Крайно време е да се отърсим от оловната тежест на миналото, от символите на варварския комунизъм, продължаващ да ни препъва, души и дави

Цели двадесет години минаха от краха на комунизма, а у нас все още продължават да се водят спорове по въпроси, които отдавна трябваше да бъдат решени – и червените комунистически бесове да бяха отдавна вече мирясали. Като въпроса за това трябва или не трябва да бъдат махнати паметниците на Съветската армия – окупаторка на България. Разбира се, че както бяха махнати петолъчките, сърповете и чуковете, лозунгите, червените знамена и пр., кипрещи се на всяка крачка, така отдавна трябваше да бъдат бутнати и махнати тия паметници. Което се случи на Мавзолея, същото трябваше да сполети и паметника на Альоша, а също и този на Съветската армия в София. И също трябваше да бъдат най-безмилостно взривени всички останали „драгоценни“ паметници на „Освободителката“, донесла комунистическата бесовщина в така китната някога България, които са осеяли всяко кътче на страната ни.

И то знаете ли защо не се случи? Ами заради енергийната ни зависимост от Русия съветско-комунистическата символика у нас продължава да ги гледа кажи-речи от всеки ъгъл: в Пловдив обаче няма къде да се скриеш от зоркия поглед на Альоша със шмайзера – освен ако не се муштеш под земята! Ако махнем паметниците, ще раздразним руската империалистическа и кръвожадна мечка, а пък това ще доведе дотам Путин да врътне кранчето на газа и нефта. Той го врътка когато му скимне, та тогава ли няма да го спре? И затова паметниците си стоят, което си е най-грубо вмешателство в работите на суверенна (дали?!) страна като България. ОЩЕ >>>>>