Недоразумението, наречено „марксистки пацифизъм“

Пацифизмът по принцип е прекрасно нещо: та кой не е против войната?! Има ли изобщо нормален човек, който да не обича мира?! Нима има война, която да не е била водена все в името на мира? Само че има едно голямо „но“: мирът „на всяка цена“ и мирът, носещ само несигурност на света и на човечеството, е насърчаване на злото. От което полза няма никой, освен само действителните врагове на мира, човечността и свободата. Ето сега пацифистите демонстрираха срещу „войната в Ирак“ и за „незабавно изтегляне на американските войски от тази изстрадала страна“. Какво благородство само демонстрират тия пацифисти?! Само дето явно не им се удава да демонстрират и… умствени способности. И най-обикновен човешки морал, разбира се…

Впрочем, самите иракчани мислят иначе: въпреки изпитанията, които преживяват, мнозинството от тях (според данните на публикуваното британско изследване) предпочитат сегашната нелека ситуация пред диктатурата на Саддам. Пацифистите явно са се загрижили за иракчаните повече, отколкото самите иракчани. „Американската инвазия“ в Ирак била „глупост“ и „битка за петрола“ – повтарят пацифистите не само по света, но и у нас. Според пацифизма светът трябва да отстъпва пред арогантността на терористите, та да стане така че тероризмът в крайна сметка да залее целия свят. Питат ли се обаче днешните пацифисти какъв би бил светът ако в него доминира Ал Кайда, а не западните демокрации, начело със САЩ?

САЩ и техните съюзници водят една жестока битка с терора, който е враг на свободата и на самата човечност. Терористите режат човешки глави, взривяват натъпкани с експлозиви коли по места, където има тълпи от мирни хора, всяват страх и пълна несигурност даже за живота по местата, където техният гръбнак още не е пречупен. Тероризмът е коварен враг именно на мирния и свободен живот, на живота, водещ до просперитет, богатство, сигурност за бъдещето. Днешният терор е продължение на продължилия повече от век тероризъм на комунистическия марксизъм, който даже беше приел формата на държавен тероризъм спрямо населението на собствената държава. Сега тероризмът като олицетворение на злото яростно ненавижда свободния свят и самите ценности на тази цивилизация на свободата, в която човечеството иска да живее. Нека някой пацифист се опита да ми докаже, че човечеството иска да живее не в уловия на демокрация и свобода, а в условия на терор и на жестоко потисничество спрямо човешката личност! И тогава ще повярвам, че този пацифизъм е оправдан и че е добро за всички нас, а не е насърчаване на най-коварното зло, пред лицето на което сега светът е изправен.

Гледам, че сред демонстрантите, протестиращи по повод 4-тата годишнина от войната в Ирак, преобладават хора с лява и марксистка „разцветка“. Това си личи по „лозунгите“, по червените знамена, по петолъчките и по чуковете със сърпове. Такива има и сред демонстрантите в Гърция, и в западните европейски страни, дори и в самите САЩ. Това е обаче невероятен цинизъм: привържениците на утопията, която води 100-годишна най-жестока война срещу свободата и личността, днес се представят за… „миролюбци-пацифисти“! По-голяма гавра не може да има: войната на комунизма срещу човека, свободата и народите отне 100 милиона жертви, по милион на година! Къде бяха тези марксистки пацифисти в ония години, защо тогава не нададоха глас против войната?! Или точно такива като тях „пацифисти“ водеха жестоката война срещу собствения народ? Която, впрочем, завърши с тяхното поражение тъкмо защото САЩ и западните демокрации бяха единни в световно-историческата битка с червения терор…

Затова аз не вярвам на „пацифизма“ на такива червени пацифисти: те искат не мир, а война. Те насърчават злото и терора, а не свободата и демокрацията. Те са съюзници на днешния терор в лицето на ислямските фундаменталисти, нищо че вече носят и… „православни знамена“ (у нас и в Русия). Те са привърженици на насилието във всичките му форми и разновидности – какъв пацифизъм има в това?! Жалкото е, че има наивници, които им се връзват: мирът бил тяхната вдъхновяваща ценност. Аз пък смятам, че те дълбоко в себе си се прекланят на насилието, терора и унижението на човека. Другото е само за баламосване на наивниците. Днешният пацифизъм се оказва – дори в противоречие понякога със собствените намерения на адептите му – съюзник на терора в битката на свободата за мир и човечност. Това, че не съзнават какво точно искат и какво правят съвсем не ги оправдава. Просто им се налага да си прочистят мозъците от боклуците на марксизма, левичарството и комунизма, за да осъзнаят реалностите на света, в който живеем.

А Америка ще спечели и тази война, както спечели и битката с още по-страшен враг – комунистическият тероризъм. С цената на много жертви, поднесени пред олтара на свободата и достойния човешки живот. Слава Богу че Америка е така могъща и горда и че не търпи гаврите над свободата. Тя ще пречупи гръбнака на злото, каквото и да й коства това. Да, Америка ще спечели благородната, но жестока битка с терора. Въпреки малодушието и воя на „пацифистите“ с крайно объркани понятия за зло и добро. И с жалък „човешки“ морал, нямащ нищо общо с достойнството и гордостта на свободния човек.

Сензация: СКАТ ще открива предаване с ясна дясна и европейска насоченост!

Току-що получих така дълго чакания отговор в затегналите се преговори със СКАТ по казуса за нейното финансиране. И той е: ДА, в СКАТ ще бъде създадено такова предаване! Съобразно уговорката ни това означава, че ако обещаното предаване стане реалност, автоматически отпадат всички подозрения за тайно финансиране на тази медия от руски спонсори. И аз ще бъда първият, който ще оттегли всички съмнения и ще се извини за това, че си е оставил душата му да изпитва подобни отчайващи емоции. Но нали знаете, човешката душа е странно нещо: в нея припламват всякакви емоции, съмнения, подозрения, и единствено истината е способна да я лекува. Ето затова аз така силно съм привързан към нея, горката истина, която е така онеправдана в нашата родна България…

Ето и моето писмо-отговор до посредника в мъчните преговори с ръководството на СКАТ, който в блога се подписва като ПРАВДИВ, а пък аз обичам да го наричам с любезното име ПРАВДОЛЮБЕЦ. (Впрочем, неговия отговор, съдържащ така радостната вест, публикувам в първия коментар.)

Радвам се, много се радвам на тия новини! Дано, какво друго да каже човек? А пък за заглавията в моя блог, сами разбирате, че понякога се налага да бъдат по-провокативни, та да предизвикат по-оживени дискусии. Мнения никога не съм трил, освен псувните. Но има нещо друго, в блога изчезват цели теми. 

А иначе аз наистина понякога съм краен в оценките си, но това е придизвикателство към опонента и показва моето доверие в способността му да защити тезите си. Така че не е нужно да квалифицирате моите оценки като „лъжи“ или по друг унизителен начин – мисля, че не е във ваш интерес да ме подценявате чак толкова като опонент. Ще приветствам всеки ваш или на Атака аргумент в защита на нейните (вашите) тези и идеи. Само така може да се преодолее недоверието, което мнозина хора изпитват както към лидера ви, така и към поведението ви като организация. Сериозните партии не се плашат от предизвикателствата, а ги желаят, защото те им дават шанс да покажат силата и превъзходството си. Така че със своите „критични материали“ за СКАТ и Атака аз всъщност помагам на тази партия да изчисти образа си и да се представи пред българите в същинския си блясък. Ако не съзнавате това и продължавате да ме квалифицирате с обидни термини, това не говори добре за вашата проницателност. А пък и опонента трябва да се уважава – иначе какъв смисъл има да се принизяваш да спориш с опонент, който презираш? Ето това исках да ви кажа, ще се радвам ако сте ме разбрали…

С най-добро чувство: Анг.Грънч. (както ме титуловате напоследък, кой знае защо)

Интернет значи свобода

Но ето че в тази „паяжина на свободата“ се шибна една страшно дебела муха, която сега се мъчи да я прокъса. „Паякът“, който е изплел тази мрежа, явно е самата свобода. Мухите не обичат паяжините, дразни ги да има паяжини, особено пък паяжини на… свободата. Явно враговете на свободата не могат да понасят, че някъде има паяжина на свободата, и затова търсят начин да я прокъсат, пък дори и… изчистят. Та да блесне всичко от стерилната чистота на несвободата, контрола, смъртта и мъртвината.

На някои им се струва, че Редът и Дисциплината трябва да съкрушат Анархията и Хаоса на интернет, сиреч на свободата. „Дисциплинираната свобода“ им се вижда идеал. Да, на мнозина им се вижда, че Редът струва повече от Свободата, защото дава спокойствие, докато Свободата раждала… анархия. Анархията обаче не е хаос и безредие, анархия буквално означава „безначалие“, сиреч да няма „началници“, да няма Контрол. В свободата не може да има Пълен Контрол, каквато е лелеяната мечта на враговете на свободата. Защото там, където има Пълен Контрол, животът е прокуден, и идва Смъртта. Животът обаче е в сила да надмогне смъртта, Животът тържествува въпреки смъртта. Душителите на Живота и помощниците на смъртта са обречени. Животът винаги може да надхитри смъртта, както и Свободата може да победи Стерилният Контрол. Могат да ги победят и с хитрост. Напразни са всички усилия на душителите на Свободата, кратко и нетрайно е тяхното тържество.

Дори и когато им се вижда, че Свободата е… „организирана престъпност“, та великата „Служба за борба с организираната престъпност“ се е вкопчала в люта битка със самата свобода. Свободата обаче не е „престъпност“, още по-малко пък организирана, тя, господа полицаи, е „спонтанна“. И въпреки това свободата е онова, което ражда прекрасен ред. Ставащото е симптом, че остарели начини за защита на авторското право, или изобщо остарели представи за живота се чувстват уязвени и „незащитени“ в полето на живота, на спонтанния виртуален пазар. Иска им се да защитят своите демодирали и архаични представи с репресии спрямо свободата и налагане на някакъв външен контрол уж в името на „Законността“. Вместо да се адаптират към променящия се и така динамичен пазар, те искат да защитят правото си да си останат все същите. Но животът не търпи закостенелостта и инертността. Няма сила, която да надмогне потребното на самия живот. Нито полицейската сила, нито пък някакво не уважаващо живота и свободата законодателство. Което е обречено да умре, ще си умре, и нищо не може да го спаси. Тия, които се чувстват застрашени в… „джунглата на свободата“, каквато им изглежда днес интернет, трябва да изнамерят начин да се адаптират към новите условия, ако искат да не бъдат изритани на бунището. Не условията трябва да се променят, а съзнанието на някои участници, които искат да останат, да се вградят в новото и така да оживеят.

Да се води битка спрямо самата свобода и срещу самия живот в името за съхраняването на някакви архаични представи за „регулация“ и „законност“ е обречена кауза. А свободата трябва да бъде защитена. Тя е най-висшето и е първото условие на самия живот. Без свобода няма живот, достоен за човека. Никой не може да се ползва от специални привилегии. Във великото Царство – не „джунгла“! – на свободата всички сме равноправни поданици и в него надделяват по-умните, по-смелите, по-хитрите, по-адаптивните. Инертните, разчитащи на полицейска сила, за да се съхранят, наистина са обречени. Колкото по-рано го разберат, толкова по-добре. За тях самите.

Раздяла с опонентите

Уважаеми дами и господа! Близо 6-7 месеца бях във вашата забележителна компания. Заедно понесохме много изпитания на живота, спорихме, допускахме грешки, глупости, тъпи емоции. Но какво да се прави, хора сме, не ангелчета. Дойде обаче време да се разделя с вас. Искам да ви кажа, че въпреки всичко ми беше приятно, понякога дори страхотно се чувствах и забавлявах сред вас. Спорили сме като бесни и неудържими: така трябва, иска се страст! Без страст нищо велико не е било постигнато…

Като философ бях длъжен постоянно да ви провокирам, за да държа будна мисълта и съвестта ви. Всеки реагираше според ума и сърцето си. Има всякакви хора, и тяхно е правото да си бъдат каквито искат. Никой не може да им се меси или пък да ги наставлява. СВОБОДАТА ОБАЧЕ Е НАЙ-ВИСШЕТО ЗА НАС, ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА. БЕЗ СВОБОДА НЯМА ДОСТОЕН ЖИВОТ. ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ ТОВА, УЛИСАНИ В ГРИЖИТЕ И ДРЕБНАВОСТИТЕ НА ВСЕКИДНЕВИЕТО.

Разделяйки се с вас, искам да кажа, сте страхотни! Вие всички сте човеци, способни на силни страсти, ето това е страхотното във вас. Бъдете винаги такива, не изневерявайте на силата на живота у себе си. Не се страхувайте от различията помежду си, те са най-естественото и неизбежно нещо. Тези различия именно ни правят богати. Ако бяхме еднакви, щеше да настъпи непоносима скука, предвестник на смъртта и разрухата…

Аз се разделям с вас, защото в тия месеци се роди моя свидна рожба: моят прословут блог! И аз вече изцяло ще му се посветя. Всеки ден в блога ми идва не по-малко от 800-1000 посетители. Блогът ми стана водещ в системата на wordpress.com. В него вече стават страхотни дискусии. Ето по тази причина аз не мога да се раздвоявам с другата ми любов: този форум. Честно ви казвам, обичам ви всичките. Ще ми липсвате…

Но пък всеки от вас е добре дошъл в блога ми. Вие сте специални за мен и винаги се чувствайте поканени. Не тъгувайте прекалено за мен. Скоро всичките ми теми ще отидат назад. Скоро ще си бъдете в така желаната преди атмосфера, която аз наистина развалих и промених из основи. Надявам се, ако сте честни, ще признаете, че ще ви липсвам. Но не страдайте прекалено. Знаете къде можете да ме намерите. Винаги ще разговарям с вас с въодушевлението, с което разговарях и тук…

И така, сбогом, приятели! Бъдете все така искрени и смели! Желая ви успехи в живота и повече смелост в търсенето на пътищата за нашата скъпа родина България! Прощавайте ако има нещо!

Телевизия СКАТ – булото пада!!!

“Някой казва истината, някой си я спестява; никой нищо не казва – става страшно тогава.” Дълго време СКАТ се подвизаваше като проповядваща национализъм българска  телевизия. После дойдоха смущаващите сведения, че телевизията се финансира от “ЛУКойл”, една откровено комунистическа и мафиозка структура. Научих за пряката намеса на ОЗ полковници от ДС в работата на СКАТ. Хора, близки до ръководството на телевизията ми писаха, че съм бил подведен. Може и подведен да съм бил. Обаче за намесите съм сигурен. Ако не са от полковниците, тогава от кого са? Волен Сидеров още ми дължи отговора на един такъв въпрос.

После дойдоха сведенията за подкрепата на ционистката организация Шалом за телевизия СКАТ. Дойдоха сведения за връзките на нашата СКАТ с една такава руска СКАТ. Ща не ща, почнах да проглеждам. Тук щях да напиша “интернационалисти”, но защо да не го кажа направо? Моето проглеждане бе съпроводено от истерични крясъци и груби лични обиди (и средновековни клетви!) от страна на някои комунисти и евреи. Щом толкова ги ядосах, значи работата съвсем не е читава. Ама изобщо не е читава. Да кажем, че някой е излъгал за “Шалом”. Как обаче, с чий средства и по чия покана Волен Сидеров, автор на книги против евреите замина на почивка за Израел? За “хаджилъка” на Волен Сидеров е проверено, вярно е. Даже арабите се бяха зачудили на това “кратко работно посещение” на “изтъкнатия антиционист”. И даже го бяха свързали с ГРУ месията Виссарион, който живее в собствено селище край град Абакан, Сибир. В Абакан, както знаем, излъчва местната кабелна телевизия СКАТ. Съвпадения? Може би. Но може и да не са съвпадения? Прекалено много станаха проклетите съвпадения. Да продължим с анализа.

СКАТ излъчва две предавания, които се водят за антикомунистически. Това са “Безкомпромисно” с водещ Георги Жеков, и “Между редовете” с водещ Георги Ифандиев. Вече имах случай да пиша за Жеков и неговата измамна безкомпромисност. Доколко момчето съзнава, че служи на комунистическите интереси е отделен въпрос. Важното е, че реално служи. Другият водещ, Георги Ифандиев изглеждаше по-разумен. И по-честен. Хубаво, ама ако наистина е толкова честен, щеше ли да работи в СКАТ и да води политическо предаване? Може ли в днешна България честен човек изобщо да работи в някаква телевизия и да се изказва по обществено значими въпроси? Едва ли. Освен ако не се прикрива много умело. Да ме прощават всички водещи на такива предавания, обаче не вярвам. След поредица от случки вече на никого от тях не вярвам. Ако искат да ми възразят, първо ще трябва да обяснят поредицата от случки. Та за Ифандиев. Наричан из Интернет форумите Ифантилев.

Да вземем последния пример. На 14 октомври Ифандиев бе поканил като гост в студиото професорът по право Янко Николов Янков. Същият Янко, когото навремето обявиха за политически затворник № 2 на Европа. Бивш депутат от Великото народно събрание и бивш председател на бившата партия “Либерален Конгрес”. С помощта на перфектни юридически аргументи, на полуистини и на откровени лъжи, Янко се зае да доказва, че в България никога не е имало никакъв турски тероризъм. И че всъщност ние, българите трябва да бъдем осъдени от турците заради опетняване на доброто им име. Ще напомня: туркозащитната теза на Янко се появи броени дни след като обвиних политическите “антидепесари”, че слагат ударение на етническия характер на ДПС, вместо на нейното терористично минало. Не мога да пропусна и странното единодействие между непримиримия противник на Държавна Сигурност Янко Янков и служителите на същата тази ДС. Те не пропускат да изтъкват, че са работили за България, обаче кой знае защо отказват да предоставят доказателствата за терористичната дейност на Ахмед Доган и неговата нелегална организация. Нещо повече, обявяват за противодържавно престъпление разгласяването на такива сведения. Та г-н професорът след като похвали турците (и лично г-н Доган ефенди!), не пропусна да обвини българските политзатворници, че не смеели да заведат дела срещу ДС.

Тук ще се спра на факта, че самият Янко забатачи едно такова дело. Още пазя Генералното пълномощно, което му подписах за делото. Пазя и още много документи, както и писма, писани собственоръчно от Янко. При необходимост мога да разкажа подробно какво се случи. И да предоставя всичко. Какъв беше изводът от разговора на Георги Ифандиев с Янко Янков?

Българската държава след 1944 година е нелегитимна и няма право на съществуване. Нелегитимна е както комунистическата власт и комунистическата Конституция, така и сегашната власт, поставена върху основите на едно беззаконие. Дотук има нещо вярно. Обаче Янко не пощади и българския народ. Излиза, че след като никой не смее или не може да се противопостави на комунизма и на беззаконието, такъв народ също няма право да съществува. Това Горянско движение, това десетките хиляди избити след 9 септември 1944 година, това десетките хиляди политзатворници – всичко това няма значение. С лека ръка Янко Янков обяви всичките (с изключение на двама) за страхливци и мошеници. То не беше лъжица, ами беше цял черпак с лайна в професионално забърканата юридическа манджа. На засегнатата страна естествено не се даде думата за отговор. И уверявам ви – няма да се даде.

Колкото и да се преструва на националистическа телевизия, СКАТ реално служи на чужди, враждебни на България сили. Задачата е да бъде омаскарен антикомунизмът. Задачата е да бъде омаскарен национализмът. И те го постигат. Ще ми възразите, че тази телевизия излъчва и много хубави предавания. Разбира се, че ще ги излъчва. Иначе как българите ще й повярват.

Следва продължение. Въпросът остава открит…

Ангел Грънчаров – Елтимир