Писмо… до себе си

В Ботевград живее човек на име… Ангел Грънчаров, мой съименник, с когото даже сме родени в една и съща година. Много преди 1989 г., съвсем млад, е арестуван за “антидържавна дейност” и е пратен в затвора. Той е най-младия политически затворник в комунистическа България. Големият български антикомунист и дисидент Илия Минев му е кум. След 1989 г. този човек се изяви като талантлив журналист, публицист и писател. Срещах името му по много вестници. По едно време той изчезна. Сега разбирам, че ДС още не му е простила и продължава да го преследва. Има негласна забрана във всички медии да не се споменава името му, и да не се публикува никакъв негов текст. Едва ли някой може да се съмнява в това, че у нас медиите са под контрола на ДС. И не само медиите. Самият преход у нас стана по сценария на ДС. Затова сме на това дередже…

И аз съм усетил това по себе си: мои статии заради съвпадението на имената ни са отхвърляни просто ей-така, без никаква причина. Свързах се с моя адаш от Ботевград. Той пък е имал проблеми затова, че мои статии са обърквали негови съмишленици. Ние двамата като сме с еднакви имена няма как пък да сме и с еднакви идеи. Имаме различия, но се оказва че не са чак толкова големи. И двамата сме антикомунисти. Но всеки е водил своята битка с комунизма по свой начин. Аз в затвора не съм бил, ако не се вземе в предвид това, че тогава цяла България си беше всъщност един голям затвор. Моята битка с комунизма е чрез словото и идеите. Аз организации не съм създавал.

Та съименникът ми се довери и ми прати много интересни материали от своя архив. Позволи ми да ги използвам както намеря за добре. Благодарих му за доверието. И аз имам интерес да се разнищи неговата история, та в един момент да се разбере от всички, че този човек не е такъв, какъвто ДС се опитва да го изкара. Преди време съобщиха, че Ангел Грънчаров бил направил скандал в… Москва. Били го обрали и той заявил, че няма да се върне ако посолството не му плати билета. Бил обявил гладна стачка. Нещо такова казали и по телевизията, и писали по вестниците. Нищо обаче не казали или писали за това кой е този човек. Че е бивш дисидент или политически затворник на комунизма не казали, разбира се. Моят телефон загря от обаждания. Майка ми, на 70 години, беше изпаднала в ужас. Едва я успокоих, че съм си тук, че оня в Москва е друг. Приятели ме подиграваха дълго след това, че съм се бил прочул с тази московска история. После пък се чу, че Ангел Грънчаров сам си бил запалил… апартамента. Казвам каквото съм чул, и каквото други хора са ми казали. А те отнякъде са го прочели или чули. Ангел Грънчаров бил… “психически неуравновесен” и затова си бил запалил собствения апартамент. Мои познати след тази история започнаха да ми обръщат гръб при среща. Работата започна да става дебела. За зла участ и аз съм родом от същия край: Софийско. От Долна баня съм. В един момент осъзнах, че някаква невидима ръка нарежда пасианса около моя адаш. Същият почерк съм забелязал и в много други истории. Руската антикомунистка В.Новодворская е била даже тикана в психиатрия. И само тя ли. Знайно е, че ДС и техните наставници от КГБ не прощават. Явно моят адаш яко ги е разгневил, и много злоба са натрупали срещу него. Ето затова съм длъжен да пиша. Страшно е, че и в нашето уж “демократично време” ДС продължава да си играе с дадени хора. Да ги преследва и обругава. Това не бива да продължава. Всички трябва да се вдигнат в защита на моя адаш. Аз най-напред съм длъжен да му помогна. Защото и на моето име се слага поне… сянка. Не че той е правил нещо лошо, но пък аз и неговите заслуги не искам. Искам да съм си себе си. Ето затова пиша този текст.

А ето и последното ми писмо до… Ангел Грънчаров (Елтимир).

Здравей, адаш! Прегледах документите и ги сложих в отделна папка, която нарекох „Личен архив на Ангел Грънчаров-Елтимир“. Навсякъде, където ще използвам нещо от него, ще бъде указано, че е от твоя личен архив. Ще публикувам и в блога си някои неща (дневно той има не по-малко от 600-700 посещения), а също ще напиша статии за теб, които ще пратя до десните вестници. За мен документите ти имат голяма стойност, защото историята ти показва, че ДС не прощава и отмъщава до гроб. Дръж се, адаш, тия мръсници не заслужават такава жертва да те прекършат. Навсякъде в медиите ДС има свои хора на възлови позиции и затова за теб не пишат, а пък и не пускат твои текстове. Сега разбирам защо стотици пъти мои статии са били спирани уж без причина. Заради съвпадението на имената ни е било. Ето в последно време в-ците „Седем“, „Анти“ и „Гласове“ ми пуснаха някои статии, а след това изведнъж като по команда (все едно някой им забрани) спряха да пускат каквото и да им изпратя. Независимо колко е важно или добро. Явно някои пак са се сетили за теб и може би са си помислили, че ти играеш с това име и се представяш за философ от Пловдив. Аз иначе не си го обяснявам. Помислили са си че си ги надцакал и си заобиколил забраната да те публикуват. Знаят, мръсниците, че най-силното оръжие на хора като теб е публичността. Каквото мога ще направя за да се чуе за теб и за твоите истории с ДС. Ако не друго, поне в блога си ще пиша много за теб. Защото сам виждаш, че заради теб и мен ме спират навсякъде. А също и заради това, че и аз не съм тяхно мекере, и пиша каквото мисля. Едно време преди години често са ме спирали хора в Пловдив и са ме поздравявали за някаква статия. Питал съм за каква статия, казвали са някаква, която е от теб. Казвал съм им, че не съм аз, че има друг Ангел Грънчаров, но май много не са ми вярвали. Имаме и нещо общо в стила на писане, ти пишеш много емоционално, умно и от душа, аз също имам известна дарба. Ето защо трябва да се подкрепяме, пък сме и родени в една и съща година. Това ми се вижда че не е случайно. Оказа се, че това е наша обща съдба – или прокоба. Но както и да е, щом ни свързват и бъркат, трябва да стане така, че да се разграничим, а пък и покрай това всеки да помогне на другия да придобие съответния си оригинален образ. Защото е неприятно това смесване и объркване на хората. Все съм се стремял да се разграничавам от теб, защото не искам твоите заслуги към… „ДЕМОКРАЦИЯТА“ – а сега де! – да си ги приписвам. Преди около месец мои ученици ме попитаха: абе, господине, вярно ли е че сте били в затвора по време на комунизма? Те са 18-19 годишни, не знаят какво е комунизъм, и аз много им говоря за това. Те направили справки в интернет и „разбрали“… че съм бил в затвора. Наложи се и на тях да обяснявам. Такива ми ти работи…

Но бъди сигурен, че не съм мръсник и няма да стана вече – късно ми е. Пък и по мое разбиране човек живее само веднъж и е длъжен да запази доброто си име. По отношение на „Атака“ имам доста битки, писал съм много срещу фалшивия им „национализъм“, защото такива продажници работят срещу България. Имам вече и много врагове. Оня ден ми пратиха вирус по много гаден начин. Някакъв се представи за мой читател-„симпатизант“ и ми каза, че имал много ценна снимка, в която Сидеров бил сниман с руски олигарси. Понеже аз пиша, че СКАТ и АТАКА се финансират от руснаци. Снимката била зипфайл в един сайт. И аз се вързах. Свалих я, и се оказа че е вирус, троянски кон. Мои приятели едва ми спасиха компютъра. Мръсници.

Ами това е засега. Бъди жив и здрав!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s