За Ангел Грънчаров и за… Ангел Грънчаров-Елтимир

В един форум възникна недоразумение по повод на това, че мой съименник, казва се Ангел Грънчаров-Елтимир от Ботевград (или някой друг човек, нарекъл се… “цанковист”) публикува там свое изложение, и хората се запитаха дали то не е написано от мен. Наложи ми се да напиша едно разяснение за съвпадението на нашите имена и фамилии. Публикувам го и тук, понеже ми се струва важно:

Ангел Грънчаров-Елтимир не съм аз, разликата между двамата, между мен и него, е твърде голяма що се касае до ценности и разбирания. Само имената ни съвпадат, а във всяко друго отношение сме различни. Прочетох текста, публикуван тук от името на Ангел Грънчаров-Елтимир, признавам си, такъв род писане не ми е по вкуса, но с известно усилие на волята успях да го дочета. Не споделям патологичните страхове на моя съименник, нито пък конспиративните му теории. Възможно е да е движен от чисти помисли, от някакви възвишени или идеалистични подбуди, но пък грандоманията му и претенцията му за абсолютна правота не само дразни всеки непредубеден читател, но и ме кара да съм склонен да мисля, че тук е налице едно болно съзнание. Подобна паникьорска “философия” може да трогне и да предизвика симпатиите само на хора със същото съзнание като неговото.

По едно време се свързах с този човек по интернет, понеже той ме обвиняваше тук-там из Мрежата, че съм бил “подставено лице от ДС и на… КГБ”, което било пуснато да публикува от “негово име дезинформиращи симпатизантите му текстове с дясна и философско-психологическа тенденция”. Обменихме имейли, и се опитах да му разясня, че съм философ, и че моите книги не съм ги писал специално за това да “объркам” почитателите му, а по съвсем други подбуди. Това коварно съвпадение на имената ни обаче доведе дотам, че на мен много често са ми отхвърляли статии, понеже са имали подозрения, че са написани от Ангел Грънчаров-Елтимир. Не знам дали затова, или защото моя съименник стана по едно време “тангрианец”, но той си сложи към името добавката Елтимир, сега вече могат да ни различават. А иначе разбирам напълно раздразнението му от това съвпадение на имената ни; нещо повече, ние двамата сме и на една и съща възраст, родени сме в една и съща година.

Казвам това, за да обясня доколкото е възможно създалата се ситуация: както аз не искам да ми бъдат приписвани неговите “трудове”, така и той, убеден съм в това, не иска неговите почитатели да бъдат дезоориентирани от моите статии и книги. Както виждате, правя нужното, за да не се получават такива обърквания. А иначе с моя съименник се разделихме в интернет с най-добри чувства, останах с впечатлението, че той прие моите обяснения, именно че аз няма как да съм написал и издал всичките си статии и книги (9 книги публикувани до този момент в книжен вариант) само и само за да го дискредитирам пред последователите и съидейниците му. Аз също, повтарям, уважавам неговите идеалистични подбуди, и също така биографията на моя съименник (който съвсем млад попада в затвора по политически причини и доста е изстрадал младежките си идеали). На времето срещах името му във вестници като “Нова ера” и други подобни, той се изяви там като доста страстен журналист, аз пък по същото време (уверявам ви, без намесата на… Държавна сигурност!) публикувах свои статии във вестници като ВЕК-21, Демокрация, Свобода и др., които бяха със съвсем друга тенденция. Разбира се, моето уважение към този човек не може да доведе това, че аз да адмирирам неговите писания, понеже, повтарям отново, аз имам съвършено други ценности, философски принципи и бих казал даже човешки идеали. Всеки обаче си има свобода и може да мисли и да пише каквото си иска; в същото време всеки има суверенното си право да има мнение за писанията на този или онзи, всеки има право на критична оценка на другия. Аз не споделям, казах, страховете на Ангел Грънчаров-Елтимир от това, че “американци-евреи-космополити и какви ли не още” са в зловещ заговор с цел да унищожат България и “българщината” и едно съзнание, което изживява кошмарите на една такава “световна конспирация”, ми се вижда доста патологично, бих казал направо болно. Както обаче е известно, мнозина даже и в този форум съвсем не са във възторг от заеманите от мен позиции и са ме обиждали как ли не.

Особено благодатно в тази насока им се вижда обстоятелството, че навремето съм завършил философия в тогавашния СССР, а по-точно в тогавашния “Ленинград” (Санкт Петербург; понеже не знам Ленин да е основал… града на Петър; макар че, както навремето се говореше и пишеше, същият този Ленин имал даже “решаващи заслуги за… генезиса на света”!). Та тези мои опоненти не пропускат случай да ми навират в носа това обстоятелство и да крещят, все едно че аз, като съм учил тогава философия, да е трябвало със самото това да съм едва ли не… венчан “доживотно” за… “макрсизма-ленинизма-комунизма”. На някои им се вижда съвсем непонятно как е възможно човек, завършил философия в… “Ленинград” и в “съветски ВУЗ”, да не е “марксист-ленинист-комунист”, макар че, надявам се поне това да им е известно, Петербургският университет, който съм завършил, е съществувал много преди по руските земи да се възцари комунизмът, а както се вижда, и Петербург, и Университета му, останаха да си съществуват и след краха на същия този комунизъм. Затова аз не крия и се гордея че съм завършил този университет, че съм негов възпитаник, както и че съм ученик на забележителни професори, специалисти по история на философията, по систематична философия, по онтология и пр., които ми дадоха една основа и сериозна подготовка. Моята специализация в този университет е “Етика и естетика”, не “научен комунизъм” или нещо от този род. Впрочем, по ирония на… живота аз прекарвах времето си в читалните и библиотеките на този университет, четейки не Маркс или Ленин, а… Платон, Шопенхауер, Кант и Ницше, а пък вечерите си прекарвах в четене и на Достоевски. (Бях твърде горд – аз тогава бях само на 21 години – че уча и живея в града, в който е живял и творил великият петербургски писател и мислител.) Още първата година от пребиваването ми в този университет аз минах на индивидуална програма на обучение, официозните учебни предмети от рода на “История на КПСС”, “Диамат” и други такива схоластични комунистически дисциплини ги вземах по “ускорената процедура”, за сметка на това имах възможността да съсредоточа вниманието си върху истински важното и сериозното в едно обучение по философия. В моята диплома пише, че съм завършил философия за 3 (три) години вместо за 5, и това стана благодарение на моята индивидуална програма, при която аз на два пъти си взех изпитите, предвидени за две години, за една година, и така съкратих пребиваването си в СССР. Защото наистина тогава атмосферата в тази страна беше задушаваща (става дума за периода 1980-1983 г.) и аз нямах сили да остана повече. Така че на критиците ми, които се хващат за това обстоятелство че съм учил в СССР и го изтъкват непрекъснато (все едно аз един вид няма как да не съм бил… жигосан със смъртния грях на комунизма-марксизма-ленинизма!) искам да кажа това, че всички ние, които живяхме онова време, сме били в някаква степен ощетени. Някои обаче от нас са благодарни за това че са ги ощетили, а пък други като мен са търсили начин да съхранят себе си въпреки мощната агресия на тогавашната пропаганда и да съхранят достойнството си. И това си личи по делата и поведението на едните и другите – особено сега, след като живеем вече в друго, свободно време.

А какви са моите убеждения и доколко съм бил “покварен” от този “марксизъм-ленинизъм-комунизъм” всеки може да разбере от книгите ми. Всеки може да чуе също така оценките на моите ученици и студенти. Онова, което съм разбрал в най-ранните си младежки години и съм го възприел като жизнен принцип, е че свободата е първото условие на достойния човешки живот, че тя е най-ценното за човешките същества, че има вечни правила на човешкото съществуване, въплътени в традицията, в морала, в Божия закон, които поставят живота ни върху здрави устои, че човек трябва да пази достойнството си като нещо най-свято и т.н.

По философски убеждения аз мога да определя себе си като последовател на “философията на живота”, на идеализма и екзистенциализма (доколкото тези клишета казват нещо), а пък в политическите си възгледи съм принципен привърженик на дясната политическа философия и на консерватизма.

Вярващ християнин съм, и въпреки че съм поклонник на западната цивилизация на свободата, на европейския и американски жизнен космос, аз, представете си, съм и… българин. Е, не чак толкова “голям” и “велик” като нашите доморасли “националисти”, но съм българин и обичам своята родина, както е обичайно за всеки нормален човек.

И тъкмо защото обичам България, аз й желая просперитет именно в нейната европейска перспектива. Много добре знам, че щастието и разцвета на родината е възможен само в състава на Европейския съюз на свободни, достойни и проспериращи нации.

Не вярвам в басните за това, че “европейците” или “американците” са ни “врагове”, че руснаците са ни “най-добрите приятели” и смятам, че тази лудост на нашите дни скоро ще отмине…

За верността на горното се подписвам собственоръчно: Ангел Грънчаров

9 thoughts on “За Ангел Грънчаров и за… Ангел Грънчаров-Елтимир

  1. Ще ги познаете по делата им.Действията,делата,чистите помисли, а понякога само и една мисъл могат да останат и от човек,и тая мисъл дасвидетелства,не само за личността,но и за епохата.Казано е,ще се родят много пророци,светът ще бъде затлачен от мръсната пяна на бездуховността,лицемерието и лъжата ще се превърнат в движеща сила,мерзостта в двигател на тесните обществени отношения.Всички ще сме объркани,дори и тези,които по един или друг начин са изградили своя предпазен щит-личната ценнодтна система,защото ,макар и индвид като същество,Човек е и обществен субект,умишлено използвам последното понятие,защото,другото,общоприетото,звучи доста обидно,независимо,че в последните години,по причини най-вече от народопсихологическо естество,се превърнахме,ако не всички,то значителна част от нас в примус зоокон.В нашите лични биографии има доста сходни моменти,и аз подобно на вас,предпочитам вътрешната емиграция на духа,и аз имах прекрасни учители в живота и Университетите,които завърших,и аз предпочитах Нитще,Кант,Хегел и Шопенхауер,но и Киркегор,Фром,Сартър и Камю,но над всички бяха Достоевски и д-р Янко Янев,а и един много достоен човек-Владимир Свинтила дошлифова разхвърлените камъчета на духовната ми мозайка.Опитах се подобно на Вас да обясня причините за днешния разпад на българската идентичвост,написах две публицистични книги-„Полет над Хирон“ и „Отвоювано небе“,но страхувайки се,да не попадна в дебнещото опиянение на думите,поради липса на достатъчна дистанцираност от ТО-времето,предпочетох вглъбяването в собствения си свят,защото най-трудното житейско изпитание е да опознаеш себе си и да не предаваш мечтите,макар че това изисква много енергия, а често и чисто човешко преиграване със Словото.Г-н Грънчаров,навършват се 20 години от „емблематични“ дати от новата ни история-10ХІ,18ХІ,7ХІІ,4.І.,1989 и1990 год.-дворцовият преврат на БКП,първият свободен митинг пред катедралата“Александър Невски“,създаването на СДС,танкистките изцепки на Петър МЛАДЕНОВ,Кръглата маса и създаването на ДПС,ЕТО ЗАЩО НЕ Е ЛОШО КАТО ИДЕЯ ТЕЗИ СЪБИТИЯ ДА БЪДЪТ ОСВЕТЕНИ ОТ ХОРА,КОИТО СА БИЛИ НЕ САМО СВИДЕТЕЛИ,НО И УЧАСТНИЦИ В ТЯХ,И ПОКАЗАНИ ПО ТОЗИ НАЧИН,В ТЯХНАТА ЕСТЕСТВЕНОСТ,ДА ХВЪРЛЯТ ИСТИНСКА СВЕТЛИНА ВЪРХУ СЛУЧИЛОТО СЕ И ДА НИ ОБЯСНЯТ МНОГО ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ СЪБИТИЯ,защото личните съдби,са много по-ценен изворов материал,отколкото мемоАЗите на нищожествата,които нашитечовешки и общностни недостатъци,превърнаха във величия,за да сме на този си хал днес.Успех в начинанията ВИ!

  2. Уважаеми Г-н Грънчаров,

    По зла или добра ирония на съдбата имах щастието или нещастието да участвувам в събитията от 1988-1995 г. и пряко като свидетел да ги отразя в статиите си,публикувани както във в.“Възраждане“-местният орган на СДС-гр.Русе,така и в двете си публицистични книги.Днес,връщайки се към събитията и пренареждайки скромният си личен архив,не мога да откъсна поглед от две мои заглавия : “ Аз,един от множеството“ и „Новите окови на робството“,писани след първите свободни митинги – на 18.11.1989г. пред катедралата св.Александър Невски в гр.София и на 25.11.1989 г. пред катедралният храм св.ТРОИЦА – гр.Русе (тогава „Пантеон на възрожденците“ ).

    През 1995-та година напускайки общинският съвет – гр.Русе,написах статията “ Сбогом СДС “ , но никога не съм предавал синята идея.

    Кой превърна СДС в политическа небулоза,кой предаде мечтите ни ???

    P.S. : Искам да Ви изпратя текстови и снимков материал от горните събития.

  3. Здравейте,господин Грънчаров,
    съвсем случайно попаднах на вашия блог и хей тъй,на шега се зачетох,относно вашето отношение,към самия Гей парад.И тъй прочетох почти всичко в блога.Прочетох също и кратката ваша история,и вярвайте ми,щях да затворя блога,без да се замисля,но ме зачовърка факта,че нищо ,ама нищо не споменавате,макар и в кратце,за своето потекло!Разликата във възраста ни е 3 години,което говори,че сме съвременници!Другата разлика е,че по времето,по което Вие се заселвате в Пловдив,аз се заселвам от Пловдив в София и така до днес!Прочетох и горните два коментара,и предполагам,че Вие не сте реагирали на тяхната идейна насоченост,защото не прочетох нищо конкретно, в блога!За разлика от Вас,аз нямам вашия ценз,а и не съм чел нищо от вашите книги и публикации в пресата!Едва ли тепърва ще се занимавам с вашите творения,но ме подразни факта,а и затова Ви пиша сега,без да търся никакъв контакт с Вас,а това е именно факта,че тонът и начина,по който пишете в блога си е отразен вашият скрит стремеж,да поучавате читателя и нежно да му натрапвате личните си убеждения!До колкото разбрах вашата същност,Вие сте философ!Това означава,че сте наясно с истинското твърдение:“Битът определя съзнанието“.Вие сте високо цензован и преподавател,(завършил в бившия СССР)E,аз не успях да взема висше образование,при няколкото опита,които направих да кандидатствам за това!Вие учихте,при това в престижен университет,макар и в СССР!Вие не сте школували примерно,Икономика или Технически науки,а сте учили Философия,(при това,точно през онези смутни за България времена)!!!Е,аз съм от друго тесто,според горния постолат,и явно затова ме дразни поучителния тон на блога Ви!Аз съм просто работник,при това,черноработник(е вече бивш,при това безработен,бивш металург)!Не бих желал,писанието ми,да Ви прозвучи,като персонална критика,пък и блогът си е ваш и Вие можете да си пишете в него ,каквото си пожелаете!Пак Ви напомням,че ме подразни факта,че сте описали част от житейския си път и кой сте сега,но нищо не сте написали за потеклото си!Бъдете жив и здрав!Желая Ви лични и житейски успехи!

    • Господин Ганчев, благодаря Ви за коментара, за мен е много ценно Вашето впечатление от моите текстове. Това, че Ви се струва, че се старая да поучавам читателя, ако е така, е много лош дефект на писанията ми; аз като пиша, се старая да постигна не друго, а честно, искрено да кажа какво мисля, а пък в това как звучат думите ми много-много не се заглеждам, щото това не е моя грижа, това вече е преценка на читателите.

      А аз добре зная, че на всички не мога да угодя, затова и не се старая да угаждам никому. Ако наистина сте прав, че моите текстове звучат поучително, дидактично, това освен че е недостатък, може да се оцени и иначе: аз по този начин провокирам читателя, дразня го да се замисли, а от това, ако се случи все пак, има полза, и ползата е не за мен, а за самия читател. Изобщо с философските и психологическите текстове нещата са доста по-различни, защото тук аз не предавам някакви знания, а философията е сфера на ценности, на оценки, на личностни и субективни разбирания, убеждения, мнения и пр.

      Затова изглежда е неизбежно думите на философа да звучат и поучително, и дразнещо, и на места прекалено субективно, крайно и както и да е другояче. Та Вашата забележка ме накара да се замисля по този проблем – и неизбежно ще има ефект върху писането ми, за което Ви благодаря. Мнението Ви за мен се оказа, повтарям, много ценно и любопитно.

      Благодаря за пожеланието, и аз Ви желая всичко добро, здраве, успехи! И искам да добавя още нещо: това кой колко е учил и доколко е образован не е най-важното, най-важното е доколко сме успели да станем личности със съответните нравствени качество, т.е. доколко сме човеци – и човечни; а Вие показвате, че сте личност с позиция, че сте интелигентен, възпитан, че сте човек с нравствени качества, понеже и интелигентността, и нравствеността на човека не са продукт на образоваността, а са душевни дарби и душевни постижения. Бъдете жив и здрав!

      • Не разбирам как в един човешки мозък може да се събере толкова ненавист, човекомразие злопаметност и нито един светъл лъч, нито една позитивна мисъл, нищо което би било признак на човечност и благородство. Имате сродна душа в лицето на Георги Жеков, но за разлика от вас той не влиза в долнопробни, махленски спорове с хората на различно мнение от него и колкото и да е краен поддържа определено ниво на достойнството си. Защо ли в споровете ви с опонентите се появява натрапчивото усещане за нещо средно между Георги Жеков и проф. Юлиан Вучков, за някаква псевдоакадемичност, но изпълнена с бурно неудовлетворение от всичко около вас на този свят (вероятно някакво отклонение, нуждаещо се от психиатричен анализ) и най-вече за миризма на клоака!? Живели сте доста и трябва да сте разбрали, че “Животът не е само Черно и Бяло”. Според мен, който не е разбрал това в разцвета на живота си, той е останал с първичното ниво на съзнанието от началното училище!

  4. G-n Grancharov zapoznaite se s ogromnata poredica na knigata „Sjankata na Cion“ ot moja prijatel Georgi Ifandiev i mnogo raboti shte Vi stanat jasni -i za syfilistika Block-Lenin i za mnogo drugi vazhni raboti,koito bjaha skriti i se skrivat i sega ot naroda.Sashto i otnosno“obuchenieto i sledvaneto“v togavashnoto vreme v SSSR-koi mozheshe da go napravi ot balgarite?I koi terorizira balgarskijat duh veche 45+21=66 godini?Ostava da se pribavi oshte edna 6-ica za da se poluchi Bibleiskoto 666 ili 999!
    Pozdravi

    • @Hristo Dantchev, shte vi otgovorq samo na retorichiqt vupros po otnoshenie na obrazovanieto „koi mojeshe da go napravi ot balgarite“ s edna pogovorka spored koqto „kogato chovek ima jelanie – namira nachin, kogato nqma jelanie – tarsi opravdanie…“

  5. здравейте, аз познавам другия ангел грънчаров от ботевград. но като видях какви книги сте издали, разбрах, че не е той и затова се зачетох. той е малко странен, но не е лош. правеше журналистични материали преди близо 20 години. пожелавам успех и на двамата.

  6. сега четох още малко. не е беда, ако човек чете енгелс, маркс и ленин. аз съм ги чела с удоволствие и не се срамувам от това, макар че съм завършила физика и математика. а тези вестници век-21, демокрация и други, бяха вестници на приятели.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s