Консервативната революция на г-жа М.Тачър: Ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззаконие!

… Никога не съм вярвала в твърдостта или във възможностите на т.н. център. Бях съгласна с твърденията, че политическата основа на „центъра“ се е изместила силно наляво, и си обяснявах това главно с липсата на смелост у тези хора, които се кичеха с името „умерени“. Те неведнъж правиха отстъпки или промени в позициите си – резултатът е, че социализмът продължи настъплението си в нашите институции.

Това настъпление според мен повече или по-малко бе достигнало точката, от която изход няма. Толкова хора и интереси бяха станали зависими от държавата – за работа в обществения сектор, за социални осигуровки, за здравеопазването, образованието и жилищната политика, че икономическата свобода беше започнала да се превръща в почти недостижим риск за техния жизнен стандарт. А когато тази заплаха се материализираше, следващата жертва щеше да стане политическата свобода – например свободата да избираш или да встъпиш в профсъюз, свободата да изповядваш оспорвани възгледи и въпреки това да имаш право да преподаваш в държавно училище или да работиш в правителствено учреждение. Още повече че възходът на куминизма в други страни и огъването на Запада пред него сломяваше духа на онези, които искаха да се противопоставят на колективизма в страната си.

… Тогава нямаше причини за безпокойство поне по ОЩЕ >>>>>

Песента „Въх, рамо, рамо“ не е чалга, тя е културен феномен, новост, шедьовър на изкуството!

Това, което ни предлагате тук по-горе са интересни съждения, макар и много противоречиви и спорни. Всъщност, в диалога се ражда понякога и истината, така че по принцип, да се започне един разговор по темата „чалга“ е ползотворен.

Но!!! – аз твърдо поддържам тезата, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е чалга!

В нея се ползват прийоми от няколко музикални „потока“ (в т. ч. и „чалга-материал“), доловими са няколко разнородни естетически „привкуса“; „словото“ в песента е изградено също така видимо „нееднородно“ и със завидна професионална сръчност, която, струва ми се, не е по силите на чалго-обслужващ драскач-стихоплетец, макар и на пръв поглед „текстът“ да изглежда повърхностен и „първосигнален“ (текстът е „пружината“ на песента, която я „изпъва до краен предел“, с епиграмна „минималистичност“ и образна находчивост); „потокът“ на аранжимента навява ОЩЕ >>>>>

Убиец на таланти: размисъл за таланта и шоуиндустрията по повод концерта на Мадона

Г-н Инджев е бил на концерта на Мадона в София и е описал в блога си своите впечатления и размисли по този повод. За мен са много интересни тия впечатления „на живо“ на г-н Инджев от концерта на Мадона – понеже не само че не съм бил там, но и нямам особено желание да бъда. Но макар и видяно с други очи, ми е интересно всяко възприятие и усещане, за да си направя някои свои изводи.

Че сме подобни на маймунките, подражавайки на „световните образци“, се знае от всеки; или, по-скоро, изглежда сме подобни на жабите, които като видят, че подковават коня, също вдигнали крак. По принцип там, дето има подражаване, там няма оригиналност и талант, там е налице посредственост, там няма и не може да има свобода.

Американците си имат Мадона, ний пък си имаме… Слави Трифонов! И он проведе неколко „мегаконцерта“, а Мадона – само един, на който, както се оказва, била отишла половината от скучаещо-благоденстващата част на България. Но да оставим подробностите, да се опитаме да се доближим до по-същественото. Затова аз искам да обърна внимание на нещо твърде важно, което касае някакви „съвременни модели на функциониране на културата в света“, ако мога така да се изразя.

Твърдят, че в Америка може да бъде оценен всеки ОЩЕ >>>>>

Около историята на една забранена книга – книгата „Българската душа и съдба“

Преди почти две години, в разгара на учителската стачка, излезе книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА. Интересно е, че за тия две години нито една медия у нас – повтарям, нито една медия, електронна, печатна, или каквато и да е друга (изключвайки само няколко най-скромни интернетни издания – не отрази поне с две думи дори самия факт, че има такава книга. Затова с право мога да заявя, че книгата ми е сякаш забранена, понеже такова повсеместно игнориране, държане в безизвестност е равносилно на забрана.

В чужбина обаче книгата ми беше представена тук-там, имам предвид в издания на вашата българска общност в Европа и Америка. Ето, например, взеха от Торонто едно интервю с мен, което след това излезе в няколко вестника и списания. Сега публикувам под формата на изображения представянето на книгата ми и интервюто с мен, публикувано в сп. АЛТЕРНАТИВИ, излизащо в Париж. Има повод, двете години от излизането на книгата и предстоящата нова учебна година; ще видите, в интервюто става дума за така грозно неоценените от българската общност нейни съвременни „народни будители“: ОЩЕ >>>>>

Многоликият образ на Европа и състоянието на съвременния свят според М.Тачър

… Независимо от това дали предпочитаният от вас вид кошмар е Оруеловият свят, разделен на три, или видението от 1914 г., само един е начинът той да бъде избегнат в действителност. Кошмарът няма да се сбъдне, ако в Североатлантическия съюз доминираща сила остане Америка, заобиколена от съюзници, които, водени от дългосрочните си интереси, следват нейното ръководство. Реалностите като население, ресурси, технологии и капитали са такива, че само ако Америка остане водещият партньор в един обединен Запад, Западът може да продължи да е главната сила в света като цяло.

И тъй като истинската колективна сигурност може да бъде обезпечена само ако е налице свърхсила с ръководна роля, останалата част от света (като изключим държавите, подкрепящи тероризма, и терористичните организации) в общи линии би подкрепила такава международна структура или поне би се примирила с нея… Причината е, че такъв свят най-добре ще отговаря на нуждите на международния мир и на общото ОЩЕ >>>>>