Има ли плурализъм у нас?

Всъщност искам да представя тук своето усещане за това как у нас се разбира плурализма. Едно време, в ония паметни времена от “зората на демокрацията”, у нас много се шумеше за плурализма, а сега по тази тема също толкова старателно… се мълчи. Един вид все едно сме се успокоили: “Какво толкова? Имаме си плурализъм! Всичко си имаме, за какво изобщо трябва да се “ровим” в това?!”. Блажено неведение: дали пък след като ни е натрапено подобно усещане, не е станало така, че от действителния плурализъм у нас вече не е останало нищо?!

Да, наистина, формално погледнато, “всичко си имаме”, в това число и… плурализъм. Имаме си много партии – това е… политически плурализъм. Имаме си… “свободни медии” – това пък е… “плурализъм на мненията”. Никой не ни казва какво следва да мислим, как да живеем и пр. – ето, имаме си и плурализъм като личности, свободни сме! Не знам дали усещате, но в едно такова отношение прозира тотално неразбиране на същината на т.н. плурализъм. Плурализъм означава (с риск да бъда обвинен в… “неграмотност”, ще го кажа така) МНОГООБРАЗИЕ – в мислите, в съзнанията, в душите, в поведението, многообразие в ценностите, във възможностите да изразяваме себе си, “равни права” на всички гледни точки, “еднакъв достъп” до средствата за информация на всички виждания и проекти за ситуацията, в която се намираме, и за бъдещето, което желаем. Ние не сме еднакви в степента, в която сме личности. Колкото по-малко сме личности, толкова повече се… “сродяваме”, сиреч – обезличаваме. Или ставаме… “еднакви”. Ето по тази логика излиза, че ако в едно общество различните разбирания нямат равен достъп до медиите, ако в него дадена позиция или разбиране стане… “водещо”, доминиращо, то от “плурализма” и помен не е останал. Плурализмът бива убит и тогава, когато едни хора, имайки по-голям достъп до средствата за влияние върху… душите, започнат да претендират, че тяхното разбиране е… “правилното”. И понеже имат властта и възможността да налагат, дори да натрапват своята позиция, потискайки всички останали, то в такова общество за плурализъм вече не може да се говори. За да бъда по-ясен, ще дам примери.

Оня ден Гоце Първанов (ще го наричам така, докато този човек, по случайни причини станал… “баща на нацията”, не усети срама, които мнозина от нас изпитват… вместо него!) направи своето “програмно обръщение” по повод встъпването във втори мандат. Всички сте го чули или пък прочели: страшно много нелепици и баналности каза този човек – личи си, че просто няма какво особено да каже. Каза и неща, които незаконно си “присвои”, вземайки ги от документите на други политически сили, но ги представи, разбира се, така, че изцяло ги опошли. В устата на този човек всичко звучи някак си сиво, безлично, посредствено. Някои може и да го харесват, други изпитват от него просто погнуса – той е крайно банален човек и с нищо не може да заинтригува. Но ето че поради заетата позиция от този човек – който всъщност няма какво особено да каже, или пък го казва така, че в думите му струи само един фалшив патос – мнението му “тежи” безкрайно повече от мнението на всеки друг! Особено пък от мнението на хора, които имат какво да кажат, и ще го кажат така, че мнозина ще се вслушат – ала гласът на тези хора няма да бъде чут. За какъв “плурализъм” тогава изобщо говорим?!

Е, да, но той е президент – ще каже някой – дай друг пример: мнението на президентите навсякъде по света тежи най-много. Добре, ще дам друг пример: Тошо Тошев – Бор. Този човек има възможността да натрапва своите “мнения” на цял народ, и той до такава степен е нагъл, ползвайки се от позицията си, че само… Валерия Велева е дамата, която ще демонстрира… “нашия роден плурализъм”. Или… Кеворкян, защото, чувам, той започнал да се подвизава вече в “Труд”. Кеворкян, сиреч… агент Димитър, е… “плурализаторът” във вестника на агент… Бор! Друг агент и дори шеф на ДС пък направо си има свой вестник, а твърдят, и други медии. Дали, кажете ми, в тези медии под контрола на ДС, които именно формират нашето “обществено мнение”, ще бъде допуснато – в името на… плурализма – мнение или статия, в която се описва злокобната роля на ДС в нашата най-нова “демократична” история?! Няма да бъде допусната, нали? Е, тогава за какъв “плурализъм” говорим?!

Да, има и други вестници, аз например чета – пък и пиша – точно в тях, но това са вестници, за които – макар че сме вече… 18-та година на демокрацията! – Бареков и… агент Алберт сутрин няма да ви информират в прегледа на печата. Пък и ако тръгнете да си ги търсите по будките за вестници, ще си направите доста голяма и здравословна разходка рано сутрин. За какъв “плурализъм” у нас тогава говорим?!

Не, у нас няма плурализъм, никакъв плурализъм няма, не само този в областта на изразяването. Ето да погледнем какво става в т.н. “политически плурализъм”, или партиите. Вие забелязвате ли за кой “политик” у нас най-много и постоянно, прекалено натрапчиво, крайно усърдно, шумят всички медии?! Няма как да не се сещате, да, същия оня, “пожарникаря”, “специалиста по всичко”, “народния херой”, “пича”, “телохранителя”, комуто е отредена ролята много скоро да ни става… “спасител на нацията”. Някой да е знаел нещо за този човек преди медиите – неизвестно защо – преди 5-6 години започнаха да шумят всекидневно за него?! Месеци наред всекидневно се чакаше с нетърпение да се роди… “партията” му. Нещо повече, тя, като… “неродена мома”, обра народните чувства още дълго преди да се роди – и зае челно място в рейтингите. Абе нас за идиоти ли ни смятат – за какъв плурализъм тук изобщо може да става дума?!

Смея да заявя, че у нас плурализъм просто няма. Това, което имаме, е всичко друго, но не и плурализъм. А какво имаме ли? Същото, което си имахме и преди… “демокрацията”, същата ДИКТАТУРА на все същите хора, само че сега “леко разводнена”, лустросана, позахаросана, леко наръсена с пиперец, “по-съедобна”, таман да се докараме пред света, че и ние вече сме… “нови” и “модерни”. И светът взе, че ни повярва: вече сме в… Европейския съюз! Метнахме ги яко… “шибаните западняци”, това да им е за урок!

Иронията на самия живот у нас е стигнала дотам, че ще си позволя да завърша по следния начин. Ние, след като направихме така, че у нас “цъфна” и “върза” един доста своеобразен… “плурализъм”, сега вече ще се погрижим и за… европейския такъв. Нещастните европейци досега си нямаха такова чудо: балкански ченгесарско-комунистически-мутренски-най-просташки-и-т.н… “плурализъм”. Е, вече си имат: тъкмо ние с това обогатихме плурализма на “Старата Европа”! Халал да им е!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s