Не наливайте ново вино във вехти мехове…

Защото и виното ще се похаби, и меховете ще се спукат. Така е казано в Свещеното Писание. Ала ние направихме точно обратното: искам да дам пример докъде доведе това в науката, в академичната ни общност, във висшето ни образование. „Виното“ на новото, на свободата, човечността, демокрацията и пр. го наляхме в „стари мехове“, т.е. все ония същите „нàучни кадри“ и номенклатури, които властваха преди, и сега са навсякъде, и сега командват, и пак всичко опорочават и изкористяват.

Една предварителна уговорка: навсякъде вместо „наука“ ще пиша „нàука“ – и това съвсем не е случайно. Същото се отнася и до производните: „нàучен“, „нàучни“ и пр. Защо е така ще се разбере по-нататък, макар че съм сигурен, че много хора ще разберат защо го правя още сега.

Проблемът обаче все не успяваме да го схванем в неговата цялост. Отвреме-навреме се пише за ужасяващата корупция в тази сфера: професори давали изпитите само като си платиш, дипломи се продавали за солидна сума в зелено, заверките по някои места вървели еди колко си лева и т.н. Преподаватели не си водели лекциите, ами се правели на интересни и с петте прилежни студента, дето им идвали на лекциите, си пиели кафето в кафенето, водейки вместо лекциите някакви умни интелигентски разговори. И си продавали скудоумните книжлета, понеже ги мързяло да преподават. Работели в по пет университета и бичели пари, стараейки се да бозаят от колкото се може повече „академични цицки“. Постоянно се „реформират“ и висшето образование, и закона за нàучните степени и звания, но особен напредък не се забелязва. Автономията на ВУЗ-овете беше изтълкувана от старите комунистически „нàучни“ кадри като възможност за бетониране на статуквото – и точно така си и стана. По тази причина „капитализмът“ в университетите не може да проникне и да събори прогнилите „академични структури“, създавани по съветски образец и копиращи буквално модел, създаван в 30-те години на миналия век. Системата за нàучно израстване (нàучни съвети, ВАК, писане на дисертации, присвояване на нàучна степен) беше само козметично променена, което не докосна архаичността й, административния модел, господстващ в тази така деликатна област. Преди си имахме „кандидати на нàуките“ и „доктори“, сега си имаме само „доктори“ – при това „малки“ и „големи“, което, впрочем, го няма никъде по света. Това явно беше направено за да не би, не дай Боже, да се промени съветския модел на нàука, който е благодатна почва за растежа и цъфтежа, но и за безплодието на нашите „нàучни кадри“. И преди се пишеха дисертации по ялови „нàучни проблеми“, и сега се прави същото, а псевдонаучността по тази причина триумфира и е в своя апогей. Никой не мисли за науката, всички обаче са самоотвержени жреци на… нàуката.

Да не се разпростирам повече, за да не стане отегчително: в академичната област възтържествува девизът: „Промяна тук не може и няма да има!“. Защо е така? Ето малко подсещане. Спомнете си какъв вой се появи преди години по повод на прословутия „закон Панев“. Този закон предвиждаше нещо съвсем нищожно, но необходимо за начало на промените: бивши партийни секретари на БКП, нàучни номенклатури, хора, за които науката нищо не означава, но които работят само за нàуката, администратори и партийни протежета и т.н. просто за известен период да не могат да заемат изборни длъжности из университетите и нàучните институти. И се вдигна олелия до небесата: как така другарите в нàуката да не могат повече да бъдат ректори, декани, шефове на катедри?! Та те за друго изобщо не стават освен да ръководят и контролират: тяхната стихия не е да правят наука, а да осигуряват простор за вегетиране на некадърниците в нàуката! Виха и плакаха неистово няколко месеца, „свободните медии“ изляха тонове помия срещу този най-плах опит за провеждане на декомунизация и лустрация поне в сферата на академичния живот – и какво стана в края на краищата?! Ами както винаги стана това, което трябваше да стане: всичко беше спряно! Ахмед Доган, марксистки нàучен кадър впрочем – за тия, които не знаят, той иначе преди да стане политик си е бил „учен“ в такава нàучна организация каквато беше тогава Философският институт към БАН! – нареди на своите хора да гласуват против „закона Панев“. И заедно с гласовете на „обновената БСП“ в Народното събрание старите комунистически нàучни кадри си останаха да векуват, да колят и бесят, да държат и ножа, и сиренето, т.е. да правят всичко онова, заради което „Партията“ някога ги е турила и пратила на „нàучния фронт“. Понеже тия „другари“, знайно е, от наука нищичко не разбират.

Ето за тия „стари мехове“ говорех в началото, в тях беше наляно „новото вино“ на „свободния академизъм“, на „научната свобода“, на автономията на университетите и пр., а пък те, разбира се, направиха всичко зависещо от тях това „ново вино“ да прокисне и да се превърне в най-кисел и смрадлив оцет. Ето затова сме на туй дередже в „българската нàука“, ето защо у нас де факто няма наука, а имаме само нàука. Ето защо „професори“ станаха куриози като бай ви Вучко, Стефан Данаилов (министъра, от чиято „култура“ наистина е страшно: той именно пише „збогом“), зетя на Т.Живков Иван Славков също е „професор“, шоумена Хачо също е „професор“, и кой ли не още. Макар че такива не знаят що е наука, но нàуката – както произнасяше тази дума техния първосъздател бай ви Тодор Живков – е тяхната истинска стихия. Бившите „академии за обществени нàуки и социално управление към ЦК на БКП“ (АОНСУ), ковачницата на нàучни кадри и на стопанските ръководители на „Партията“ бяха провъзгласени мигновено за „свободни университети“ и се почна една, за която е жално да се приказва, още по-малко пък пише. Ето затова у нас няма наука, не се и предвижда да има, докато тази нàучна измет не бъде изметена по някакъв чудодеен начин. Но аз лично не си представям как. Тя се е вкопчила с костеливите си ръце в научните организации и изглед да бъде изтръгната оттам няма. Лошото е, че и биологичният подбор (че те няма да са вечни, и един ден ще се пенсионират и ще измрат) не помага: този тип „учени“ се възпроизвежда и тия, които са избрани от тях да се подвизават в „науката“, са същите! Защото именно те си подбират млади „нàучни кадри“, те заседават в „нàучните съвети“, те присвояват „нàучни титли“, те пишат безсмислени „нàучни трудове“, те се грижат нашата родна нàука да е така жалка, безплодна, отвратително абсурдна и тотално опорочена…

Един блогър (не мога да се сетя за името му, за което се извинявам, пък и бележката му в блогосферата е изчезнала!) писа тия дни, че лично чул как министърът похвалил страхотна „иновация“, която той, министърът, с очите си видял в… бургаския „свободен университет“. Та там, представете си, на стените на аудиториите били пробити малки прозорчета, откъдето инспекторите да следят как върви „академичния процес“! Едно време подслушваха зад вратите, така беше когато аз работех в ПУ, и ме дебнеха дали не се отклонявам от „правилната линия“. Сега обаче направо пробили прозорчета, откъдето да си следят и подслушват съвсем официално! Това не е виц, и аз вярвам на човека, който го изнася като информация, и който го е чул с ушите си. И знаете ли какво: министърът останал възхитен от тази нàучна и в още по-голяма степен… академична „иновация“ и я препоръчва и на другите университети! Това, господа и дами, не го е имало и в средновековието, но ето че у нас го въвеждат в… 21 век! И го говори министър на… нàуката и на… образованието в страна, членка на Европейския съюз! Невероятен резил, който обаче показва действителната ситуация у нас: по-зле не може да бъде, и то именно е така най-зле тъкмо на 17-тата година на „промените“.

А той, министърът, не е „стар мех“, ама е възпитан добре от такива „стари мехове“, които са били и си остават самоотвержени труженици на нàуката. Той дори не е комунист, ами е „царист“. Виждате обаче как научната посредственост и некадърността, как творческата импотентност на нашите академични кадри се възпроизвежда, за да става все по-уродлива. Ето защо правилно е казано: не наливайте ново вино в стари мехове! Ама ние го направихме. И ето плачевните резултати: министърът на нàуката ни е точно олицетворение и персонализация на тия плачевни резултати. Човекът е оскотял май от глупостите на непокътната нàучна система, той си е направо нещастен като оня „нàучен… оцет“, в който няма как да не се превърне всяко ново вино, пък и дори да е добро…

В Източна Германия знаете ли как изчистиха старата комунистическа нàучна измет? Ами веднага след обединението на двете Германии от Бон наредиха да се закрият и разформироват всички университети и нàучни институти в комунистическата част на Германия. Всички до един „учени“ бяха уволнени, а пък от Западна Германия бяха изпратени и командировани авторитетни учени, които да подберат и да формират новите катедри, факултети, институти и университети. Така старата безплодна и неспособна за наука комунистическа нàучна номенклатура беше изтръгната от университетите по един най-кардинален и твърд начин. Никакви компромиси не бяха направени. А у нашите университети продължават да се подвизават като труженици на нàуката все същите ония партийни и комсомолски секретари, които едно време като цербери пречеха на всеки научен и творчески порив. Кошмарно време беше тогава, не ми се спомня даже…

Пиша тия неща, защото съм ги изпитал на гърба си. Впрочем, днес ми се наложи да вляза в Пловдивския университет, където съм работил някога преди години. И се сблъсках с мои отколешни познайници, бивши партийни и комсомолски секретари, с които навремето съм водил моите си битки. В резултат на които те ме изритаха от нàучната им и „академична“ общност веднага след идването на демокрацията. И ми се стори, че там времето е спряло. Най-велик нàучен авторитет в ПУ все още си е известният ви Огнян Сапарев! Това говори много за тия, които разбират. Да не говоря за още по-куриозни случаи, за партийни секретари, които още се подвизават в ПУ като ректори и декани. На таблото от разписанията видях имената на много дейци на нàуката: Андрей Бунджулов, последният първи секретар на ДКМС, Янаки Стоилов и т.н. Дори Жан Виденов преподава тука.

Това е положението. Какво повече да говорим? Да изкрещим едно яко: „Да живей нàуката!“ и да замълчим като в гробища. Друго не ни остава…

2 мнения за “Не наливайте ново вино във вехти мехове…

  1. И на нас – тия дето искат да станат преподаватели какво предлагате – да бягаме на Запад ли? Та нали така няма да има никакъв макар и минимален шанс да се промени положението към по-добро !?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s