Грънчаров, вие сте МНОГО ОПАСЕН ЧОВЕК!!!

Публикацията ми от вчера под заглавие Нравственият казус „Кабрански“ срещу интернетно и блогърско хулигантство предизвика някои отзиви, които вещаят началото на една дискусия по поставените проблеми. Ето в тази насока една многозначителна реакция, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до толкова патетично пишещия и уязвен сякаш до дълбините на душата си анонимен комуноид:

Г-н Грънчаров,

Потресен съм от начина, по който ВИЕ отговаряте на „коментара“ на г-н Карбански!!! Та вие сте страшен маниполатор!! Вие изкарахте, „че той искал да ви убие???“. Аз по голяма маниполоция в живота си не бях виждал… От къде тръгнахте, как извъртяхте разговора, и накрая да дадете такова обвинение… И това вие ги правите само поради факта, че г-н Карбански ви казва в прав текст, „че не сте му приятен“…

Грънчаров, вие сте МНОГО ОПАСЕН ЧОВЕК!!! Вие постъпвате точно като комунистите едно време, които изкарваха хората „врагове“, при най малката критика на „нещо си“ или несъгласие с „някой си“… Още повече, че вие сте и преподавател на млади хора. Представям си тях как ги маниполирате…. Никога, никога няма да позволя на „детето ми“, вие да сте ну преподавател!

На това наистина патетично обръщение, разбира се, нямаше как да замълча, как не му отговоря, аз съм диалогична натура! Защото то зове да му бъде отговорено подобаващо; ето какво успях да съчиня в отговор на горните така вълнуващи думи:

Г-не, нещо сте се подвели, не аз съм изкарал някой за „враг“, и не аз призовавам за репресии срещу „врага“, а аз съм „врагът“ и на мен се опитват да ми запушат устата. Слава Богу, в днешно време това е невъзможно, щото сме все пак демокрация, а не комунизъм. Тъй че кой е комунистът и кой е манипулаторът – прочее, пише се манипулация, а не маниполация, не дори и маниполюция! – си личи от пръв поглед и не е нужно да се увърта. Аз просто защищавам правото си да бъда различен и да имам различни идеи, разбирания, убеждения, което ми се отказва от лицето „Кабрански“, понеже не съм бил приличал на него самия – или не съм бил приличал на неговата бедна и изопачена представа за това какъв трябва да бъде човекът, как е „правилно“ да мисли, да постъпва, да пише и прочие.

Разбира се, такива хора са способни всичко да изопачат и да прехвърлят вината от болната на здравата глава; принципът при тях е „Крадецът вика: дръжте крадеца!“. Разбира се, че аз съм опасен за комуноидите човек, много правилно сте отсъдили! Тъй че, г-не, по-скоро и още по-добре „другарю“, изобщо недейте да давате детето си да го възпитавам аз; деца, които са минали през мен, комуноиди просто няма как да бъдат. А ще бъдат достойни, свободолюбиви, търсещи истината индивиди и хора.

Тъй че напълно добре сте ме надушили, по-опасен от мен човек няма! Направо пишете до г-н Министъра и призовете за репресии спрямо скромната ми особа: да бъда уволнен без право да преподавам завинаги от всички училища на республиката! Действайте, че времето не чака!

Също трябва да пишете до институциите такъв опасен човек като мен да бъде лишен от достъп до интернет, щото сее зараза. А най-добре е да бъда натикан в затвора, устата ми да бъдат запушени кардинално – и тогава нещата тогава ще станат непоклатими. Ех, защо няма в днешно време концлагери за ония, които като мен си позволяват лукса да мислят?! Да не мечтаем обаче излишно: идеалното положение е въобще да ме няма на този свят, но, за жалост, днес комунизмът не е в ерата на своя възход и апотеоз, тъй че да ми бъде прегризан гръкляна или пък да ми бъде пръснат черепа от чекистки револвер е една мечта, сякаш непостижима за нашето мизерно време. Но защо не, и това може, примерно, какво пречи да бъда пребит с чукове?! Както и други бяха пребити, тъй че, таваришчи, какво още чакате, не разбирам?!

„Грънчаров, вие сте МНОГО ОПАСЕН ЧОВЕК!“ – сте написал, любезни ми анонимни комуноиде. Благодаря за високата оценка: да, така е, аз съм много опасен за комунизма и комуноидите човек! Недопустимо е толкова опасен човек да бъде оставен спокойно да се движи по тази земя, ерго, такива като мен трябва да бъдат без жалост изчистени. Таваришчи, какво още чакате, действайте, чистете! Вадете и точете ножовете, чистете пищовите, зареждайте патроните – много работа ви чака!

Я вижте каква мръсна и гнусна демократична гмеж се е навъдила – и се е разпищолила тотално! Ще ми мислят те?! Ще ми имат те идеи, различни от „правилните“! Ще ми търсят някаква истина, различна от „правилната“, от „нашта“! Ще ми говорят те за „личност“, за „достойнство“, за „свобода“?! Ще ми пишат те какво мислят, айде де! Не, това вече е нетърпимо, таваршчи, какво чакаме?!? На оружие! Долу интернет, тая американска измишльотина, която застрашава устоите на нашия комуноиден идентитет! Да се забрани! Да се унищожи! Да се ликвидира! Да се изкорени!

Таваришчи! Да спасим човечеството от самото него и да му подарим най-правилната идеология – неувяхващия, вечно живия комунизъм! Уррррааааа! Щурррррм! Атакааааа! Вперьоооод!!!!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…