Окончателно разгадаване на загадката относно това защо Иван Костов днес е най-мразения български политик

Вчера попаднах на едно телевизионно предаване, в което вземаха интервю от бащата на Илия Павлов, именно от Павел Найденов. Доста интересни неща чух, примерно любопитно беше как отговори когато водещият – един смешник, дето се мисли за „българския Лари Кинг“, който за целта си е турил даже и тиранти! – го запита по повод на това как са започнали да забогатяват и най-настойчиво повтаряше: дойдоха ли в един момент някакви хора с куфарчета? И знате ли какво, той, разбира се, каза, че нямало такова нещо, ала версията му за забогатяването на сина му беше твърде неубедителна, въпреки че все пак се издаде: бил участвал в приватизацията, бил вземал кредити и тинтири-минтири. Но аз не за това пиша ето сега тоя кратък коментар, а за нещо друго, което ме впечатли.

В един момент в интервюто стана дума за отношенията на Илия Павлов с политиците. Баща му каза горе-долу следното (предавам по памет):

– Ами те политиците го търсеха, не той да ги е търсел. Всички политици го търсеха. Особено когато стана фактор.

Тук водещият го запита: добре де, кажете кои по-конкретно политици го търсеха и му бяха близки, кажете някое име? Тогава П.Найденов каза нещо, което според мен е твърде важно:

– Вижте, всички, абсолютно всички политици търсеха близост с него и му се натрапваха. Само един не правеше това. Само Костов не го е търсил. Не потърси връзка с него само той. Тоя злобен човек никога не го е търсил…

Тук водещият го прекъсна. Понеже усети, че работите не вървят добре, че П.Найденов, увлечен от емоцията си срещу Костов – а на него твърде много мъка му се беше насъбрала и очевидно имаше още какво да каже срещу Костов! – казва нещо, което не бива да бъде казвано. Което следва да бъде старателно крито. И пак му повтори въпроса да бил казал име от ония, които били търсили Илия Павлов. И Павел Найденов биде отклонен в друга посока. Но и това, което каза, е твърде многозначително. Ето какво всъщност каза той. Ще си позволя да изразя казаното от него с точните думи, щото той тия думи няма как да ги каже, понеже е замесен, пък и става дума за сина му:

Всички до един политици у нас били търсили връзки и протекции при главатаря на българската мафия от оня период Илия Павлов. Другояче казано, при българският „честен бизнес“, именно при мутрите и бандитите, са ходили на поклонение и са стоели почтително всички до един български политици! Да, всички до един! Това казва бащата на главатаря на българската мафия от славните години на прехода! Чийто най-близък приятел беше „мултак номер едно на республиката“ Вежди Рашидов, сегашен министър на културата. Както и да е. Но есенцията е: всички политици треперели и се подмазвали на Илия Павлов.

С едно-единствено изключение. С изключение на Иван Костов. Той бил „опак човек“, зъл и не знам какъв си: защото на мафията поклони не бил сторвал. Казано другояче: не цепел басма на мафията само Иван Костов. Лошият Костов имал дързостта да не се поклони на мафията, да сведе глава пред нея, мръсникът му с мръсник, гаднярят неден! Само той!

На мен това ми стига. Казано е от устата на Павел Наденов, бащата на главатаря на нашта родна мафия от един дълъг период на развитието на България. Който де факто потвърди една от основните тези на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България). Аз интуитивно, на психологическо основание, знаех това като пишех книгата, ето, сега той го казва и потвърждава. Затова толкова е важно за мен изреченото от П.Найденов вчера в онова интервю.

Сега, прочее, разбирате ли защо мафията, първо, толкова много мрази Костов? Разбирате ли сега защо мафията и бандитите потрошиха толкова много пари, за да плащат на медиите, та да сатанизират образа на Иван Костов? Сфанахте ли сега защо Иван Костов днес в широкото народно съзнание на масовата природопопулация е най-мразеният политик?

Това исках да ви кажа. Приятен неделен ден!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.