Похвално слово за Вежди Рашидов – блестящ талант, пръв мултак на республиката, понастоящем подвизаващ се като министър

Стана дума за невежество и се почувствах неудобно! Ами аз изобщо не познавам великото творчество на прочулия се у нас и в чужбина скулптор Вежди Рашидов! Извисил се духовно и с дарбата си над племето ни, извоювал заслужено световното признание като майстор на малката пластика, а аз нито една от сродилите го с класиката негови творби не познавам!

Или може би познавам само една – оня златен пъпеш, който така беше възхитил с очарованието си известния български естет Илия Павлов (царство му!), та в миг на преклонение пред блестящия талант го беше провъзгласил за „Главен Мултак на Републиката“!

Но какво е един златен пъпеш (колкото и велик да е той!) в сравнение с неизмеримо богатото творчество на Скулптора Рашидов, с гениалните му творби – чест за всяка световно-известна галерия! Та аз не мога да назова поне една от безбройните световни награди, с които е удостояван!

А само като си помисля, че Геният твори и днес, извайвайки в нови, вълшебни форми непреходното, безсмъртното, великото, изпреварвайки времето си, отправил своите послания в бъдното!

А аз оставам затънал в тъмата на невежеството си!

Но аз ли съм единствено виновен за своята непростима безпросветност?! Как се популяризира у нас творчеството на Рашидов? Къде може обикновеният гражданин да се наслади на творбите му, придобили световна известност? Къде са момументите, увековечаващи твореца? Къде са издателствата, къде е телевизията, къде са списващите учебниците на нашите деца?!

Редно ли е средношколникът да учи за Джокондата и Лаокоон, а да не може да назове поне една от гениалните творби на Рашидов?!

Какво чакат нашите творци, нашите интелектуалци, нашите културтрегери?! Защо дреме проф. Божидар Димитров?! Пак Бойко Борисов ли трябва да оправя нещата?!

Написа: Павел Тинков

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Това е ГЕРБ: милиционерщина, простотия, скрит комунизъм и явен съветизъм

Две години от победата на ГЕРБ! Да живей!

Две години начело на държавата дават възможност за представително изследване и за точен анализ на социалния състав и на управленските похвати на партия ГЕРБ.

Според учени хора, средно-статистическият гербер е провинциален чиновник или дребен бизнесмен, обиколил поне три партии, преди да паркира при Бойко Борисов: бил е комсомолски активист, малко в БСП, после в СДС и после царист (НДСВ). Комплексар със средно образование и успех от добър 3.50 до мн. добър 5.20. Завършилите висше са прекъсвали по няколко пъти или са завършили задочно. Цецка Цацева, възпитаничка на РАБФАК, е изключение.

Значителен е броят на милиционерите, започнали да „служат“ на народа преди 1990 г. Те са преминали през ДС, ВКР в армията или са били дребни риби в МВР. Отсъстват сериозни професионалисти от криминална полиция или от контраразузнаването.

Пета година след създаването си ГЕРБ няма избистрена идеология, политическа програма, ясни цели и идеи. Замества ги с общи приказки за „дясна партия, част от ЕНП“ и социална (левичарска) политика по принципа „проба-грешка“. Огромна част от бюджета се харчи за МВР и с просто око се вижда как държавата става все по-полицейска.

Типичният гербаджия е келепирджия. Като Лъчо Мозъка, който след толкова скандали не се побоя да отмъкне още 131 000 лв. и да не ги декларира.

Като Цецо Цветанов, който придоби „само“ 6 апартамента с помощта на тъщата. Като милиционера Андрей Иванов (председател на СОС), придобил „само“ 62 имота по време на прехода.

Трябват ли още примери?

Характерен е „почеркът“ на Премиера и на партията му по най-наболелите въпроси. Той повтаря тактиката на Зафиркьов (Живков): приклякане, ослушване, изчакване. Докато в Естония, Литва, Латвия и Грузия паметниците на съветската окупация и на комунистическия терор бяха разрушени или преместени на по-подходящо място, Борисов и правителството му се ослушват и не заемат гражданска позиция. Топката се прехвърля между Столична община, министерствата на културата и на строителството.

Чакат да падне таванът. Да се избием около паметника на сивата лъжа. Чакат някое ново Гоце да обяви референдум. А междувременно т.нар. национално радио и телевизия облъчват населението с разсъждения, че местеното на фалшивия символ било „кощунство“. Баби и дядовци по селянията, които не са и чували тази дума, почват да я повтарят, защото такива били „указанията“.

Това е ГЕРБ: милиционерщина, простотия, скрит комунизъм и явен съветизъм.

Автор: Гарван-гробар

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.