А що е съвест?

● Налага ли се в един разговор за морала, живота, свободата и човека да намесваме и съвестта? Съществува ли необходима връзка между дълг и съвест? А между добро и съвест? А между щастие и съвест? Справедливостта зависи ли от съвестта?
● Кога говорим за “безсъвестни хора”? Има ли хора, които “са загубили” съвестта си? Как така, какво е станало с тях? “Ампутирана” ли е съвестта от душите им? Как се е стигнало дотам? Или всеки човек винаги и все пак има “някаква съвест”?
● Защо думата “съвест” съдържа такъв корен, “вест”? Дали езикът тук не ме подвежда? Каква може да е тази “вест”? “Съ-вест”, не е ли произлязло от “със вест”? Да правиш нещо “със вест”, със “съ-вест”, какво ли е пък това?
● Откъде ли иде тази парадоксална “вест”? Кой ли ми я “нашепва”? Дали съвестта не е онова, което ми говори да правя винаги добро? Може ли нечия съвест да учи даден човек така: “Прави зло!”, “Бъди нечестен!”, “Лъжи!”, “Кради!”, “Отдавай се на пороците!” и пр.? Каква ли ще е тази “съвест”?
● Кой или какво учи човека да прави тези неща? Коя е силата, която тласка човека към злото? Явно не съвестта, но кое все пак? Дали пък не е станало така, че човекът-измамник например просто “си е направил сметката”, че ще има някаква изгода от своите измами? Кое е онова, което може да “крои” подобни “криви сметки” – и така да тласка човека по пътя на злото?
● Дали пък не разсъдъкът не е онова, което така подвежда човека? Дали той не ни учи, че можем да имаме сметка от това да постъпваме безнравствено? А след като разсъдъкът всъщност пряко зависи от “формите и законите” на материалното и на света, то не се ли оказва, че източник на злото е тъкмо тази сфера? Безнравственият не е ли роб тъкмо на материалното, на ползата, на “криворазбрания интерес” и пр.? Тези хора запазили ли са свободата на избора, или, напротив, не са?
● Но да се върна на съвестта, която е в пряко противоречие с “интереса” – така ли е това? Съвестта не казва ли на човека обратното, а именно: “Не лъжи!”, “Не кради!” и пр.? Как е възможно това, откъде се е взел този “глас”, който учи човека винаги да прави добро?
● Когато разсъдъкът ми казва едно, а съвестта – друго, кое от двете съм по-склонен да избера? Коя “повеля” е по-силната? Дали това не е различно при различните хора? Или пък зависи от… “обстоятелствата”, от “случая” и от “ситуацията”? Може ли винаги да се слуша съвестта? Няма ли тогава да бъда най-голям наивник?
● А може би аз често сключвам “сделки със съвестта” си? Какво ли означава това? Нима казвам на съвестта си: “Ти потрай, замълчи, докато извлека изгодата, пък след това ще те послушам!”? Случвало ли ми се е да постъпвам така? Водя ли такъв “вътрешен диалог” със съвестта си? Значи ли това, че съм “съвестен”? Има ли хора, които изобщо и съвсем не чуват нейния глас?
● Ако другите смятат моята “прекалена привързаност към доброто и съвестта” за наивност, то това ще ме разколебае ли? Ако чуя по свой адрес: “Какъв глупак! Шансът беше кацнал на рамото му, но той по “морални подбуди” се отказа от успеха си! И пр.”, то ще ми стане ли мъчно? За кое по-точно – че не ме разбират, или че наистина съм… глупак?
● Какво печеля ако се старая да не изневерявам на онова, което моята будна съвест ми говори непрекъснато? А какво губя? И какво избрах все пак?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s