Наистина ли сме станали „виртуална нация от престъпници“?

Чета най-различни мнения за титаничната битка на нашата държава срещу „престъпността в интернет“ и за законност в сферата на обмяната на информация. Понеже явно сме образцова държава, в която законността във всички сфери на живота е на космическа висота, та ето че трябваше да се ликвидира и последното островче на престъпност – интернет. Във всички области сме цъфнали и вързали, само тук нещо ни куца – и ето че борците за законността са особено непримирими срещу нарушителите в интернет. А такива сме кажи речи всички ние. Явно неусетно сме станали „виртуална нация от престъпници“. Добре че властта у нас бди и кански се бори срещу всяка престъпност. И след големите й успехи за изкореняване на всички престъпни наклонности сред народа, дойде ред и на интернет да си намери майстора. Скоро ще станем единствената държава на планетата без никаква престъпност. Вдъхновителите на тази победа, другарите Гоце и Серьожа трябва да бъдат провъзгласени за ангели-хранители на нашата непорочност. Не се шегувам, крайно време тия борци за законност – заедно, разбира се, с титана Б.Борисов, който навеки изкорени мафията от живота ни! – да бъдат титуловани колкото се може щедро и по-справедливо…

Аз не съм специалист в тия области (тракери, торенти, сийдъри и не знам си какви още) и по тази причина не мога да се изказвам за такива неща – понеже мнението ми ще бъде некомпетентно. Но аз зная едно: че свободата на обмена на информация е свещено човешко право. И че всички други интереси трябва да отидат на заден план. Свободата трябва да бъде пазена като зеницата на окото. Сигурно има хора, които печелят нечестно в интернет, но струва ли си заради това да бъде ликвидирана самата възможност на обикновените хора да обменят информация и да се развиват на тази основа?! И зная и нещо друго: там, където започнат да посягат на интернет (Русия, Китай), това е признак за ограничаване на свободата като цяло. Първо склонните към насилие държави тръгват с твърди мерки срещу свободата на мисълта и информацията, а след това насилието става необуздано. Това е признак на зараждане на опасен авторитаризъм и тоталитаризъм. Ще преглътнем акциите на властта сега срещу не знам кои си, след това ще дойде ред на други и трети. В един момент ще се окаже, че блог като моя е “вреден за обществото” и ще ми запушат и на мен устата. Усещате ли накъде отиват нещата като тръгнат от нещо уж безобидно и дори “справедливо”.

Когато някъде някой си позволява да тъпче свободата на някой, то хората, които обичат свободата, трябва да се почувстват застрашени – на изпитание е подложена и тяхната свобода. И като съзнават това, трябва да се изправят като един за защита на самата свобода. А не да гледат сеир и да си казват: това там мен не ме засяга, аз не съм тракер, що да се вълнувам?! Защото утре някой ще дойде и на теб ще каже – така не може, ти си престъпник, дай малко да те порепресирам. Ако си мълчал, ако не си помогнал на други хора когато тяхната свобода е била в опасност, то тогава не се чуди, че скоро и твоята свобода ще бъде окастрена, а в крайна сметка и ликвидирана. Ето затова нека да не бъдем наивници и да защитим свободата си. Най-решително и отговорно! И масово! Иначе добро не ни чака. Така виждам нещата аз…

Какви ли гаври е способна да понесе майка България?

Всяко чудо у нас е точно за два дни, не и за три. Надявам се, всички се убедиха как страшният скандал около Бойко Борисов и уличаването му във връзки с мафията благодарение на застъпничеството на нашите медии е на път да отшуми и да се забрави. Значи „свободните медии“ у нас не са нищо друго освен средство за масова дезинформация и объркване на съзнанията. Това го няма никъде по света, дори и в Африка. Съмнявам се даже вече дали и прогнозите за времето не са манипулирани така, че да подвеждат читателите.

Като капак на всичката наглост днес се публикуват „проучвания“ на НЦИОМ, според които Бойко Борисов пак е начело на класациите на „обществено доверие“. В компанията, разбира се, на „народния любимец“ Гоце Първанов и, представете си, на… Стефан Данаилов. Този последният откакто се прослави с правописа си, израсна така, че го туриха министър на културата, а пък откакто направи изложбата „Великолепието на България“ в Брюксел, съставена все от крадени произведения на изкуството, принадлежащи на един мафиот, рейтингът му литна главоломно нагоре. От което се съди, че тия от НЦИОМ явно вече ни мислят за пълни олигофрени, щом си позволяват така нагло да ни подценяват. Ясно е, че сред най-харесваните политици са и усмихнатият Серьожка Дмитриевич, както и Р.Овч. (Овчарович), Г.Пирински, Румен Петков, героят на фонтаните, и, няма как, Яне Янев, комуто, види се, отреждат бляскава кариера като пряк изразител на всички народни копнежи. Да се чуди и мае човек колко им е акъла на тия наши социолози, щом не съзнават, че техните „проучвания“ влизат в сферата на вицовете веднага след публикуването им.

Радой Ралин, Бог да го прости, е писал, че не го било страх от министъра на културата, а го било страх от културата на министъра. Вижда се, че културата явно ни е най-големият проблем: тресе ни такова безкултурие, че харесваме и министъра на културата, и приятелите на мафията, и откровените мафиози, и душителите на свободите ни, и тия, дето ни скубат с огромни данъци и с високи такси за парно и ток, и тия, дето подписват сделки с Русия, от които България има само невероятна загуба, т.е. харизват суверенитета ни на Путин, и тоя, който откак се разбра че е Гоце, го преизбрахме за държавен глава и т.н. Харесваме и богоговеем пред Азис, Божидар Димитров, Слави, Дони, Валерия и кой ли не друг. Нелека съдба ни очаква щом като сме поразени с такова безвкусие и безкултурие или поне щом се оставяме да ни мислят че сме изпаднали дотам в деградацията и безчувствеността си, та си позволяват да ни приписват такива невероятно пошли симпатии.

Аз с оглед на казаното съм сигурен, че ако се направи допитване, народът у нас ще сложи като институция, внасяща най-голям респект и имаща най-големи заслуги за консолидацията на обществото ни, не някоя друга институция, а именно… Държавна сигурност, защото именно тя концентрира в себе си всичките ни симпатии. Ако пък се докаже, че и Б.Б. не може да пише без правописни грешки като министъра на културата, това ще доведе до незабавно литване на рейтинга му до звездни висоти. Ако и Б.Б. се изпикае във фонтана пред ДНК, рейтингът му вече ще се възвеличи и ще се доближи до райските простори. Ако пък, да речем, и Б.Б. се снима и сложат билборд с голия му гъз както направи Азис, тогава вече нямам думи до какви нива ще стигне рейтинга му. По тази логика ще се окаже, че ако някога чужд най-авторитетен вестник пише, че Б.Б. собственоръчно, но по най-тайнствен начин е претрепал всичките тези 30 мафиота, които се изпотрепаха по времето на главното му секретарстване в МВР, то тогава няма да има скала и ценностна система, която да побере страшно раздулия му се рейтинг. Какви ли гаври е способна да понесе майка България, която искат сега да ни убедят, че фактически си е една най-обикновена курва…

Пиша тия неща с болка, защото наистина сме си виновни щом търпим такива издевателства. Не ни втръсна от лъжи, не ни се гади от мръсотиите, в които съществуваме. Напротив, като че ли сме така извратени, че мръсотиите ни възторгват, а пък лъжите ни изглеждат „светата истина“. Това е болест, това не е нормално. Има нещо гнило тука, явно не сме паднали дотам. Явно ни баламосват без мярка, а пък ние се преструваме, че не го забелязваме. Мнозинството у нас вече е отвратено от всичко: 60% вече не ходят да гласуват, а пък друга голяма част гласува с краката си – те вече са в чужбина, защото не могат да понасят такива дивотии. Останалите 30-тина процента, които ходят да гласуват, на които не им е гнусен този отвратителен водевил, или са изкукуригали баби и дяди, или пък са празноглавци, които от нищо няма да се стреснат. Те са зомбита, които можеш да ги работиш както си искаш, и ето, че го правят, и нищо. Обичат си Гоце и дон Бойко и нищо друго не им трябва…

Най-гадното е обаче това, че всички тия перверзии се приписват на… „демокрацията“, тя била ни виновна че така става с нас. На никой не му прищраква в ума, че този най-пошъл театър или цирк няма нищо общо с демокрацията, че той просто е продължение на комунистическия фарс от преди не толкова много години, когато същите хора ни бяха направили направо тикви. Свободата и демокрацията ни била виновна – но какво общо имат демокрацията и свободата с такъв гнусен водевил?! „Искахте свобода, искахте свобода – на ви сега свобода!“, така си говорят сценаристите от ДС, които и режисират, и играят главните роли в този псевдотеатър на… „българската демокрация“. И нашите овци се връзват, и блеят като говеда, водени на заколение. Из българските простори на тази основа се чуват стенания и проклятия не само срещу свободата и демокрацията, ами и срещу ония места по света, където и свободата, и демокрацията дават най-прекрасни плодове. Мразим и Америка, и Европа, и Канада и Австралия даже. Внушиха ни да злобеем срещу всичко свястно и годно за живот, понеже ни накараха да си мислим, че ние, дришльовците, сме били „най-велики“, „най-умни“, „най-свестни“, „най-кадърни“ и какво ли не още, също така само „най-„. И вече като че ли няма сили нашият слаб и тотално объркан избирател да прозре гаврите. А камо ли пък да се наклони малко, та да паднат от главата му тия бесове, дето са се накачолили там и му чукат сол по празната глава – и отвън, и отвътре. Защото тия бесове наистина са и вътре в главите ни, а пък ония, външните бесове, които са ни се накачолили по главите, са същите, дето ни карат да мислим, че „всичко ни е наред“, при това „казано честно“…

А се иска малко усилие, за да се спрат безобразията с нас самите. Иска се малко воля и смелост. Иска се сила да изкрещим кански: стигааааааааа! Да изкрещим: долу ръцете от най-святото! И да излезем по улиците, и да не се прибираме, докато не изметем тая напаст. Вижте какво правят унгарците, те няма да се примирят. Нима те могат, а ние всичките сме баби?! Не разбрахме ли най-после, че без достойнство животът се превръща в кошмар?! Точно в кошмара, в който се лутаме като сенки на мъртъвци, а не живеем като живи хора: защото да се живее означава да се пази като най-свято именно животът. Живян смело и с достойнство, а не в калта, така малодушно като нас…

На СКАТ това й е задачата – да омаскарява идеи

Да придаде отблъскващ, неприемлив вид на антикомунизма (Жеков, Ифандиев), на родолюбието (Волен и цялата Атака). Това е една много стара игра, която започна още през 1989 г. Началото на усилията българите да намразят демокрацията започва тогава. Туй не беше лесна работа след 45 години комунизъм, но те го постигнаха. Днешният масов българин вече мрази самата дума демокрация. Та с помощта на Жеков и Ифандиев СКАТ се опита (и изигра!) същата игра като с Волен. На тези двамата, плюс още 2-3 техни приятели им бе възложена задачата да придадат отблъскващ, уродлив вид на антикомунизма. Също както това прави Волен с българското родолюбие. Един и същ сценарий.

Всичко това по нещо ми напомня ранното СДС, когато само неколцина избрани бяха опозицията, само те бяха демократите, а всички останали трябваше да слушат и да изпълняват мъдрите им наставления. Ифандиев е бесен, защото тая снимка от сп. „Антени“ плюс неговата грандомания му изиграха лоша шега. Вместо да каже две човешки приказки, той взел да се прави на много велик и те го изритали от телевизията.

А ето и поредната глупост на момчето Жеков, за която съм писал преди време, но нищо не пречи да се каже и сега.

Георги Жеков, водещ на предаването „Безкомпромисно“ по телевизия СКАТ пак избълва поредната клевета срещу един от мъчениците на комунизма. Този велик „безкомпромисен“ Жорко се усъмни в антикомунизма на Григор Симов, сподвижник на Илия Минев. Защото Григор бил пътувал за Австрия през 1988 година. Следователно Гришата не бил никакъв политзатворник, никакъв антикомунист и въобще бил стопроцентов комуняга. И всичко това в паузите между безкраен поток епитети.

Да видим как стоят нещата. Ами погледнете изрезката от в-к „Работническо дело“ и ще разберете. Григор Симов заедно с други неудобни за властите лица бяха изгонени от България. И когато чуждите радиостанции вдигнаха шум, БТА излезе с официално изявление, че видите ли, хората сами били поискали да напуснат страната. И другарят Тодор Живков като много хуманен държавник, решил да ги пусне. Ето как пътуваха на Запад нашите хора преди 1989 година. Виждате колко великодушна беше народната власт на другаря Тодор Живков. Щом такъв велик антикомунист като Георги Жеков няма какво да каже, значи другарят Живков наистина е бил много великодушен, а пък нашите хора до един са маскари, мошеници и хора на ДС. Как иначе, щом са могли толкова свободно да пътуват на Запад? Историята е дълга, въпросите са много, но сега целта ми беше да покажа клеветническия лик на Георги Жеков. И да ви стане безпощадно ясно, че неговите предавания обслужват онези, срещу които той уж говори – комунистите.

Ето мнение, взето от един Интернет-форум: „Имах честта лицето Георги Венков Жеков, да ми бъде треньор по един не много популярен спорт хандбал. Там за пръв път се запознах с неговото „творчество“. Беше отявлен антикомунист и раздаваше на нас децата на по 13-15 години вестник „Анти“, за да сме го давали на родителите ни да го четат. При мен това нямаше никакъв проблем, защото и в нас имаше анти-настроени хора, но имаше деца, които като занесоха за първи път вестника, повече не се вяснаха на тренировки, заради забрана от родителите им.“

Не мога да разбера и ще ви помоля да ми обясните, как на „отявления“ антикомунист Жоро Жеков му е било позволено след тежката парализа, която е приживял да се възстанови до такава степен, че да може едва ли не да тича наравно с нас? Та дори и да прави изцепки в ШОК, преди една олимпиада: „Чакам Иван Абаджиев да ме викне в националния по вдигане на тежести за Олимпиадата“. Няма ли други случаи, когато други антикомунисти, действителни обаче, умират от настинка, сливици или други елементарни болести. Как на отявления антикомунист, по време на комунизма, никой не му взе скромния апартамент на „опашката на коня“? Доста апетитно парче и мисля не малко партийни другари са искали да поживеят малко там със семейството си от някой виден партизански район.

Интересно е това неговото предаване по СКАТ, аз го гледам с такъв интерес, с какъвто и сериите за Мистър Бийн. Еднакви смешки има там.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Нови въпроси относно финансирането и истинската същност на телевизия СКАТ

В блога се появи човек с име Pavel Karleja, който, струва ми се, написа нещо крайно интересно. То касае спора със СКАТ относно нейното финансиране. По тази причина решавам да го публикувам в отделна тема:

Спрете да лъжете! Близки сме на Ифандиев (някои от нас са лежали с Грънчаров в затвора). Питали сме го. Никога не е подписвал никакъв документ със СКАТ – нито договор, нито декларация, нищо! Спрете да лъжете… Ифандиев работи в СКАТ само година и половина. Никога не се е възгордявал. Напротив, той май единствен не разбра, какво е постигнал. След напускането си запази добрия тон. Нещо повече, през цялото време бе наясно, че СКАТ го използва. На два пъти си тръгваше и само нашите настоятелни усилия го спряха. Трябваше ни трибуната му. Например, ако не бе той, никой нямаше да познава Георги Константинов. Той убеди Георги Жеков да остане. (Жеков също е наясно, че го използват като пешкир, което личи от лъжливия отговор на СКАТ.)

На Вас оставяме да зададете въпросите:

1. С чии пари и разрешение се прави тази телевизия?
2. Какви са били официалните собственици на СКАТ преди промените на 10 ноември 1989 г.?
3. Какви са били родителите им?
4. Защо представящият се за баш собственик Валери Симеонов се срамува от фамилното си име Балевски?
5. Каква е връзката на тези “собственици” със съветските (руските) тайни служби, евреина Жириновски, сирийското външнополитическо разузнаване и генералското движение в БСП?
6. Защо в СКАТ работи делегатът на последния конгрес на БКП Юлиян Вучков?
7. Защо в СКАТ има предаване членът на БКП, офицерът от престъпните тайни служби на официално осъдения комунистически режим Ангел Солаков, свързан и с турското външнополитическо разузнаване?
8. Защо “Атака” – безспорна рожба на СКАТ, е пълна с комунисти, оранжеви земеделци и офицери от всички репресивни тайни служби на престъпния комунистически режим, начело с бащата на Капка Георгиева-Сидерова?
9. Как Капка Георгиева-Сидерова и Волен Сидеров са възпитали своя син – евронаблюдателя Димитър Кинов Стоянов, та той се развлича, като пее съветски военни песни (доказателства – дал Господ)?

Засега това стига. Но ако от СКАТ не спрат с лъжите, ще бъдем принудени да запретнем ръкави и да започнем кампания за изясняване на истината за тази “телевизия” – всъщност шпионска централа.

(Смятам, че написаното от този човек внася някои нови моменти в спора за финансирането на СКАТ и затова читателите на блога е добре да бъдат информирани и за неговата позиция. А.Г.)

Ако изтърпим и премълчим и това, значи наистина не сме народ

Сега надявам се и глухите, и слепите, и малоумните вече ще разберат на кого служат днешните ни управляващи: на Русия и на Путин служат, а не не България. Уж са „български държавници“, ала интересът на България е последната им грижа, важното е да угодят на кремълския си господар. Става дума за подписаното от Станишев споразумение за нефтопровода Бургас-Александруполис. Което е крайно неизгодно за България, дори е вредно, но пък за сметка на това е безкрайно изгодно за Русия и Путин. Вече е очевидна ролята на управниците ни, изпълняващи стриктно кремълската директива: България – троянски кон на Русия в Европейския съюз.

Споразумението между Русия, България и Гърция е крайно неизгодно най-вече за нас. То застрашава туризма по южното ни Черноморие, ще ни носи поне милиард и половина долара загуба годишно от пресекване на потока на западните туристи в този благословен от Бога край на страната ни. Защото, предполагам, те няма да искат да се къпят в мазни нефтени петна, разнасящи се от бургаския залив както на юг, така и на север, където са най-хубавите ни курорти. Това ще предизвика екологична катастрофа. Ще се разорят цветущи и перспективни курорти и градчета, където хората се прехранват единствено от туризъм. За сметка на това Русия ще ни хвърля „компенсация“ от мизерните… 25 милиона долара годишно. А сега да видим дали и гражданското общество, и опозицията, и всеки един от нас ще се вдигнат, за да защитят общонационалния интерес, вдигайки се като един срещу едно споразумение, което всъщност си е равностойно на национална измяна.

Ето какво се пише в интернет за този невероятен гаф на Станишев и на неговия наставник Гоце Първанов: „Оставяйки собствеността на тръбата на Русия, българското правителство на практика губи възможността да се разпорежда в част от територията на собствената си държава и прехвърля доброволно част от суверенитета на държавата върху Русия.“ Работата наистина става дебела: ако и това изтърпим и премълчим, то тогава нека накрая и нас да ни продадат на руснаците, като ни навържат със синджири и ни изпратят всички вкупом да копаем въглища в Сибир. Друга участ явно не заслужаваме…