Управляващите застрашават основния инструмент на демократичното управление

Отзив на публикацията Покана за дискусия: антикомунист или „истински комунист“ е бил писателят Георги Марков?:

Ами по същия начин бихме могли да се запитаме: а възможен ли е някакъв „възвишен”, „светъл” и „чист” националсоциализъм или фашизъм? Но кой знае защо този въпрос никога не се задава, всъщност с право, защото звучи гротескно. Защо при комунизма да е другояче?

Още Платон открива, че между нашите теоретически идеали и действителността има непреодолима преграда. В реалния живот в най-добрия случай можем да се доближаваме до идеала, но не и да го достигнем. Въпросът е дали комунизмът наистина е един такъв желателен, светъл, хубав и възвишен идеал, към който си струва да се стремим. Лесно е да се докаже, че не е.

Първо, комунизмът не е някаква чак толкова абстрактна, а доста конкретна идея. Идеалното комунистическо общество е описано твърде подробно в квинтесенцията на маркзима – „Манифеста на комунистическата партия”. Прочетете го внимателно и ще се убедите, че никой нормален човек не би искал да живее в такъв свят, освен може би някой перверзен мазохист. Можем само да се радваме, че комунистите не успяха да осъществат заветите на Маркс и Енгелс докрай на практика. Може би най-близо до описаното от Маркс общество беше Камбоджа при Пол Пот, но дори и тя не изпълняваше всички изисквания на Манифеста. Същото впрочем се отнася и за идеалните държави на Платон, Кампанела и др. Това са някакви чудовищни, антииндивидуалистични, колективистични общества-казарми, концлагери или затвори. (А Достоевски нарича такова едно общество „общество-мравуняк“, бел. моя, А.Г.)

Второ, не може да бъде идеалист човек, който иска с насилие и кръв да постигне каквото и да било, камо ли да „ощастливи” хората, а това е същността на проповядваната от комунистите социална революция, която трябва да доведе до социализъм и впоследствие до комунизъм. Идеалът по дефиниция изключва неговото насилствено налагане.

Така че отговорът е, че комунистическият идеал е една антиутопия, която следва да бъде отхвърлена. Време е веднъж завинаги да се приключи с мита за уж хубавия комунистически идеал и неговото лошо практическо изпълнение. Няма такова нещо. Даже можем да се радваме, че комунистите не се доближиха на практика още повече до своя „идеал”. В този смисъл не може да съществува и „комунист-идеалист”, понеже това е самопротиворечиво понятие: нито идеалът е идеал, нито пътят за неговото постигане е приемлив.

Трябва да сме наясно, че идеално общество няма и не може да има. Както казва философът Карл Попър, всички бихме предпочели да живеем е общество, в което всички са скромни и горе-долу равни по имуществен ценз. Само че самият Попър признава, че всички опити да бъде създадено равенство водят само до още по-голямо неравенство. Затова максимумът, с който трябва да се задоволим, е предпазливото реформиране на същестествуващото „буржозано” общество. А за посткомунистическите страни важи, че всички комунистически и социалистически елементи в тях трябва да бъдат изкоренени и заличени максимално бързо и из основи.

А доколко самият Георги Марков е бил антикомунист или „комунист-идеалист”, не се наемам да твърдя. Това би било тема за проучване от специалисти.

Написа: Анонимен

Търсете по книжарниците знаменитата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя книгата?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s