Същински кошмар: В подготовка е референдум за преименуването на Косово в Костово!

Един приятел – Петър Каменов се казва, от Монтана е, вярвам, че няма да ми се обиди за това, че публикувам името му – ми е изпратил едни твърде духовити думи, които хубаво ме разсмяха; иска ми се и вие да преживеете тази същата емоция; ето ги въпросните думи и за вас:

В Косово, в знак на благодарност, именуваха преди месец площад на името на Иван Костов и откриха бюст паметник (е, не толкова огромен, колкото на Александър Македонски в Скопие!).

В подготовка е референдум за преименуването на Косово в Костово…

Хубаво звучи, нали? Невероятно! Страхотно даже!

Понеже, знайно е, обичам да цопвам чат-пат по някой и друг камък в смърдящото антикостовистко блато, та да се наслаждавам след това на крякането на жабите и съскането на змиите и на гущерите, населяващи въпросното блато. Та понеже и сега ми се иска да преживея това удоволствие, което, вярвам, няма да ми бъде спестено, като въпросните земноводни прочетат горния текст, затуй го и публикувам.

Те нека да си съскат змиите, нека си крякат жабите, ний пък ще им се радваме, ще се смеем от сърце! Какво друго ли ни остава?!

Казано между другото, има резон за горните радостни „новини“ от Косово, щото косовци са благодарни, че не друг, а Костов ги спаси от руска окупация; те благодарение на него имаха късмета да бъдат окупирани от американците. Затуй ще са му и вечно благодарни – не само паметници ще му строят, но и песни за него ще пеят 🙂

Хубав ден на всички! Не преставайте да се усмихвате през целия ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s