Ей, разкостиха го тоя Костов, но пак ги е страх от него – защо ли толкова ги е страх?!

Защо ченгетата пак се разтрепераха така истерично от Костов – ето това е един въпрос, който непременно трябва да бъде поставен. Ще каже някой – откъде-накъде, това са спекулации, никой не го страх от Костов. И тогава аз ще си дам доказателството: отново започва анти-Костов кампания, щом като в нея се включи тежката артилерия на родния „журналистически“ ченгесариат – агент Димитър, т.е. Кеворк Кеворкян.

Този същият Коверкян, който наред със Слави Трифонов и Тошо Тошев-Бор беше в авангарда на водената вече толкова години същинска пропагандна война срещу Костов, за финансирането на която ченгесарската мафия изпотроши толкова много пари. Но инвестицията си струваше: Костов, кошмарът на родната ни мафия, вече цели 10 години бива държан извън властта, а на власт са толкова удобни за олигархията нейни доверени лица, именно Гоце, Симеон, Дмитрич, Боко.

В-к „Труд“ от 11 юли публикува многозначителна статия на Кеворкян под заглавие Костов срещу масоните. Миналото като изоставен труп. Аз няма да коментирам изобщо въпросната статия – просто защото не си струва труда. Кеворкян, вещ майстор в писането ченгесарски доклади и дописки, вече няма оня патос, с който воюваше срещу Костов, когато, предполагам, в кампанията срещу него са наливали много, наистина много пари: защото тогава въпросът беше на живот и на смърт за комуно-мутро и ченгесаро-кагебистката ни олигархия.

Сега времената са значително по-спокойни, на власт са самите милиционери и ченгета, затуй и Кеворкян е много по-лежерен и незлоблив даже. Но фактът, че отново подема любимата си тема „Анти-Костов“ е показателен: някой пак го е страх от Костов. Което е радостно обстоятелство ако вземем предвид кои са тия, които изпитват такъв панически ужас само от споменаването на името „Костов“. Ей, разкостиха го тоя Костов, но пак ги и страх от него – защо ли?!

Явно има защо. А пък прочетете внимателно текста на дойаена на българската ченгесарска журналистика и сами ще се убедите, че Костов с всичко, което каже или направи, направо вбесява ченгетата. И Бойко също много му е бесен. И Цецо му е бесен. Не подминават случай без да плюнат връз него.

Питам аз: защо ли толкова ги е страх?! Може би тоя при страх става дума за несъзнателно признание за моралното превъзходство на Костов пред враговете си, а, така ли е, Кево? Гузен негонен бяга, тъй ли е и сега при вас? Бравос, бравос, тъй е требе, Боко – поне показа кой и теб ти дърпа конците. Да беше поне малко по-умен да не се беше наредил в редичката на костовите врагове, ама къде ти такава дипломация у един милиционер?! И си изгърмя патроните наш Боко.

И сам доказа, на дело, всички ония обвинения срещу себе си, които от години витаят в публичното пространство, а именно, че е кукла на конци на ченгетата – и техен „най-таен“ проект. Дръжки таен! Вече изобщо не е таен, ами е съвсем явен. И това е нещо… за тия, на които им пука какво става у нас – и накъде отиваме…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Вождът и учителят на българския народ Б.Борисов вещае: да се отървем от всичко умно, да го изпратим в Европа, та тук да остане простотията!

Не зная дали не трябва да открия постоянна рубрика с такова заглавие в блога: наистина, всеки ден неуморният ни вожд и учител ни осенява с плодовете на своята неръкотворна мъдрост – и на високата си природна интелигентност. Тоя човек, при толкова ласкатели около него, наистина май взе да си вярва, че е извънредно умен, проницателен и дори мъдър; горкият Бойко Борисов, тия ласкатели наистина са способни да елиминират у човека всяко чувство за реалност и адекватност!

Ето тази сутрин какво чета в публикация под интригуващото заглавие Премиерът: Дайте да изнасяме умния си народ в Европа. Като видях заглавието, си рекох: „Е те тоя сега хептен се оля!“, щото като изнасяме умния си народ в Европа и Америка, близо до ума е, че у нас, тука, в старите предели на отечеството, ще остане предимно простия народ – към това ли призовава мъдрият ни премиер, войж и учител? Ето, събствено, какво е искал да каже, а какво всъщност е казал, включително и без да иска, всеки сам може да се досети като вникне в мъдрите му думи:

Не е лошо ние да произвеждаме качествени специалисти и да ги пращаме да работят навън, заяви днес премиерът Бойко Борисов в Пловдив, където откри новия аудиторен комплекс на Медицинския университет.

Според Борисов „ние имаме умен народ и можем да ги изнасяме тези хора в Европа“. Няма нищо лошо в това както германците произвеждат автомобили, така ние да произвеждаме медици, уточни той на последвалата среща с академичната общност.

Той призна, че в чужбина медицинските специалисти са по-високо платени, отколкото в собствената им държава, но че същевременно българските медицински университети са на най-високо европейско равнище.

„Какво лошо има в това ако ни трябват 10 хил. медици, ние да произведем 20 хил. и те да работят навън? Там те вземат по-добри заплати, рекламират държавата и се връщат тук с по-високи специализации. Затова трябва да започнем да произвеждаме специалисти и да ги изнасяме“.

По думите на премиера „дори трябва да стимулираме младите български лекари да работят в чужбина, защото по този начин ще рекламират страната ни“.

Казвам го, защото е много важно да уважаваш себе си, уточни Борисов.

Това е благоволила да каже Негова Светлост – или Негово Превъзходителство Премиерът на Республиката. Коментарът може да е само един: немам думи! Но аз искам, като психолог, да добавя още нещичко:

Много често става така – и на тоя феномен модерната психология отдавна е обърнала подобаващо внимание – че когато човек говори, покрай онова, което съзнателно иска да каже, покрай онова, което си е, тъй да се рече, наумил да каже, в думите му се съдържа и онова най-истинско, дълбоко съкровено и пламенно желано, което е искал да скрие, ала ето и то, при това твърде коварно, се е просмукало в думите му и си личи. Та ето и Бойко Борисов, който, независимо от титаничността си, излиза, все пак също е човек, е податлив на тия закономерности на човешката психика. И т.н. „психоаналитици“ – проклет народ, който може да направи много поразии особено ако се захване да анализира потайния смисъл на изказванията на политиците! – не само могат да изявят – да рационализират – тоя старателно скиван смисъл, ами и могат да направят човека за резил.

Та в тази връзка ето каква мисъл най-интензивно владее бойковото съзнание, която той, разбира се, няма да каже дори да го горят с огън и жупел, но заради толкова тайнствените коварства на човешката душа вчера се е изпуснал да каже, и ние я откриваме в нейния чист вид в думите му пред пловдивските медици; та Бойко много му се е искало да каже ето това, крил го е най-старателно, и точно поради това го е казал все пак, изпуснал се е да го каже, е, стига ний самите да не сме диванета и да се подведем да мислим, че не го е казал или че не е искал да го каже:

Абе нека всички умници да се махат от тая държава бе, ний от умници немаме нужда! Майната им, като печелят хубави пари у пустата му чужбина, нека да се задавят с тях, ала като ги нема тука, като не объркват сичко с умуванията си, като тука остане само простотията, тогава ний най-после ще почнем да благоденстваме. Щото ако не знаете да ви го кажа: умните хора са много вредни за един народ и една държава; они сичко объркват! Се умуват, се недоволни, се не можеш да им угодиш, се Бойко таков, се Бойко онаков, е, щом не ви харесва тука бе, аджеба, що не се махнете, чупете си главите по пустата чужбина, а пък ний, простаците, тука че (шопско съответствие на частицата „ще“ или „ке“) си устроим такъв убав живот, като приказка! И това може да стане само ако не ни се мотат у краката разни вечно недоволни умници и ентелегенти.

Та моята стратегия, таваришчи, е такава: сичко умно навън, простото тука, та да ви газиме тука колкото си искате, а пък вий да си мълчите. Щото убавото на простио народ е най-веке това: че мълчи като газят, а на умнио народ никой, повтарям, никой досега не е угодил – и нема да угоди! Това е, рекох що мисля, ама нема никога да ви го кажа у прав текст, щото умниците веднага че ме гепят и нема да ме остават на мира. Ама я може да не съм умен, ама барем съм (х)итар, та нема да се издадем.

Та да ревнем гороломно: не щем ний умници, не щем ний техните добрини, ний искаме парици, и още всекакви просташки благинки!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…