За тия две години управление Боко, казано директно, без усукване, по народному, направи свястно само едно нещо: яката, с извинение, се осра

Вчера беше „Ден без Бойко“ и по този повод медиите, разбира се, ни ощастливиха с излъчването в ефира на много хвалебствени репортажи за Бойко, мъдри приказки на самия Бойко, за това как деца пеят песни за Бойко, как самият Бойко, представете си, със собствените си крака рита топка, а пък горещи негови фенове-деца му ръкопляскат и пред развълнувалата се репортерка казват, че „по-добар у футболо от Бойко нема у целио свет“! Вълнуващи мигове!

Така медиите у нас отпразнуваха не само „Деня без Бойко“, ами и, най-вече, изтичането на двете славни години от възцаряването на пожарникаря Бойко – без да искам го написах поражникар! – на българския властнически трон. Иска ми се в тази връзка и аз да направя кратък коментар, щото днес вече не е ден без Бойко, и вече мога да мога да споменавам и пиша неговото име. С погнуса, разбира се, щото тоя вече съвсем се е разпищолил и убедително надмина Тодор Живков по всекидневното бълване на простотии. Оня поне се съобразяваше с нещо, тоя с нищо не се съобразява.

Та минаха две години от възцаряването на нынешния български властелин. Големи „постижения“ имало, не знам какви си „успехи“, он ни спасил от незнам си какво, ростроил не знам си що, щял да направи тепърва още не знам си що, стига, разбира се, да му дадем още един мандатец, щото в 4 годинки нима може да се развихри неговия управленски гений. Мен, прочее, в тази връзка много ме вълнува, ако, случайно, на Боко му дадат още един мандатец, много ми е интересно не друго, а как българите ще изпратят и изгонят провалилия се по всички линии Боко не само в края на втория, но и още в края на първия мандат. Разбира се, втори мандат няма да има. Все пак мнозинството у нас не е чак толкова малоумно. Малоумно е, но чак толкова, чини ми се, не е. Ще видим. Винаги можем да бъдем удивени в туй отношение.

Аз обаче искам да акцентирам върху нещо, на което медиите у нас, разбира се, никога не биха акцентирали. А именно върху следното:

За тия две години управление Боко, казано директно, без усукване, по народному, направи свястно едно нещо: яката, с извинение, се осра. Толкова. Тази е моята преценка. И ще се аргументирам съвсем кратичко.

Той имаше прекрасната възможност, понеже отдалеко личеше, че няма кадри, управленци, на които да се опре, да играе джентълменски и честно със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, понеже ГЕРБ и партиите от СК са сестрински партии от Европейската народна партия. Тогава нещата щяха да бъдат съвсем иначе. Няма да се лута, нямаше всеки ден едно да казва, друго да прави, или през пет минути да се извърта като фурнаджийска лопата. Нямаше да цалива, с извинение, гъза на Путин, щеше да води една достойна политика. Нямаше да му ръкопляскат само комунистите и малоумните, а щеше да бъде уважаван от истински сериозните хора не само в България, но и по Европа. А сега е едно смешилище. И посмешище. Клоун. Пълна излагация е сега.

А можеше, примерно, ако не Костов, то поне Мартин Димитров да му е вице-премиер. А Костов можеше да му е, да речем, главен съветник и консултант, и тогава България отдавна щеше да е забравила за кризата, щото Костов е доказал, че може да се справя с много по-тежки кризи. А сега наший народний кумир, с извинение, се посра с едно кризле, каквото и криза не заслужаваше да се нарича, ала ето, не само стана криза, ами стана и кризилище! И заслугата е само негова, на Боко. Нищичко, горкият, не разбира от нищо, камо ли пък от управление на държава. Нищо не разбира от нищо, май разбира само от пожари и от карате. Хак да ви е такъв премиер!

Още няма светлинка в тунела и няма да има. Затуй казах, че ми е много любопитно как българите ще изпращат към края на мандата своя кумир. Предполагам, с камъни, както изпращаха Виденов. Може да го изгонят извън граница като провалил се и донесъл непоправими беди начинаещ диктатор-аматьор, а може и да му се наложи да отговора иначе за простотиите, за изцепките, за вредите, които направи и нанесе.

Ний, българите, сме великодушни и лесно прощаваме, а и много бързо забравяме. Но този път, чини ми се, понеже издънката – сиреч, бойковото осиране – е грандиозна, нищо чудно и ний, гласоподавателите, да реагираме по различен начин. Скоро и това ще си проличи, идат избори, т.е. измерители на степента на малоумие на масовия избирател.

Туйто. Приятен ден, че бързам за работа! Помислете все пак над туй, дето подхвърлих…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s