставащите до изборите месеци!) ежеседмично да дават отчет пред народа за ставащото и онова, което предстои. Опозицията ще заложи на следния мотив: “Добре, може и нещо да сте направили, но нима народецът не брои още всеки ден стотинките си!”. Управляващите не могат да си измият ръцете с библейското “и не само с единия хляб живее човекът”, а трябва най-аргументирано да покажат, че вече все повече се усеща и още повече ще се усети повдигане на стандарта на живот, а също, че в завареното положение за три години и половина повече не можеше да се направи. Трябва да стане така, че всеки да разбере, че през тези три-четири години чрез категоричното провеждане на реформите бяха заложени темелите на бъдещия ни просперитет, който обаче отново може да бъде поставен под въпрос ако червените далавераджии се докопат до властта. От нас се искаше прекалено дълго време да стискаме зъби и да търпим толкова несгоди. Повече това не трябва да бъде искано, а трябва да се покаже, че българинът се държа достойно през последните години, заради което е заслужил по-добрия живот, симптомите за който вече се забелязват и с просто око. Налага се червено-черният песимизъм на пресата и опозицията, разчитащ на законния скептицизъм на изпатилия наш съгражданин, да бъде удавен в един реалистичен оптимизъм, чертаещ нови хоризонти пред съществуването ни, от които е дошло време да се възползваме, но с които отново можем да се разминем, ако още веднъж проявим малодушие. Следователно негативизмът на опозицията и пресата може да им изиграе съвсем неочакван бумерангов ефект ако бъде задушен от позитивния стил на водене на кампанията, който управляващите са длъжни да демонстрират най-умело – и преди всичко залагайки на честността и достойнството си на прагматични и разумни политици.
Залогът за изборния успех на това управление е само един: смелост, честност, морал. Не трябва да се допусне изцяло деморализираната опозиция да се упражнява в словоблудства по повод на “ниския морал на управляващите”. Това може да бъде направено само ако избирателят усети и със сърцето си, че наистина по-добрите са тези, които изправиха България на крака, и то не толкова със заслугите си, а заради верните си идеи и ценности. И ако пък се смята (не без основание), че администрацията (и някои от самите управляващи!) са корумпирани, то да се покаже, че те не са възпитавани в тези навици от сега управляващите, а от тези много преди тях (“славната БКП-БСП милее за чедата си!”). И т.н., иска се да не се пропилеят шансовете ОДС и СДС да завършат започнатото, спечелвайки още един мандат.
Но подобряването на живота, за което те работиха толкова през тези години, трябва да бъде почувствано още при тяхна власт.
А иначе ще се окаже, че те само “извадиха кестените”, а други лакомо ще ги излапат!
Такава ще бъде горещата есен на 2000 година; тя май ще е по-гореща и от лятото!
13 август 2000 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s