Ще се дистанцира ли Б.Борисов от Лечков – за да не бере ядове?!

НОВИТЕ ПРЕДИЗБОРНИ ОРЪЖИЯ

Автор: Eвгений Тодоров

От няколко дни едно кратко филмче в Интернет нанесе повече поражения на Бойко Борисов, отколкото шумната кампания „Ще уволня Борисов”, която се оказа, че е дело на РЗС – т.е. вече няма стойност. Филмчето се нарича „Новата мафия” и може да се намери тук.

В него сегашният кмет на Сливен Йордан Лечков е показан като кръстник на мафията. Да си припомним, че Бойко Борисов заяви, че приятелят му Лечков ще играе за нов мандат с подкрепата на ГЕРБ.

За Борисов този скромен филм е по-вреден от всичките приказки на БСП в парламента. По-вреден е, защото хората вярват несравнимо повече на подобни филми, поднесени като едновремешните позиви – без да ползват традиционните информационни канали, около които витае съмнението в корупция и обслужване на нечии интереси.

Впрочем, филмът съвсем не е скромен или поне в никакъв случай не е любителски. Правен е от хора, които са получили немалко пари за труда си. На всичкото отгоре е дублиран на английски – т.е. неговите адреси са далеч извън Сливен. Което по-късно се и потвърди.

Един от първите неписани уроци по журналистика навремето беше „Ако нещо не ти ясно, по-добре го зачеркни, за да нямаш ядове”. Около Лечков витаят много слухове – и преди този филм. Борисов би трябвало най-малкото да се дистанцира: за да не бере ядове. Само че той пое риска, след като вероятно е преценил, че и най-добрият гербаджия в града не е конкурентен на една футболната легенда. По-добре Лечков, отколкото унизителна загуба.

Да се върнем към филма. Неговата популярност и важна роля, която вече играе, подсказва, че налице е едно ново оръжие. Неотдавна срещу традиционните медии излязоха сайтовете. Оказа се, че те излизат евтинко и са по-убедителни. Няма партия, кандидат или групировка да нямат вече сайт. И читателите започнаха да се разсейват.

След сайтовете тръгнаха групите във Фейсбук – като израз на автентичната народна воля. Оказа се обаче, че и тези групи все по-често няма нищо общо с народната воля – зад тях седят същите интереси и същите манипулатори.

Филмът срещу Лечков – който и да плаща за него, е нещо много по-сериозно от поредния коментар или постинг в интернет, където младо подкупно журналистче преразказва указанията на спонсора.

В „Новата мафия” има хора с имената си, има убедителни картинки. Ако ГЕРБ се откаже от Лечков след този филм, примерът може да се окаже заразителен. В Интернет ще се появят и честни разследвания, и откровени компромати. След като не са свързани с подозрителните със своята честност медии, в първия период ще печелят бързо популярност.

Но тъй като източниците са анонимни, и този предизборен пропаганден канал би трябвало бързо да се изхаби. Нещо ще започне да се променя, когато срещу проблеми от типа на сливенския застават личности с безспорен авторитет. Не анонимно, а с име и лице.

Само че в цяла България трудно може да се намери такава личност, камо ли в един Сливен.

Б.а. Авторът в никакъв случай не се самопричислява към авторитетните и особено към неподкупните.

Гледайте ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Коя е истината за същинските мотиви, породили противоборството между Бойко Борисов и Алексей Петров?

Под заглавие СТРАШНОТО МИНА – ЗАПОЧВА УЖАСЪТ! ДИСКУСИЯ С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ г-н Теодор Дечев е публикувал в блога си и трите текста, в които досега се материализира нашата дискусия. Линк към същият текст, прочее, е сложен и в сайта b2bnews.bg.

Да припомня: нашата дискусия започна по повод на негова публикация под заглавието ЗАЩО НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАМ ДА СТОЯ ДО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?, на която моя милост възрази и във връзка с която постави някои въпроси, после г-н Дечев отговори на част от тия въпроси, а напоследък аз наново му зададох някои други въпроси, на които той до този момент още не е отговорил (до момента, а именно 20.47 минути на 17 юли, неделя, 2011 г.). Пиша това, защото очаквам отговора му всеки момент – нищо че този отговор се забави вече няколко дни.

Който желае, може да проследи нашата дискусия и в обзорната днешна публикация на г-н Дечев, пък и, защо не, да се включи в нея със свое становище по повдигнатите въпроси. Смятам, че дискусията ни е много по-добре да се разшири, а не да прилича на нещо като дуел. Смятам, че колкото повече хора се включат и вземат отношение, толкова е по-добре за всяка една дискусия.

Разбира се, продължавам да чакам отговора на г-н Дечев, вярвам, че той ще отговори, понеже, прочее, в една такава ситуация бягството от отговор е също отговор, и при това най-показателен. Г-н Дечев е твърде интелигентен и толерантен човек, тъй че едва ли ще се откаже от по-нататъшно участие в дискусията ни. Той, бидейки един от най-доверените хора на Алексей Петров, ако не и най-доверения, би могъл да хвърли обилна светлина върху главния въпрос, който ме интересува: каква е истината за противоборството на Бойко Борисов и Алексей Петров, каква е тайната на техните многогодишни отношения. Аз там поставих въпроса си в много по-екстремна форма: Къде е гаранцията, че отношенията „Ал. Петров – Б. Борисов“ не са израз на люта битка между двете крила на българската мафия? Е, аз не претендирам, че ще можем да научим цялата истина, но и с крачка да се доближим до нея все пак е нещо, все пак е напредък или постижение.

Тъй че, повтарям, с интерес очаквам отговора на г-н Дечев. И пак призовавам ония, които имат какво да кажат, да не мълчат повече, а да се включат в дискусията ни, та тя в крайна сметка да стане един вид обществено по-значима. Приятна вечер на всички и лека седмица от утре!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.