Боко е загрижен само за едно: как изглежда у женските очи кога се появи у телевизоро!

„Екстремно-центристкият блог с бензин в кръвта“, както им е девизът, или т.н. ExtremeCentrePoint, зад кой стоят неколцина световно неизвестни списувачи, напоследък се е специализирал в плювни против Синята коалиция и по-специално – как иначе?! – срещу Иван Костов. Няма ден без антрефиле против „сините“, а пък Боко и боковистите в тоя блог се представят за нещо като ангелчета, които от сутрин до вечер и по цели нощи милеят за горката България (прочее, вместо толкова да милееха, поне нещичко свястно и разумно да бяха сторили!). Е, занимават се и с далаверки, ама това си е в реда на нещата – както е потръгнало в българската политика особено напоследък…

Та днес тия списувачи, гледам, пак са изтропали в блога си нещо доста смръдливо, което носи заглавието Синята коалиция на терена на политическата проституция или как един страх може да крие зад себе си съвсем друг страх. На места сужденията на тия индивидууми (прочее, никой от тримата списувачи не подписва с името си онова, което е изтропал, а се крият един зад друг и зад анономността) звучат твърде смехотворно; примерно ето това:

От Синята коалиция многократно споменаха, че ГЕРБ ги е страх от искания вот на недоверие. Сигурно в известна степен са прави до толкова до колкото, вотът на недоверие за едно правителство на малцинството винаги е изпитание, но едва ли става въпрос точно за страх. По-скоро в ГЕРБ се наблюдава известна нервност и загриженост какво ще се случи с държавата ако синьо-червено-турския алианс успее да постигне целите си.

Прочее, като забележа, че интернетен списувач обърква къде се турят запетайките и когато не знае, че „доколкото“ е една дума, моя милост винаги почва да подозира, че имаме работа със списувач-милиционер, щото в това Симеоново така и не научиха възпитаниците си къде се турят запетайки, те ги турят по байганювия принцип – да турим тук-там по некоя, за да не мислят за съвсем прости! Но това между другото. А иначе рекох да напиша малък коментарец, и понеже добре зная, че ония там мигом, щом го видят, ще го изтрият, та по тази причина препечатвам коментара си и тук; та ето какво счетох за нужно да напиша там, в оня проправителствен блог (и такова чудо доживяхме да видим?!):

Хубави пари ли ви плаща Боко за да плюете по сините? След като си напазарува няколко депутата, за да има мнозинство, сега явно си е купил и няколко блога, за да симулират „обществена подкрепа“ за управлението му.

„Загрижен“ бил Боко какво ще се случи с държавата, тъй ли? Това виц ли е? Боко е загрижен само за едно: как изглежда у женските очи когато се появи у телевизоро! Нищо друго не може да накара Боко да се загрижи.

А иначе, гледам, сте почнали антикостовистка пропаганда тип Кеворкян (агент Димитър), Тошо Тошев (агент Бор), Слави Трифонов, Явор Дачков – все платени рицари на свещената война срещу Костов.

Дерзайте, таваришчи, в хубава компания обаче се оказахте, туй поне малко не ви ли смущава?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Германският посланик М.Хьопфнер ни обясни защо сме зависими от Русия

Посланик: Енергийни лобита ви правят зависими

„Енергийните лобита дърпат черджето на България, а гражданското общество не е достатъчно силно да налага своето мнение.“ Това обяви посланикът на Германия Матиас Хьопфнер на конференция за климатичните промени и възобновяемите енергийни източници, организирана от германо-българската камара и Гьоте институт.

Според думите му заради това енергетиката на страната ни ставала жертва на геополитически игри и е изцяло зависима от руски доставчици. Западните инвеститори в алтернативна енергия били посрещани като спекуланти, които търсят само бързи печалби.

Авария в АЕЦ „Козлодуй“ или новата „Белене“ ще означава България да фалира, щетите ще са по-големи от БВП на страната, обяви експертът от икономическото министерство на Германия Хелге Толксдорф. Според него при пълно застраховане на риска цената от атомните централи у нас ще надхвърли 14 евроцента на киловатчас.

Като пример на руското влияние Толксдорф разказа, че страната ни не допуска немски газови фирми на пазара, а така можела да се свали цената на природния газ. В същото време с новия закон за възобновяемите енергийни източници не се дават гаранции на инвеститорите, които да направят България независима от руските доставки, обясни Толксдорф.

„Защо забраниха със закон изграждането на фотоволтаици на земеделски земи, но същите тези плодородни земи ще се дупчат и пълнят с химикали за извличането на шистов газ“, попита пък шефът на българската ветроенергийна асоциация Себастиан Ньотликс.

В България има липса на воля за развитието на устойчива съвременна енергетика, нужни са и инвестиции в приспособяването на мрежата към ВЕИ-та, обяви пък президентът на германо-българската търговска камара Бертрам Ролман.

Не се инвестирало и в енергийна ефективност.

„Спестената енергия е тази, която не е произведена“, каза Ролман. Ако се санират жилищата, за 20 г. ще спечелим 15 млрд. евро и няма да ни трябва нова АЕЦ, обяви доц. Пламен Цветанов от БАН.

Автор: Виктор Иванов; в. „24 часа“

Снимка: Посланикът на Германия Матиас Хьопфнер обяснява защо сме зависими от Русия.

СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.