Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед на 1 август да е в ръцете на абонатите си

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Смятам, че разумът на народа спи, ала все пак може да бъде пробуден

Коментарът ми, посветен на вота на недоверие и на на позицията на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ в него (виж: Всичко читаво и демократично трябва да започне да си взаимодейства, за да защитим и опазим българската демокрация), както и можеше да се очаква, предизвика доста, и то твърде разноречиви коментари. По-долу можете да прочетете запис на най-важното от дискусията, като трябва да се вземе предвид, че аз там, в коментара си, поставих три въпроса, ето, да ги припомня, че дискусията се върти предимно около тях:

1.)Позорно ли е за сините, че гласуваха ЗА вота заедно с комунистите и ДПС?
2.)На какво основание, по каква причина, АТАКА пак подкрепи правителството?
3.)Ще се намери ли човек в тая страна, който да се възмути от крещящото неуважение от страна на Премиера към основната институция на българската демокрация…?

А ето вече и самата дискусия:

Pavel Sotirov каза: 1. Позорно е. 2. На основание, да не се опозорят и те. 3. В самата страна, хората изпитват крещяшо неуважение точно към Парламента.

Тодор Пеев каза: В Стара Загора още през февруари гласувах с удоволствие „за“ искането на оставката на Цветанов. Още с назначаването му и това на Б.Димитров и Рашидов се зароди и отвращението към министрите в това правителство, което се усилваше с всеки изминал ден и след всяка изречена от тях дума (простотия, по-точно). Ако отново ме попитам, моето мнение е „да, такива като Цветанов не могат да бъдат министри“.

Пламен Минчев каза: ‎1.Позорно е, че България има за министър на вътрешните работи подобно недоразумение. Напълно нормално е Синята коалиция да гласува за вот на недоверие на „туй“ недоразумение. Това е принципна позиция и е изразена още през февруари, тогава СК сне политическото си доверие от „Туй“ ! 2. За Атака това е последното присъствие в парламента. 3.Напълно нормално поведение за една сикаджийска мутра, лакей на правешкия цървул и мадридския крадец едновременно и не на последно място субект, който непрекъснато лъже избирателите си и абдикира от постовете, които заема.

Zhivko Bachvarov Zhelev каза: Докогато народа спи, така ще Е!!!!

Daniela Miteva каза: 1. Щеше да е позорно, ако не бяха гласували; 2. Основанието се нарича „СТРАХ“; 3. Въпрос на политическа култура: ако последното изобщо може да се съотнася към ББ.

Анонимен каза: 1. Позорно. Мъжката позиция бе да излезнат от парламента и да не участват в целия цирк. 2. На основание, че вотът е внесен от най-сериозните им политически опоненти – БСП и ДПС. 3. Не. Бойко използва антипарламентарните настроения така, както му е угодно.

Анонимен каза: „Позорно ли е…!?“ – е га ти манипулативно зададеният въпрос!!! Не напразно сЪ тЪ учили в СССР!!!… Не, не е позор! Напротив, това е един „добър ден за българската демокрация“, ден в който вече е ясно „кой, кой Е“, ден в който комунистите сплотиха редици и застанаха в „плътен строй“ да защитават „заграбеното от народа“, ден в който „вълците свалиха агнешките кожи“ и им лъснаха „червените дупета“, ден в който бе създадена КПСС (К-остов, П-ърванов, С-танишев, С-окола)…

Ангел Грънчаров каза: Таваришчите вече надминаха самите себе си и така се увлякоха в театралната защита на милиционеро-мутренското управление на Б.Б., че почти забравиха, че Б.Б. всъщност е тяхно момче, което просто трябва да изпълни една мръсничка задача: да се преструва на „десен“ и дори, представете си, на „антикомунист“…

Svetoslav Alexandrov каза: Аз съм син симпатизант, но също считам, че гласуването на ДСБ заедно с БСП е позорно. Правилно може би беше да се гласува „Въздържал се“. С тези действия вече се съмнявам дали ще ударим и 3% на следващите избори.

Ангел Грънчаров каза: Светослав, погрешно ти е разсъжданието и ще ти обясня защо. Мисля, че няма да отречеш, че Б.Б. се дъни, нали така? ОК, за него гласува маса народ, би трябвало все повече тия хора да се разочароват от него и да се отдръпват от него. СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, както и да го погледнем, е алтернатива на ГЕРБ. Аз лично смятам, че голяма част от разочарованите от Б.Б. ще осъзнаят, че трябва да заложат на нещо солидно и доказало се, именно на сините. Тоест, подкрепата за СИНЯТА КОАЛИЦИЯ все повече ще нараства.

Svetoslav Alexandrov каза: Г-н Грънчаров, въпросът не е относно това, че хората са се разочаровали от ГЕРБ. Ако е за това, аз съм първият, който висеше по протестите срещу затварянето на Софийски Университет и БАН, за това, че правителството поведе война срещу интелигенцията.

Въпросът е за това, че моментът е изключително неподходящ. Никой не отрича, че Костов е много по-кадърен да ръководи държавата… Но въпросът, който всеки трябва да си зададе е: „Какво ще стане, ако правителството падне?“. Костов има нужда поне от 20% от хората да гласуват за него. При това разпределение на гласовете той ще трябва да се коалира с някого… С кой ще е – ГЕРБ не иска. С БСП и с ДПС ли?

Ако правителството падне, ще се случи следното – Първанов ще назначи служебно правителство и ще върне Станишев и Доган на бяла кобила…

Ето защо много от сините избиратели не са съгласни с гласуването „ЗА“ вота на недоверие заедно с БСП. Аз лично съм свидетел на следното – хората, вместо да се приближават към СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, все повече се отдръпват. Нека не забравяме, че ГЕРБ в очите на мнозина са символ на борбата срещу комунизъма.

Ангел Грънчаров каза: Светослав, от една гледна точка си прав, от друга не си. Ето как пък мисля аз по същия въпрос:

Значи трябва да крепим гербоваците на власт по една-единствена причина: „Ела, зло, че без тебе още по-зло!“, така ли излиза?! На мен пък не ми се вижда основателна тая причина. Тя не е и достатъчна. Трябва да се действа принципно и начисто, без да си кривим душата. В политиката истински ценното, което остава в историята, са чистите варианти, не мошеничествата и тарикатлъците. Значи Бойкото го търпяхме 10 години само защото беше любимецът, галеното дете на олигархичните комунистически медии, а сега пък ще трябва да го търпим още щото без него щяло да стане още по-лошо?! Когато и мислещите хора не виждат друг вариант освен управление на крайно неприятния популист-авторитарист, то това е симптом на зараждащата се диктатура. Това е азбучна истина. Диктатурите се крепят на формулата „“Ела зло, че без теб още по-зло!“.

Ами добре, нека падне Боко, нека да стане „истински лошо“: нека Първанич да направи служебен, чисто комунистически кабинет, който да организира изборите. Тоя кабинет има действие три месеца. Ще трябва да се проведе изборна кампания. Бойко, вече осран и оцапан до шията с лайната, които произведе, ще стои настрана като гузна мутра, на която са взели любимата играчка: властта. Комунистите, начело с Гоце, пак ще ламтят за власт и лигите им обилно ще текат. Народът ще види всичко това.

Е, ако и в тая ситуация не се вразуми многострадалния ни народец и не избере правилните политици – а те са правилни, щото знаят, щото могат, щото са доказали, че могат да извеждат България от къде-къде по-страшни кризи! – тоест ако не избере на власт сините политици, то тогава явно тоя народ е обречен да бъде нещо като проститутка, на която просто й харесва да бъде такована. И нещата пак ще се изчистят и ще си отидат на мястото.

Прочее, аз не вярвам, че народът ни е баш като проститутка. Аз смятам, че неговият разум често спи, ала все пак може един ден да бъде пробуден. Ето, искат се по-акстрени събития, които да събудат народния разум. Падането на титана от Банкя Боко е точно такова събитие. Което може да помогне да заблещука пак заспалия народен разум…

Ше дам един пример: когато един цирей се появи, и то баш на челото ти, и почне да се налива с гадости, то тоя цирей се търпи до известно време, но по едно време идва благоприятният момент циреят да бъде спукан – за да изтече гнойта и да почне да зараства и да се заздравява мястото. Ако не бъде спукан циреят сам ще се спука, ама ще украсява челото ни още твърде много дълго време. И е глупаво да бъде търпян.

Бойко Борисов е точно един такъв цирей по лицето на българската демокрация. Според мен дойде момента тоя цирей да бъде спукан, та да почне постепенно да се оздравява мястото, на което той сега все още гние…

Да вметна още нещо, за което забравих. Светослав, пишеш на едно място: „ГЕРБ в очите на мнозина са символ на борбата срещу комунизъма“. На това ще отвърна следното.

Ако баш Боко, дето сам е бил комунист до и дори след 1989 година, та чак до 1991-ва, после пък е бил образцова комунистическа мутра и изнудвач, след това пък израства до телохранител не на кой да е, а тъкмо на комунистическия диктатор на България Тодор Живков, е „символ на борбата срещу комунизъма“, и ако това именно се мисли от „мнозинството“, то такава една преценка, която е символ на пълна умствена дегенерация, означава само едно: че тоя народ заслужава съдбата си! И нека да си страда! Майната му на такъв народ!

Това мога да кажа само. Но тъй като Боко твърде много го обичат тъкмо комунистите – та той отговаря именно на техния идеал за „вожд и учител“: прост, ала много нахален, таман като бай Тодор! – тъй че изказването ти за неговия „антикомунизъм“, беше, прощавай, съвсем несмислено…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Ако не ви е известна причината за нашата бедност, ето, казвам ви я: много ни крадоха пустите му комунисти!

Коментарът, публикуван в блога вчера и носещ заглавието Хич не ми се вярва правителството да скочи на бой с руските интереси, защитавайки българските предизвика във Фейсбук един показателен отзив, на който ми се наложи да реагирам, да отговоря; ето най-напред отзива и след това отговора ми:

Нямам доверие на целокупният политически елит, участвал в прехода без изключение. Те всички вкупом съгрешиха. В политиката поправителна сесия няма.

Това пише тоя човек. Иначе той е многословен, но тук се е изразил кратко. Сякаш това е нещо като „стон“ на душата му. Забелязал съм, има души, които хем са много лъжливи, хем са и много податливи на лъжите. Понеже моя милост пък е правдолюбец, т.е. обичам единствено истината, наложи ми се, рекох, да реагирам; ето какво счетох за нужно да кажа на тоя човек, та белким се отърве от лъжливата си представа, която нищо чудно и умишлено да сее сред наивната нашенска природопопулация:

В живота, пък било то и в политическия, няма такива неща като „всички това“, „всички онова“; ние, хората, сме различни. Общата вина е равносилна на пълната безотговорност.

В българския преход се бореха две сили: реформистката (СДС) и антиреформистката (БКП-БСП). Надмощие почти изцяло имаше БСП със своите мутанти (ДПС, НДСВ, ГЕРБ). Силите на демократите бяха неравностойни, но благодарение именно на тях бяха постигнати ония промени, благодарение на които влязохме в НАТО и ЕС.

БСП се съпротивляваше на всичко, на абсолютно всичко, нито една промяна не премина без бесната й съпротива до последно, така, както може да се съпротивлява само комунист. Поради това БСП ни забави с поне 10 години, през което време комунистите крадоха както само те могат, крадоха като за последно.

Заради това сме и така бедни. Ако не ви е известна причината за нашата бедност, ето, казвам ви я, тази е: много ни крадоха пустите му комунисти! Заради тях сме така бедни. Те, прочее, нищо друго освен да крадат в историята не са правили. Е, и да убиват де. И много, безкрайно много да лъжат. Тази е същината на комунизма в чист вид. И, тъй да се рече, в резюме.

Как при това положение да се говори, че всички политици вкупом били съгрешили? Извинявай, но по този начин оневиняваш истинските виновници! Мъчейки се да прехвърлиш вина и върху ония, които също са „виновни“, на за съвсем друго нещо.

А именно тъкмо ний, демократите, сме виновни за това, че днес България, въпреки всичко, въпреки волята комунистите на слугите им, е в ЕС и НАТО 🙂 А не е в руско-азърбейджанско-узбегския съюз. Панимаеш сега кой за какво е виновен?!

Ето това написах на тоя другар. Засега той мълчи. Що ли така упорито мълчи? А иначе, повтарям, той е твърде словоохотлив и многословен при това.

ЗАБЕЛЕЖКА, написана по повод един мил разговор между гербоваци и комунисти в Свежото: Забелязъл съм, интересно е, че когато са си в една компания, насаме, ей-така, като сред свои, комунистите и гербоваците много се разбират, що ли е така, а? Вий не гледайте театрото у Парламенто, там работите са като за „пред хората“, тука, тука е интересно! И истинското. По всички въпроси се разбират помъдрелите от толкова много кражби комунисти и гербоваци. А най-много обаче ги обединява комунистите и гербоваците ненавистта им към Костов – що така ли, а?! 🙂

Туй за какво ви говори бе, трудномислещи таваришчи?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Управлението на ГЕРБ се превърна в голямо разочарование за българското общество

Изказване на лидера на ДСБ Иван Костов по време на дебатите по вота на недоверие към правителството на ГЕРБ:

Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги народни представители! Ще гласувам убедено за вота на недоверие, защото кабинетът и изобщо управлението на ГЕРБ се превърна в голямо разочарование за десните избиратели, тъй като не направи необходимото да се даде справедливост за престъпленията, извършени от предишната тройна коалиция. Разочарова още по-голяма част от българското общество, като не извади мафията от българската политика, за което имаше и вот на недоверие в Четиридесетото Народно събрание.

Разочарова огромен брой икономически активни лица, като не само не се противопостави, а насърчи монополистите да вдигат цените, да контрабандират и да отнемат пазара на малките и средни фирми във вреда на конкуренцията и домакинствата.

Опитите да се даде справедливост със слаби обвинения и провалени доказателства рикошира в имунизиране на заподозрените и поставянето им на първи писти в българската политика – като искащи недоверие или кандидат-президенти.

Постави монополистите в ролята на недосегаеми от закона ментори и дарители на органите за сигурност и вътрешен ред.

Този провал на кабинета Борисов, вместо да отстрани, укрепи още повече мафиотите и олигарсите в политическата система на страната.

Кабинетът на господин Борисов се превърна в голямо разочарование за нас от Синята коалиция заради пълната си неспособност да проведе крайно належащите реформи в правозащитните органи и сектора за сигурност и вътрешен ред.

По вина на тройната коалиция страната ни не влезе като пълноправен, а като наблюдаван под карантина член на Европейския съюз. Наблюдават ни, защото не сме постигнали върховенство на закона, защото полицията не си върши работата, защото прокуратурата не повдига обвинения и защото съдът не изпраща виновните в затвора.

Днес, след две години управление на кабинета на ГЕРБ, има същите причини да ни се поставят 22-те условия или мерки, които поставяха и преди. Поради тяхното неизпълнение продължава да стои заплахата от налагане на предпазна клауза и непризнаване решенията на българския съд.

Изпълнителната и законодателната власт на ГЕРБ извървяха срамен път – от противници станаха защитници на статуквото в съдебната система и в правозащитните органи като цяло. Това стана, след като извършиха няколко скандални според широката общественост и според магистратите назначения във Висшия съдебен съвет. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Как левите медии в Германия „употребиха“ деянието на норвежкия масов убиец

Г-н Милен Радев, живеещ в Берлин, е написал в блога си Де зората един изключително дълбок и проницателен коментар по повод трагедията в Норвегия, който носи заглавието Двойна трагедия. Съветвам всеки мислещ човек, който не се задоволява с лесните обяснения на толкова сложните явления в съвременния свят, подхвърляни ни в медиите, да прочете внимателно този текст. Мога само да добавя, че изцяло споделям тъжните констатации, съдържащи се в написаното от г-н М.Радев, което е основанието ми да призова да продължаваме със страст да търсим истината, защото именно тя е тази, която ще ни направи свободни.

Тъй като ми се иска и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да прочетат нещичко от упоменатата статия, решавам да подбера няколко най-силни момента от нея, безмерно съжалявайки, че нямам възможността да им предложа цялата:

… Коригиране на земните несправедливости, премахване причините на злото със средствата на самото зло и с помощта на неговата неизменна спътница – омразата. Това е квинтесенцията и на „Манифеста“ на Андрес Беринг Бреивик. Преследването на тази безумна цел доведе до трагедията в уж тъй благополучната и миролюбива Норвегия.

След многогодишен фанатичен труд, изписвайки и компилирайки от чужди текстове цял куфар листа с хаотично натрупани верни и обезпокоителни констатации, абсурдни допускания, точни и невежи исторически позовавания, погрешни заключения и нечовешки намерения Андрес Беринг Бреивик е готов – носен от своята омраза към всеки обявен от него за марксист, мултикултуралист и мюсюлманин – да се превърне сам в инструмент на злото.

Повтарям: не нетърпимост и ненавист към тоталитарната идеология на марксизма и радикалния ислямизъм или към конкретни, вършещи престъпления спрямо човечеството техни адепти, а омраза към всеки мюсюлманин, към всеки съвременник, обявен от обременения Андрешков мозък за „културмарксист“ – това е движещата сила на масовия убиец.

Такова самокондициониране на съзнанието е необходимо условие за постигане на поставената цел. То лишава човека, коленичил пред теб, от човешки качества. Той е превърнат в клише, в идея, просто в „културмарксист“, в „мюсюлманин“ – това преодолява табута, снема задръжки, придава на акта на убийството висш смисъл и навярно носи удовлетворението, което Андрес е пропуснал да получи от планираната съгласно „Манифеста“ 2000-еврова „луксозна компаньонка“ в навечерието на „операцията“.

Никое общество не е предпазено от спонтанните или обмислени акции на подобен индивид. Освен онези с перфектен контрол върху своите граждани, върху тяхното придвижване, върху стопанската им и мисловна дейност – както някогашният СССР или днешна Северна Корея. Там функциите на вършител на злото са поети от държавнотворните институции.

…

Дотук ставаше дума за едната страна на трагедията в Норвегия – за безумното и безсмислено деяние, потопило в скръб цялата страна и разбило живота на хиляди хора. Защо в заглавието пиша за двойна трагедия?

Защото смятам, че масовото кръвопролитие в Норвегия може да има фатални последствия не само за тази страна, но и за „стария свят“ като цяло, за неговата обществена уредба, за свободите му, за начина на живот на всички нас. Имам предвид по-точно спекулативната и демагогска употреба на трагедията, която започна почти незабавно след като се очертаха първите общи характеристики на извършителя.

„Норвежки гражданин“, „рус, едър норвежец“ – почти с облекчение тези атрибути се замяркаха из репортажите из немските електронни медии веднага след началните подозрения в ислямистки източник на атентата. За да продължат нататък с „десен екстремист“, „християнски фундаменталист“, „антимарскисист“, „антикомунист“ и „антиислямист“.

Заредиха се безброй спекулативни обобщения и търсения на връзки на Беринг Бреивик с „десницата“, с „крайната десница“, с „враждебни на исляма кръгове в Скандинавия, Англия, Германия… Журналисти от утвърдените медии запрелистваха трескаво 1500-те страници на неговия манифест и наред с антикомунизма и антимарскизма на норвежкия самотник започнаха да привеждат в осъдителен подтекст имената на публични личности, открити в обърканите му тези.

Сред „жертвите“, попаднали под ударите на медийното озлочестяване по причина на цитирането им от Беринг Бреивик, са Джон Стюарт Мил, чиято сентенция за силата на убежденията той издигнал като свой девиз, както и Едмънд Бърк, чието най-известно изречение дори авторът на тези редове е имал лекомислието да си постави за мото в интернет. По-тежки са „обвиненията“ към живите: в немските медии например често се споменава с осъдителен подтекст това, че норвежецът често цитирал антикомуниста Владимир Буковски и неговите предупредителни тези за бъдещето на Европа…

… Всички те къде прикрито, а къде и открито са наричани „интелектуални подпалвачи“ и вдъхновители на норвежкия масов убиец. Пише се за тяхната „отговорност“ за възникването и на германска агресивна и готова на насилие „крайно-дясна“ антимюсюлманска сцена.

Абсурдността на тази теза е толкова очевидна, че не заслужава и минимално усилие за оборването й. И все пак, внушенията, които използва тук „либералната“ преса и целият ляв обществен сегмент са тъй коварни и последиците от тях могат да бъдат толкова фатални за общото ни бъдеще в Европа, че не мога да ги отмина без внимание.

Политиците в Германия вече се надпреварват през последните дни да настояват за по-строг обществен контрол на действията на „десните“ сили (нека не забравяме, че понятието „дясно“ е мръсна дума в германския политически сленг). Иска се изостряне на антитерористичното законодателство, на мерките за сигурност, засилване на контрола в интернет…

Всичко това на фона на отдавна произнесената медийна „присъда“ над Андрес Беринг Бреивик като „крайно десен“ (сякаш пред лицето на безумното деяние подобна политическа локализация има какъвто и да е смисъл). Селективното четене на „Манифеста“ очевидно е помогнало да не се забележат там цитатите от Фидел Кастро и възхищението на Бреивик пред революционера, преклонението му пред сръбските комунистически лидери Милошевич и Караджич или уважението, с което говори за Владимир Путин и неговата младежка кохорта „Наши“.

Това е значи истинският „десен“, при това с религиозна, християнска окраска…?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.