КОСМОПОЛИТ, или гражданин на света

Във времена на възход на “национализма” – който у нас също тържествува в своя чалга вариант в лицето на Атака – аз упорито всеки ден пиша своята книга за космополитизма. Предизвикателството е голямо: защото плачовете у нас за “застрашената ни идентичност”, за това, че “враговете искат да погубят… българщината”, ме изпълват с вдъхновение – глупостта винаги е най-върховен дразнител за философа. Нямам друг избор – шествието на тази демагогска простотия трябва да бъде спряно на всяка цена. Пък и искам да докажа нещо толкова просто и разбираемо: пълноценният човек обича най-силно родината и народа си едва когато ги чувства достойна част от семейството на свободните цивилизовани народи на Европа и света. Нима е толкова трудно да се осъзнае това?!

Книгата с работно заглавие “КОСМОПОЛИТ, или гражданин на света” поставя важни въпроси – и има за цел да предразположи към размисъл. Тя не предлага решения, а подтиква към самостоятелно търсене на собствена позиция. Ние сме различни и всеки има правото да мисли каквото намира за добре. Свободата е първото, от което изхождаме – тя е и най-важното. Свободният човек е творец на себе си и на своя живот. Но пътят към автентичната и действителната свобода никак не е лек…

Още в началото нека да си пожелаем сила, вдъхновение и дръзновеност във вървенето по този път!

От нас, хората, изправени пред бездънната непонятност – и възхитителната… простота! – на живота, се иска малко: да постигнем яснота относно себе си, относно съществуването, което ни прави човешки същества. Но нашето съществуване е всеобхватност, която лесно не се постига. Търсейки нейното „ядро“ – сърцевина и на живота ни! – ние не без удивление разбираме, че то се свежда до една дума: свобода.

За преживелите комунизма автентичната свобода е нещо непознато – или пък е нещо, което си „представяме“ съвсем непълноценно. Съществуването без свобода, в което се задушавахме десетилетия, ни откъсна от величествения универсум на свободата и ни запрати в задънени улици и тресавища, от които скоро  няма да се измъкнем. Затова за повечето от нас свободата е „дума“, зад която нищо не стои, която е изпразнена от съдържание. Мнозина затова даже „ненавиждат“ свободата, виждат в нея „корена на бедите ни“: „Видяхте ли докъде ви доведе вашата свобода?!“, „Искахте свобода, искахте свобода – на ви сега свобода!“ – това  познато ли ви е?

Ала свободата по начало е живот, чиято загадка тепърва ще разгадаваме, към чието тайнство все още ни предстои да се приобщим. И тъй като „наука“ за свободата няма, а… технология за “правенето” й не може да бъде създадена, то от всеки от нас се иска сам да стъпи на почвата й, самостоятелно да проправи свой път към нея. „Българинът обича свободата, но само ако му я поднесат на тепсия!“ – е казал човекът, който наричаме апостол на българската свобода. Дали думи му важат с пълна сила все още, сега, в началото на третото хилядолетие?!

„Към“ свободата не се върви „вкупом“ и „всички заедно“, „в строй“ – както вероятно на мнозина се иска. Тя е индивидуално дело и първа отговорност на човека, изпитал погнуса от съществуването без свобода, което ни е познато като комунизъм. Затова не можем да бъдем „водени“ към свободата, а сами трябва да правим изстрадани стъпки към нея. Ако се разбере, че индивидът е този, който открива за себе си съществуването, достойно за човека, а едва след това става пълноправен поданик на “универсума на свободата” – предразполагайки себе си към определен род действия и инициативи – то решаващата стъпка е направена. Ясно е, че всеки от нас търси и непременно постига своята свобода, освобождаването, което ще му даде пълнотата на съществуването, достойно за него самия. В тази връзка нека да припомня думите на философа, който винаги ме е вдъхновявал, Хайдегер:

„Свободата е и може да бъде единствено в освобождаването. Единственото адекватно отношение към свободата в човека е само освобождаването на свободата в човека“.

Хората, които не са преживели това – освобождаването на свободата в тях самите, в тяхното сърце! – за които един такъв кардинален поврат е нещо непочувствано – възприемат свободата просто като дума. За преживелите го свободата е ценност на живота, от която те никога няма да се откажат.

Търсейки мястото, в което „аз ставам себе си“, индивидът се включва в едно пространство на свободата, което си позволих да нарека „универсум“ – една вселена от друг род, но не по-малко величествена от живия космос, в който „сме поставени“ и с който живеем единен живот. Накратко казано, моята книга е „пътешествие“ и ориентиране във вдъхновяващия универсум на свободата, към който са причастни само автентично съществуващите: ония, които са останали верни на напиращата в гърдите им сила на живота. Разбира се, посочвам и предимствата, на които те се радват, обосновавам превъзходството, което им дава това: всяка вярност се възнаграждава, особено пък предаността към самия живот.

Но ако в свободата пребиваваме единствено сами по себе си (и всеки сам за себе си!), то не по-малко вярно е и това, че в някакъв смисъл свободата на единия зависи и от това доколко са свободни и другите: в свободите си трябва да се „сработваме“, а не да си пречим. За мен беше интересно да разбера как се постига тази „заедност в свободата“, лежаща в основите на съвременните проспериращи общества. Надявам се, че за читателя ще бъде полезно да се вглъби в същото, импулсиран от моята книга.

Убеден съм, че тя ще подтикне читателя и към практическото постигане на онзи „живот в истина“, от който зависи бъдещето ни – и като индивиди, търсещи своя път, и като „обществена цялост“. Като народ, опитващ се да постигне своята самобитна, проникната от човечност, „стратегия на свободата“, която неминуемо ще гарантира благоденствието ни. Оказа се, че без тази последната просто не може да се върви напред, нещо повече, дори и „измъкването от блатото“ е съвсем проблематично.

Бъдещето ни зависи от нас самите и се определя най-вече от онова, което силно, дори съкровено искаме да бъдем.

Впрочем, личността с една дейна и неуморна индивидуалност е отговора, който всеки от нас може да даде на иначе непонятната загадка на свободата. Свободата е лично завоевание, което влюбените в живота непременно постигат – само ако обаче решимостта е налице.

Моля се книгата ми да е поне малък подтик към решимостта за свобода, от която всичко зависи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s