Ако дясното се възземе морално, едва тогава ще намери достойно място и в политическия живот на страната

Иво Беров е написал във Фейсбук следното предвиждане или, другояче казано, гадание:

СДС ще напусне Синята Коалиция, за да се обедини с Бакърджиев, Софиянски, Дилов и всички подобни, защото там си мислят, че с подобните ще си докарат повече гласове, отколкото с Костов. ДСБ ще останат сами, като само с 2 процента няма да влязат в следващия парламент. Мартин Димитров ще бъде отстранен, а Костов ще бъде принуден да си подава оставката. В ДСБ сякаш не си дават сметка за това развитие.

По неговата теза там в момента се води оживена дискусия. Моя милост рече също да изкаже мнение, ето какво счетох за нужно да напиша там:

Интересна дискусия, а и тезата, по която се води, си я бива. Съвсем възможен вариант за развитието на нещата, особено като вземем предвид това, че СДС вече е правило подобни салтоморталета (по времето на Надежда Михайлова, когато натикаха Яне Янев и Дилов-син в Парламента). Е, да се надяваме, че Мартин Димитров е не само по-умен от… нашата евродепутатка, но и, от друга страна, е по-принципен, щото една тайфа от бивши сини, ала провалени величия от типа Софиянски-Бакърджиев, едва ли е достоен вариант.

При това Костов носи със себе си поне 100 000 лични гласа, Софиянски и Бакърджиев я носят по 2-3 000, я не носят. Но аритметиката тук не играе роля, ако намериш 1 000 смехурковци като Софиянски, всеки от който ти носи по 2-3 000 гласа (семейните, приятелите, цялата рода и на тъщата, и на свекървата, ония, които са купени с парици и прочие), това не значи, че ще събереш 2-3 милиона гласа; де да беше така, ама не е. Ония, които си представят политиката в понятията за политика на Дочоолу-Гочоолу и пр., едва ли имат бъдеще, различно от това на политическите мижитурки и проститутки.

Както и да е де, ще видим. Аз, за да завърша, ще кажа, че съм привърженик на чистите варианти, първо, за да няма насилие над съвестта на избирателите, а също така и да не се налага да се гласува с отвращение (както примерно ми се наложи да гласувам преди две години за евродепутат, когато ми се предложи да гласувам за Н.Михайлова-Нейнски).

Чист вариант е: конкуренция на двете десни партии, именно ДСБ и СДС, при която те се стремят да издигат колкото се може по-качествени кандидатури за изборите (а не приближените до вожда и разните подлизурковци); партията, която издига по-качествени кандидати-личности, ще устои и ще се запази, а другата, която не стори това и издига кандидатури по механизма на политическата търговия, ще умре, и то справедливо. И тогава ще имаме една десня партия.

Която като зеницата на окото си вече ще пази моралния си авторитет, щото дясното, да признаем, загуби влияние и заради това: дискредитира се морално. Ако морално се възземе, ще намери достойно място и в политическия живот. Това мисла аз.

Прочее, смятам, че на едни избори, пък дори и предсрочни, ДСБ ще вземе доста повече от 4% (сравни изборите през 2005 г., когато СДС и ДСБ се явиха поотделно и взеха общо много повече гласове). Този факт все нещо трябва да говори на ония, които обичат да мислят, да търсят истината и да разбират нещата, а не да вярват единствено на предразсъдъците си…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Истината пък, знайно е, е най-полезното: тя е истински полезното

Г-н Дечев, за да ви напомня, че очаквам, заедно с читателите на нашите блогове, Вашия отговор на някои въпроси, които Ви поставих, искам да Ви дам линк към един текст, който изразява една друга гледна точка към проблемите, заченати в започналата вече обмяна на мнения между нас. Мисля, че трябва да се зачете и тази гледна точка, а пък аз Ви насочвам към нея, та да я имате предвид при отговора на ония въпроси, които всички ние чакаме да получим.

Текстът, за който става дума, носи заглавие Гоце и Трактора са един и същ човек и е написах от г-н Христо Марков, депутат от ВНС и още от няколко други състава на Народното събрание. Мисля, че г-н Марков е проницателен анализатор и си има своите основания да мисли така.

Ето че като вземем предвид и неговата позиция нещата съвсем се объркаха. Трябва да ги разнищваме някак. Ето затова и дискусията ни може да бъде не само полезна, но и да ни приближи до истината. Истината пък, знайно е, е най-полезното. Тя е истински полезното.

Та Христо Марков пише:

Тези двамата (Гоце и Трактора) просто са сиамски близнаци, а дали пък по някакъв сюрреалистичен начин не са един и същ човек?! Нищо, че единят е президент, а другият е временно запрян под домашен арест. Временно, докато намери пътя към властта… Вие как мислите?

А Вие как мислите, г-н Дечев? Позволявам си да преадресирам този въпрос към Вас, понеже наистина много ми е любопитно как ще обосновете своята гледна точка и позиция. А пък много хора с интерес чакат кога ще намерите време да поясните защо така мислите. Как именно мислите Вие най-добре ще ни кажете. Ще се радвам да сте и достатъчно убедителен – както винаги сте бил. Въпреки че поставените въпроси този пък са твърде труднички.

Всичко добро – на Вас и на Вашите читатели!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.