За да се ориентира в ситуацията, възникнала около терористичния акт с бомбите пред централата на РЗС и клуб на ДСБ, всеки от нас непременно трябва да се запознае и с
„прессъобщение за подготвяното обръщение на Алексей Петров към Главния прокурор на Р. България“, което моя милост откри тази сутрин в блога на г-н Т.Дечев. Изглежда битката между силите, стоящи зад Бойко Борисов и ония, които стоят зад Алексей Петров, не само че ескалира, ами сякаш е на живот и на смърт. А работите са тъй объркани, че човек трудно може да схване какво всъщност става, кой кой е, за какво се борят и прочие. Ето малък откъс от текста, за който става дума:
Г-н Алексей Петров подкрепя тезата, че три знакови престъпления от 2008 г. до сега – побоят над журналиста Огнян Стефанов, експлозията пред вестник “Галерия“ и атентатите от последните 24 часа са продукт на една и съща концепция за постигане на надмощие и контрол чрез насилие, с корени в 90-те години на миналия век. И типологията и виктимологията при трите престъпления са практически еднакви. И мотивите и средствата на извършените деяния са идентични.
Според г-н Алексей Петров възникват съмнения в посока на Министър-председателя г-н Бойко Методиев Борисов – като вдъхновител и идеолог на стила на терор в политиката.
Има много сериозни аргументи, че сме свидетели на три събития, станали по различно време, но по сходни поводи и с абсолютно еднакви мотиви.
През септември 2008 г., трябваше да бъдат замазани следите, водещи към поръчителите на клеветническата кампания срещу ДАНС, довела до разгласяване на класифицирана информация в сайта „Опасните новини“. За още по-успешното „замазване“ беше предизвикана разработката „Галерия“.
През февруари 2011 г., трябваше да се развихри спешно „кризисен пи-ар“, поради станалите достояние на публиката доказателства, че лично министър-председателят Бойко Борисов е замесен в контрабанда. Тогава той трябваше да се спасява от доказателствата, получени със специално разузнавателно средство (което е доказателство пред съда !), че лично е замесен в контрабанда и укриване на акцизи. Главният свидетел по случая вече не е между живите, за което може само да се съжалява.
Избухването на взривовете пред партийната централа на РЗС и пред клуб на ДСБ, е продукт на отчаяни усилия за спасяване на потъващият рейтинг на министър-председателя.
За никого не е тайна, че правителствената политика в икономиката, дирижирана по откровено невеж начин от министър-председателя, катастрофира.
Аз няма нито да коментирам (засега) горната теза, нито пък ще се опитвам да осмисля и изразя по-пълно позицията си по цялостната ситуация в страната. Прочее, вчера гледах едно телевизионно предаване, в което, между другото, поканеният журналист Иво Беров изрази любопитна теза, която тук искам да представя по памет и по свой начин.
Тезата е, че на Бойко Борисов вече всичко му пречи – пречат му демократичните институции, Парламентът му пречи толкова, че вече не може да го търпи, не го понася дотам, че с отвращение присъства на дебатите когато му се наложи при крайна наебходимост, партиите му пречат, самата демокрация му пречи, ерго, пречи му, в някакъв смисъл, и самият народ. Затова и той предпочита да общува директно с народа (използвайки слугинските и подкупни медии) в стила на диктатор от типа Уго Чавес. Тук вече почвам да пиша от себе си, дотук беше тезата на Иво Беров. Аз също многократно съм писал и подкрепям становището, че Бойко Борисов е антидемократичен авторитарен политик от типа Уго Чавес – и в този смисъл е много опасен. Опасен е само ако бъде изпуснат от контрол – такъв е способен да унищожи и разори страната без да му трепне окото.
А иначе, за шоуто, не е толкова опасен, но ето че вече почва да минава границата, отвъд която вече е опасен. Винаги са опасни управниците, които ненавиждат демокрацията и виждат в нея пречка пред аспирациите си. Опасни са антидемократичните тенденции, изразители на които са в днешно време ГЕРБ и АТАКА, опасни и неудържими са най-вече техните вождове или фюрери, техните диктатори – Боко и Воленчо.
Щото нали никой не е толкова наивен да твърди, че в техните партии, устроени по принципите на мафиотски клан, може да има и има дори и следа от демокрация?! Тъй че, понеже днешните управляващи от ГЕРБ и послушника им АТАКА все повече стават носители на опасни тенденции в българската политика, то съпротивата и противодействието срещу тях трябва да бъде повсеместна, а в нея трябва да участват всички до една демократични партии, граждански обединения и кръгове.
БСП, примерно, може да е всякаква, ДПС – също, и те може да имат особеностите на мафия, но те са все пак, тъй да се рече, „демократични политически мафии“ – тук, както усетихте, се глася да изкажа едно твърде щекотливо твърдение – понеже, както е обичайно в демократичните държави, и те си имат мафия, но пък у нас бойкоборисовците са на другия принцип: мафията да си има държава. Тъй че, ако не се играе поредното театро, а че се играе, съмнение няма, но да допуснем, че все пак не се играе, то нека да приемем, че и БСП, и ДПС, като „демократични мафии“, са от лагера на защитниците на демокрацията – и трябва да бъдат използвани.
А ако Алексей Петров е водач на друг клан на мафията – излиза, че у нас мафии дал Бог, имаме си, изглежда, повече мафии, отколкото партии! – но ако и този негов клан не разглежда държавата като своя, като свое собствено притежание, то излиза, че гражданите, заедно със своите все пак „демократични мафии“, било политически, като БСП и ДПС, било предимно икономически, също така и партиите, доказали своята демократичност, партиите първостроители на българската демокрация, като ДСБ и СДС, следва да излязат дружно против попълзновенията на бойкоборисовата мафия, която достигна на крачка от осъществяването на заветната, на съкровената си мечта: да си има държава, да си направи държавата своя собственост, т.е. да ликвидира българската демокрация.
Щото такова чудо „демократична мафия-държава“ не само че не може да има, но то и не може да бъде изобретено; макар че, от друга страна погледнато, ний, българите, доказахме, че можем да правим в политиката всякакви чудеса, фокуси и, представете си, открития. Та мисълта ми е, че ако за каузата „Да защитим българската демокрация!“ се наложи ний, демократите, да се съюзяваме едва ли не със самия дявол, т.е., ако друг вариант за спасяване на демокрацията ни вече не е останал, то трябва, според мен, да направим и тази крачка, да се съюзим и с дявола, но демокрацията ни да бъде спасена. Жертвата си заслужава.
Тъй мисля аз. Доведохме нещата дотам да ни са налага да разчитаме на едни крила на многоликата хидра – българо-съветската ченгесаро кагебистка мафия – за да се борим с другите, още по-опасните й крила! Нищо чудно сред мафиотите да има и по-интелигентни и дори „по-добри“, знам ли?!
То, прочее, предполагам, че всяко крило на мафията, т.е. всяко пипало на октопода, иска да направи държавата си своя, то това, разбира се, е заветната цел на всичките мафиотски крила и пипала, но явно трябва да използваме енергията на другите пипала – за да отсечем онова пипало, което е най-близо до целта. А именно да отсечем пипалото на бойкоборисовската мафия, която е на крачка от това безвъзвратно да направи държавата ни своя.
Това, разбира се, не трябва да бъде допускано. И щом другите мафиотски пипала са на страната на ония, които не искаме да допускаме погубването на младата българска демокрация, то сме длъжни сме да си взаимодействаме едва ли не с всички. Абе, изглежда, съвсем се олях с тази моя теза, но така ми се чини в момента, така го пиша и казвам. Поне съм честен. Да, екстравагантно звучи, знам, усещам го, но имам ли друг вариант да мисля в тази ситуация?! Кажете вие, аз за друго в момента не се сещам…
Абе, оплескахме работата само както ний, българите, можем. А как ще се оправяме нататък – свят ми се вие като се опитвам само да си го представя даже?!
Резерватът на таласъмите?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ 
