Брой 13 от т.г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата и утре ще бъде в ръцете на абонатите си

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Срещу „нормалните“, срещу ония, дето все се нагаждат към най-силния, там, където е келепирецът

По вчерашната ми публикация Ей, разкостиха го тоя Костов, но пак ги е страх от него – защо ли толкова ги е страх?! във Фейсбук започна дискусия, която обещава да е интересна. Ето тук нейното начало, мисля, че се поставят, така или иначе, важни въпроси:

Капка Вачева: Страх ги е преди всичко от примера, който дава: ами ако стане заразителен, ако повече хора почнат да се учат от него как да правят политика, как да отстояват позиции, да следват пътя си в нея?

Нали ги чувате, как съскат: „Костовист!!!“ по всеки, който каже различно мнение и се опита да си го защитава – дори в случаи, когато човекът не е свързан с ДСБ или Костов. Хич не е случаен тоз кошмар, който все съзират :).

Освен това те не са учени да се отнасят с уважение към политическият си противник, да ценят качествата му, да вземат доброто от него, а да го унищожават. В случаят Костов не им се дава, показва ниво и класа; е, как да не изпадат в истерия, щом чуят да си отваря устата. „Може да е прав, ама няма право да говори!“

Петър Петров: Може би защото винаги казва това, което мисли.

Ангел Грънчаров: Мислещите хора, уважаеми г-н Петров, оказва се, са кошмар у нас – и са страшно ненавиждани! И какво излиза – да си мислещ човек е нещо като прокоба? И като най голям грях? Майчице, какво ли ни чака нас, тия, дето не крием, че обичаме да мислим, да търсим истината, които не мирясваме, докато не проумеем нещата, които не се задоволяваме с пусканите за простолюдието лъжи и удобни за олигархията блъфове?!

Да си мислещ човек у нас, оказва се, означава да си жигосан, да си ненавиждан и най-мразен – и да си най-опасен. А в други, а в нормалните страни, мислещите хора биват ценени – и използвани, защото са най-голямо богатство. Може би за това, че сме най-бедни и унизени значение има най-вече това, че не ценим мисленето и мислещите хора.

Ако пък почнем да слушаме не лъжльовците, а мислещите хора, дали няма да почнем да излизаме от тресавището, в което сме затънали?!

Dobri Bozhilov: Грънчаров, не е ли подигравка с мислещите, че Вие – като откровен и искрено вярващ костовист – да сте много далеч от листите на Костов, а вътре да има шмекери, комунисти и дори ченгета?! 🙂

Ангел Грънчаров: Ний, „искрено вярващите костовисти“, г-н Божилов, не сме като вас, антикостовистите, все за попадане в депутатските листи да мислим. Ний мислим предимно за идеали, не за слава, власт, пари. Такива хора като моя милост сме особена порода хора, които рядко се срещат – и чието поведение вий, антикостовистите, не можете никога да разберете.

Ний работим само за истината, тя ни е най-драга, за доброто на страната ни мислим, ей за такива „вятърничави“ неща се трудим и за тях мечтаем, а вий – пустите депутатски листи все не ви излизат от главата! Аз съм „костовист“, т.е. правдолюбец, единствено по ценностни подбуди, а Костов нито ми е любим, нито ми е вожд, нито съм негов подлизурко; докато Костов върви с истината, аз ще съм с него, ако – и когато – й измени, пръв ще го прокълна, пръв ще хвърля камък по него.

Такива като мен „почитатели“ на своите „политически кумири“ са много проклети: само дебнат дали техният избраник ще направи погрешна стъпка, недоверчиви са – и никога не му прощават ако сбърка. Засега Костов ме задоволява, по принцип, макар че съм придирчив и имам забележки към него в някои отношения. Но в главното се справя добре.

Все пак трябва да има, признайте, любезни ми г-н Божилов, и такива „черни овци“ като Костов, които да изричат онова, което никой друг не смее да изриче, трябва също да има и такива „ненормалници“ като мен, които за друго не мислят, а се вълнуват само от ценности, идеи, духовни и най-възвишени личностни, човешки неща. Нали така?

Защото ако цялата ни народна природопопулация бъде изцяло и без изключение съставена от хора, които да мислят само за кебапчета, чалга, ракийца, пари, власт, слава, депутатски листи, то тогава горко на такава нация, г-н Божилов! И я спасяваме от това неблаговидно положение ний, „черните овци“, ний, „ненормалните“, ний, лудите, ний, „костовистите“. Какво пише дедо Вазов: „Лудите, лудите, те да са живи!“ – защо ли го е написал така?!

А вий, „нормалните“, дето се нагаждате все към най-силния, там, където е келепирецът, не бъдете толкова сигурни, че, понеже сте много, значи сте и прави. Няма такова нещо, но това ще се разбере доста по-късно.

А дотогава ни плюйте, обиждайте, ругайте, проклинайте – дето го е казал поетът: „Всуе се морите!“. Прочее, г-н Божилов, как върви присламчването Ви към избираема листа? Признайте си, че толкова мразите Костов по една-единствена причина: той, проклет да е, навремето не Ви допусна да влезете в депутатската листа, нали така?

Познах, нали? Аз знам мнозина като Ваша милост, които точно затова го мразят. Разпространената „българска“ народопсихология, г-н Божилов, е много лесна за разгадаване…

ЗАБАЛЕЖКА: Прочети разсъждение за това защо лудите трябва да са живи.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.