Само истината е онова, което ме вдъхновява

На едно място, именно в блога на г-н Иво Инджев, някакъв анонимник, сам нарекъл се, при това твърде точно, „срам и позор„, се е занимал, незнайно защо или, другояче казано, „ни в клин, ни в ръкав“, с моята личност, с начина, по който мисля, пиша и прочие; ето какво е благоволил да напише тоя индивидуум по мой адрес:

Г-н Грънчаров, не разбрахте ли, че сте наивник номер едно в блог-пространството?! Вашия полубългарски и полуруски и полу-цивилизован език с никове и псевдоними отвращава нормалните хора. Докато ползвате такива простотии като Боко и Гоце никой няма да Ви обърне внимание. Когато започнете да пишете стегнато и сериозно, без да се лигавите, може да имате успех. Поради тези и други причини само Инджев не Ви обръща голямо внимание. Да, той е толерантен към Вас, но сте на много ниско ниво. Стила Ви съсипва идеите Ви. Няма съмнение, че сте честен и убеден антикомунист, но с наивност, несериозност и лигавене, комунистите не могат да бъдат победени, просто не може по този начин. (срам и позор)

На това г-н Инджев и някой си sir sven отговарят ето така:

Към срам и позор: вкарвате ме в небраното лозе на полемика, която трови този кладенец – не че е „чиста вода, ненапита“, но без (о)плюване в него има повече шансове да бъде полезен. (Иво Инджев)

Kъм „Срам и позор“: Атаката Ви към г-н Грънчаров е безпочвена и несправедлива. Абсурдно е да го упреквате в „полубългарски и полуруски и полу-цивилизован език“. Това е злонамерено и невярно.

Искам да ви напомня също, че г-н Грънчаров беше човекът, който с група привърженици на два пъти тази година излезе в Пловдив на демонстрация срещу истукана на съветската армия. Това е важно, защото освен говоренето се иска и действие.

Не знам за „Боко“, но „Гоце“ не е „простотия“, а много реален факт – реално име на реален агент.

И последно – щом имате такива естетически и стилистични забележки към г-н Грънчаров, обърнете се към него в блога му, в който той отговаря на опонентите си.

Не създавайте излишна и глупава дискусия тук. (sir sven)

Във връзка с гореказаното моя милост може да заяви единствено ето това:

Драги „срам и позор“, длъжен съм да Ви уведомя, че за това как и какво ще мисля и пиша никога не съм искал и също така никога няма да искам ничие разрешение или благоволение. Защо пиша така е въпрос на мой избор и съвсем не е случайно, защото „стилът – това е човекът“. Късно ми е да се променям, моята личност е отдавна установена. Не ща на никой да се харесвам. Друг е мотивът на моята дейност и той се свежда до следното: да живея в съгласие с истината. Само истината е онова, което ме вдъхновява. Нищо друго не отклонява моето внимание. Защото, знайно е, тъкмо истината ни прави свободни.

Толкоз. Бъдете жив и здрав!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…