Вкара ли си най-после таралеж в гащите г-н Гоце Първанов?

Всички сте видели държането на президента Гоце Първанов след КСНС вчера. Свикал съвета по тема, която е, така да се каже, „ритуална“, пък и безсмислена: защото третира отдавна решени въпроси. Ей така, да се видят и да си похортуват, да си почешат езиците – ама за сметка на данъкоплатеца. А пък важните теми Гоце не ги допуска до съвета по националната сигурност. Като този за българо-руските отношения в светлината на най-наглата руска позиция, застрашаваща националната ни сигурност. Не и не, инати се Гоце, няма и няма – държи на своето той като дете в детската градинка. Защото „лошият Костов“, дето настоява за разглеждането на тия съдбовни въпроси, иска да му отнеме… играчката, подарена му от „чичко Путин“. За газопровода Бургас-Александруполис, пък и за втората АЕЦ, подарени на руснаците от техните слуги: днес управляващите.

И ето, Гоце изскимтя злобничко: “Мина времето, когато националното съгласие се разбираше като съгласие с Иван Костов”. А Костов е казал че “се разпада националното съгласие за българо-руските отношения”, а КСНС “не допринася за формирането на национално съгласие по ключови въпроси, свързани с националната сигурност”. И Гоце се изцепи със злобната си реплика, издаваща пълната посредственост, диво озлобена на стократно превъзхождащия я Костов. Макар че по този начин наистина си вкара хубав таралеж в гащите, който дълго ще му създава доста неприятни проблеми. Защото за национално предателство и за служене на интересите на чужда сила един ден може да отговаря и пред съда. Пък и да изгуби – ако сме малко по-смели ние, гражданите! – и най-хубавата си играчка: президентството. Това съвсем не е безобиден и малък въпрос: наистина застрашена е националната сигурност на България!

Ех, Гоце, Гоце, от теб май скоро ще станат недоволни и господарите ти от Москва, защото така тъпо се издаваш и показа и на слепците кому служиш! Опасна игра е това, Гоце, може и да се изгориш. Колкото и да не ти е по силите това, но ти си български президент. На всички българи си президент, чуваш ли, Гоце! И на мен, нищо че не съм гласувал с теб. На мен да, но на Путин не. На всеки от нас си президент, но на руската олигархия не! Ние сме ти господаря, драги ми Гоце, а не приятеля ти Путин, не руската олигархия, не и самата „белокаменна Москва“!!! Ние те издържаме в това президентство, ние ти плащаме заплатата, пък и ние затова имаме пълното право да те държим отговорен за това, което правиш! Запомни го това, просто е, и децата го разбират, ама ти май си доста своенравно и инатливо дете!

Майчице, докъде я докарахме с тоя Гоце?! Не разбират ли българите, че този хептен не става за президент. Това, че имал хубав перчем, не значи, че става за президент, драги ми нашенецо, дето си гласувал за него. Иска се и акъл за да си президент, пък и поне малко морал. Да не се продаваш за играчките на чичко Путин, да не позволяваш да ставаш слуга на чужди господари. Иска се и малко характер. И малко смелост, а не такова малодушие. Пак ще го наградят с някой руски орден. Пак ще му дадат играчка. Пак скоро ще се разцелува с господаря си от Москва. Той само това може, това и прави. Бивш комунист няма, както и няма бивш негър. Де да беше негър нашият Гоце, ама той е хем комунист, хем и е… Гоце, това е най-главното.

Ех, Гоце, Гоце, не разбра ли най-после, че на улицата вече е 21 век?! Дали някога този човек ще разбере това? Съмнявам се, той живее в друго време и си е завършен негов продукт. Това показва с цялото си поведение…

Как успях да влудя и как ще успокоя един… евроскептик

Статията ми Моите причини да обичам Европа, публикувана и в списание Литернет, предизвика крайно любопитна реакция у поета Емил Милев. Неговият спонтанен – и точно затова така многозначителен – отклик е публикуван под заглавието ЕДИН “ВЛУДЕН ЕВРОСКЕПТИК в същото списание. Прочетете го, за да се насладите на идейната нищета на нашите евроскептици. Чудя се дали да му отговоря, понеже това, което той пише, най-съкрушително подкопава собствената му позиция. Ще взема само да коментирам някои бисери, защото не мога да се лиша от това удоволствие…

„Прочетох с удивление обяснението в любов към Европа на Ангел Грънчаров и дори в първия момент помислих, че въпросният текст е изпаднал по някаква случайност от някаква пресконференция на г-н “10%”.“ Добро начало, няма що, доколкото ми е известно г-н (мистър) “10%” е израз от боровия фолклор и така наричат Александър Божков. Но той отдавна не дава пресконференции. Авторът на бележката май намеква, че съм изплагиатствал… чувствата си към Европа от въпросния господин. Но като поет би трябвало да знае, че чувства не могат да се… плагиатстват. Карай, надолу обаче идват още по-вълнуващи „мисли“, тъй да се рече.

„Поводът изобщо да реагирам е кликането ми върху професионалната биография на г-н Грънчаров.“ Бре, какво ли има в моята биография, което да подклажда евроскептическите страсти? Чудна работа…

Но ето едно признание: „… аз се разпознах сред “обърканите хорица, които не са се погрижили поне малко да подредят ценностите в главите си”…“, което е наистина симптоматично – и авторът на бележката ще се постарае по-надолу да убеди всички, че съм бил напълно прав да дам такава констатация. Но да видим какви въпроси ще ми зададе любезният иначе г-н Емил Милев.

Ето първият въпрос: Припомнете ми, г-н Грънчаров – от онзи момент до наши дни какво добро е сторила за нас любимата Ви Европа? И почналият вече да се разгорещява автор на бележката си отговаря сам: „Най-краткият отговор – нищо!“ Като не се разбира само защо мен ме пита като сам си знае отговора. И добавя сам: Това “нищо” си има историко-политически синоними – високомерност, лицемерие, егоизъм и бюргерско интересчийство. А, ето го най-сетне и въпроса към мен: Апропо, кажете ми кои от прехвалените днешни (щото тия от миналото не са много за хвалене) европейски ценности ние не притежаваме? Аз сега не мога нещо да разбера: щом тия „прехвалени европейски ценности“ ние си ги притежаваме, на какво тогава трябва да се лютим така силно на европейците? Или на себе си трябва да се лютим, че сме като тях, сиреч, сме… европейци. Май наистина има нещо объркано в представите на нашите мили евроскептици. Да видим какво е то.

Длъжен съм да цитирам целия абзац, съдържащ втория въпрос, та да се разбере (по възможност): 2. Еврогуруто Оли Рен говори с ентусиазъм за великия експеримент “Обединена Европа”. Хубаво, негова си работа. Аз обаче се сещам за предишните експерименти (пак от по-ново време, по-старите са дълга тема). Първи експеримент – Френската революция. Втори – експериментът СССР и и другите около него. Трети – Съединени американски щати (съвет: снабдете се с банкнота от 1 долар и я разгледайте внимателно). И сега – ЕС. Кои са движещите сили на тези експерименти? Няма да ги описвам от уважение към аудиторията. Ще припомня само, че първите три, взети заедно, са стрували милиарди човешки животи. Трите „експеримента“, които г-н Милев дава като доказателство и за „злокобната участ“ на самия Европейски съюз, са несравними. Пък и надушвам тук намек за „злокобната роля на евреите“, съвсем по воленсидеровски казано. Аз в такива конспиративни теории не вярвам. Приличат ми на параноична мешавица. Та третият експеримент, свързан с комунизма и СССР, драги ми Милев, просто няма място сред другите два, той е чужд на духа на най-новата история, в който ценностите на свободата, човечността, братството, достойнството заемат най-високо място. Защото комунизмът по същината си е тотално отрицание на всички тия най-хуманни ценности. А що се касае до „милиардите човешки животи“, които трите експеримента били взели, искам само да ти кажа, че комунизмът специално е взел по най-брутален начин живота на около 100 милиона жертви, на убити без вина и причина човешки същества. Френската революция при всичките си кръвопролития изобщо не може да се сравнява с кръвожадността на комунизма. А пък за „експеримента САЩ“ аз, признавам си, не разбирам за какви жертви говорите, драги ми г-н Милев? Или по едновремешен обичай искаш да ми намекнеш, че в Америка „още бият негрите“?!

Но ето че идваме до сюблимния момент. Разтревоженият евроскептик Емил Милев задава кардиналния въпрос: Какво правим като започне разпада? И дава пример с… топлофикацията, от която наистина спасение няма. Аз пък не се боя от разпада на ЕС. Защото няма да доживея това време, пък съм сигурен, че и синът ми няма да го доживее, а и неговите деца също. Освен ако хората не започнат да живеят както се живели в най-старите библейски времена: по 900 години! И тогава са казвали: „Той, горкият, умря млад: само на 300 години!“. Така че, не бой се, драги ми г-н Милев: няма такава опасност да се срути ЕС докато сме живи, и докато са живи децата ни и техните деца поне. Пък и ние, дето преживяхме сгромолясването на комунизма, няма защо да се боим от подобни неща: помните ли кошмарите на 1990, на 1996 година поне?

После г-н Милев разсъждава на дълго и нашироко около една фраза, една… случайно доловена реплика на български бизнесмен по повод западноевропейските му партньори: “Взети поотделно всичките са малоумни, но системата им работи!”. Иска ми се да запитам тук: ами ние като сме така „многоумни“, що нито едно от досегашните ни „системи“ не проработи? Но това ей така, за размисъл. И кой знае защо г-н Милев дава пример с един… термитник, така де, дето живеят термитите, с една дума, мравуняк, а още по-ясно казано: комуна. Ех, Милев, сърдиш се, че съм бил казал, че такива като теб с евроскептически емоции хора не са си подредили представите, а ето, че сам доказваш, че това май е така. И какво общо има свободното пазарно общество с комуната-мравуняк? Нищо. Напротив, противоположни са. А пък това, дето го бил казал Чомски (същият, който преди време ходи в Ливан и похвали терористите от Хизбула че били прави да убиват евреите: и на Запад има „леви интелектуалци“ от типа на наш Панто, които не са наред с мозъчните процеси!), та този Чомски, драги ми г-н Милев, иска да те зарази с безпочвен и немотивиран страх. Не се поддавай на такива глупави емоции, не си дете. Запомни от мен: свободата по никакъв начин няма да допусне повече „оруеловски сценарии“. Тяхното време отмина заедно с кончината на комунизма, мина безвъзвратно, повярвай ми. А пък сега комуноидите се опитват да ни плашат с това, което те самите дълбоко в душите си така мечтаят…

И тук г-н Милев възкликва патетично: Моите сетива долавят горе-долу същото. Е, г-н Грънчаров – каква любов, какви пет лева? Това за петте лева, признавам си, не го разбрах. Пет лева, драги ми връстнико, ни радваха, когато бяхме млади и се радвахме на „социалистическото благоденствие“. Сигурно тази асоциация за петте лева ти е минала през ума, защото в него ти е вбита радостната емоция при получаването на първия ти хонорар в ония паметни времена. Тогава едно стихотворение е вървяло не повече от… 5 лева. Една голяма моя статия пък тогава вървеше… 12 лева. Но да оставим миналото с неговите дребни радости, драги ми опоненте. Дай да си отворим душите за бъдещето: защото да не стане така по наш най-български обичай да проспим и бъдещето. Вгледани назад, в дребните емоции на една така тъпа носталгия към един свят, който животът и историята бяха осъдили на неминуем провал…

А пък това горчиво Ваше “Мене ме нема в целата схема…” е май най-показателното в цялата Ви бележка. Наистина, който намери себе си в откриващия се сега пред всички нас нов живот в хоризонтите на свободата, той предусеща пълнотата на съществуването си и се радва. А който се остави на една така неразумна носталгия по миналото, която е способна да отрови всички радости на всекидневието му, такъв сам си е виновен за това, което му се е случило…

Западът, Европа и Америка, са създали един величествен универсум на свободата, в който искащите да живеят пълноценно и обичащите свободата (а тези две неща означават едно и също!) неизбежно се вписват и си намират мястото. Нали се сещате за тази приказка: кучетата си лаят, керванът си върви. Страхувам се, че всеки от нас сам ще определи коя е неговата роля: на кучета, лаещи… евроскептически бясно, или пък на ония доволно преживящи… камили в кервана, които носят тежък товар, ала упорито се движат. Защото знаят, че ще стигнат и оазиса, независимо от воя на кучетата, където ги чака неописуемото блаженство на заслужената отмора. Аз за себе си знам какво да избера: по-добре… еврооптимистична камила, отколкото… носталгично лаещо и бясно евроскептическо куче. Защото май всички разбраха вече, че евроскептицизмът просто е другото име на една левичарска носталгия по комунизма. И на страха, на глупавата боязън от свободния живот. Със свободата лесно не се живее, драги ми г-н Милев, но за сметка на това се живее достойно…

Преброяване на тъпите патки: сестрите-либийки – евродепутатки!!!

Пак се разшумя за екстравагантната идея сестрите-либийки да бъдат издигнати за кандидатки-евродепутатки. Фамозният Яни Янев щял да ги издига от името на своята партия, което само по себе си е резил. Те пък, горките жени, се били съгласили – как няма да се съгласят, шега ли е току-така да станеш евродепутат?! Вече писах, че пропуснахме златния шанс да ги издигнем за кандидатки за държавен глава (едната от тях, коя да е, няма значение, за президент, а останалите – за вицепрезидентки, след спешна промяна на конституцията; и петчленна директория можеше да учредим, колко му е?!). Яни не се е сетил тогава, ама ето че сега се сети. Тази история на мен ми е интересна не за друго, а защото показва нещо така крещящо, че трябва да си абсолютен плазмодий за да не сетиш.

Първо, у нас мнозина явно си мислят, че като си депутат, явно си „по-равен“ пред закона. И то при това, оказва се, не само вътрешния, но и международния закон. Европейският съюз вече щял да има по-големи шансове да се бори за свободата на либийките в качеството им на евродепутатки, отколкото ако те бяха просто гражданки на Съюза. И с това сам да отрече основния си принцип, според който всяко човешко същество е суверенно и има напълно равни права с всички останали. Немислещата нашенска байганювщина обаче не схваща това и може да ни залее с куп простотии, за да защити скудоумието си.

На второ място, съвсем явен е замисъла на тази акция: някой да натрупа политически активец на гърба на либийките, за сметка на тяхната трагедия. Съдбата на либийките не вълнува никой – нека да не бъдем наивници за да се връзваме на мелодраматичните и сълзливи сценки на съпричастност особено от страна на политиците. Всички българи щели да гласуват за тях – и ето че тази печеливша карта я разиграват сега не само селянинът Яни, ами и тия, дето му подшушват тъпата и безстрамна при това идея. Което пак показва невисоко мнение за обръгналия нашенски гласоподавател: де факто ни смятат за идиоти, щом си го позволяват. Разбира се, по-голямата част от нас ще се постараят да докажат, че са съвсем прави да ни вземат именно за кръгли идиоти.

На трето място, издигането на сестрите всъщност си е и най-долнопробна подигравка с институциите на Европейския съюз, и то именно на най-важната от тях. Вярно е, че от Европа няма нищо да кажат, а пък може някой и да ни насърчи, за да ни гледат сеира после и да ни преценят колко струваме. А че сме способни да ставаме за резил за това спор няма, и сме на път да го покажем за кой ли път.

И други неща могат да се кажат, но има и нещо още по-гадно. Предполагам, че сега партиите ще се изпокарат коя по-точно да вземе по една или дори две либийки, та да си вдигне процента и покрай либийките да вкара и някое и друго чучело в Парламента на Европа. Явно Яне си е направил сметката без кръчмаря, та кой ще му позволи да стане току-така първа политическа сила?! Ще почнат ги делят либийките, даже ще почнат да съжаляват, че пустите му либийци не бяха арестували и обвинили повечко наши сънароднички, та да има сега за повечко партии. Доган примерно също ще поиска либийки, за Симеон да не говорим, Петьо Стоянов, сигурен съм, няма да остане по-назад в патриотичната акция, а Волен, горкият, сега-засега е зает с това как да вкара снаха си (любовницата на Митко Стоянов) на избираемо място веднага след обожавания й жених. Но щом реши тоя проблем стопроцентово ще се включи и той в делбата на либийките, понеже като на най-голям патриот му се полагат повечко либийки. Грозна работа, а пък БСП, току-виж, им отмъкнала под носа всичките либийки, та Яне да започне да си скубе косата от яд.

Предстоят доста гадости преди изборите за евродепутати, на които ще сме свидетели в близките дни. Понеже сме доказани мазохисти, не ни жалят и спектаклите стават все по-сюрреалистични. Най ми е интересно обаче да установя доколко атрофията на усета ни за достойнство е напреднала, а също така доколко заболяването, наречено тотална умствена недостатъчност, е разпространено сред подивялата вече от толкова много глупости „електорална маса“…

Хей, дами и господа, ами какво сега ще стане с палестинския лекар, дето е със сестрите?! Ами него дали също не трябва да го включим в листите?! Или той да мре, явно няма да се уреди човечецът, нека гневният Кадафи поне нему да вземе главата! Той сам си е виновен: защо не се е родил и той от българска майка юнашка?!

Идиоти от всички страни, обединявайте се!

Все смятах, че нищо не може да ме очуди, но някои се стараят така упорито да „шашардисат“ човечеството че явно пределът на идиотизма съвсем не е достигнат. Идиотизъм и то в най-откровен, най-непосредствен вид – човек не знае да се смее ли, да плаче ли или пък направо да онемее от захлас. Кой казваше, че историята на кретенизма била свършила – та тя едва сега започва в целия си блясък! „Идиоти от всички страни, обединявайте се!“ – ето го новия девиз на триумфиращата простотия. И то в световен, в… „глобален“ мащаб.

Ето, вижте, насладете се, наистина е… великолепно:

Из медиите (сайта Актуално.ком): „Венецуелският президент Уго Чавес днес подписа закон, който му предоставя специални правомощия през следващите 18 месеца, предаде Франс прес. „Законът е в сила от днес в името на Бог и революцията“, каза Чавес на пресконференция по този повод. Венецуелският държавен глава ще има правото да управлява с укази година и половина. Осъждайки войната в Ирак, Чавес, известен като привърженик на социализма и яростен критик на политиката на САЩ, заяви, че президентът Джордж Буш и директорът на националното разузнаване Джон Негропонте трябва да бъдат съдени заради „военни престъпления“, извършени от американските войници по целия свят. „И двамата са престъпници. Трябва да бъдат съдени и хвърлени в затвора до края на дните им“, каза Чавес. „Ако имаше някакво достойнство, президентът на САЩ щеше да подаде оставка. Той няма нито политическо, нито морално право да управлява“, добави Чавес.“

И още: „Чавес заяви, че „никой не трябва да се бои от социализма“, а „ако има нещо, от което трябва да се боим, това е капитализмът, унищожаващ обществото, народа и Земята“. Едновременно с това венецуелският президент е обещал, че нищо няма да попречи на по-нататъшното утвърждаване в страната на „социализма на ХХІ век“. Чавес е добавил, че все пак не възнамерява да наложи комунизъм в кубински стил във Венецуела, защото в момента няма необходимост от това.“

За момента нямало необходимост от комунизъм във Венецуела от… кубински стил. За този момент няма, но за един следващ момент сигурно ще се появи такава необходимост. Хак да им е на венецуелците – сами си го избраха! Чавес, впрочем, е кумирът на нашите „атакуващи“ – наред, предполагам, с Фидел Кастро, Путин и… Ким Чен Ир, разбира се. Чавес е „новият Кастро“, защото онзи вече бере душа. Този обаче е в стихията си. Погледнете снимката му, не е ли най-типичен олигофрен?! Интересно е също, че подобните нему ги обединява една обща черта: ненавистта им към САЩ, най-дивия и войнстващ антиамериканизъм. Това пък за какво ви говори?!

Дали пък и ние – ако си изберем начело на държавата някой от подобните нему нашенски „кандидати за славата“ – няма да „шашардисаме“ света още повече? Нашите май са способни на още по-големи глупости, но и тоя луд за връзване си го бива, спор няма!

Чавес, впрочем, бил разведен и ето, една негова фенка предлага да се ожени: „Вече се нуждаем от първа дама. Моят вожд е самотен и това не може да продължава. Той е мъж, велик мъж, който се нуждае от уважение, утеха, домашна чорбица… „, пише Лина Рон в своята колонка във в. „Нуево паис“. Чавес имал зад гърба си два брака, два развода и четири деца.

Да, вождът на идиотите (и идиотките) бил самотен. Самотен ли? Нима е възможно това? Та идиотите никога не са самотни – защото са много и защото се привличат през океани и морета. Като краставите магарета…