Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията

Резерватът на таласъмите?

Автор: Огнян Минчев, 20 Юли 2011

В една страна не може да има повече демокрация, отколкото нейното собствено общество е склонно да създаде и да защити. Демократичната система в повечето западни страни не е резултат просто на някакъв мъдър обществен договор между обществото и държавата – тя е продукт на ежедневни упорити и често отчаяни борби за отстояване на правата и свободите на гражданите срещу системните опити те да бъдат ограничавани в полза на управляващите политико-икономически олигархии. И така – 300 години.

Всеки приет закон, накърняващ права, във Франция води най-често до излизане на един милион души на улицата. Милиони по улиците на Италия направиха възможна операцията „чисти ръце” срещу мафията в началото на 1990-те (а липсата на тези милиони днес прави възможно шоуто на Берлускони). В Британия и Скандинавските страни най-малката информация за злоупотреби с власт води до неизбежни оставки – понякога на цели правителства.

Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш.

Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията. Прави го безпаметно и с безразличие. За мнозина „вятърът на промяната” от края на 1980-те се оказа враждебна буря, унищожила идилията на загнилия зрял социализъм…

… Мнозина жадуващи демокрацията се отказаха от тази битка и емигрираха на Запад, където смятаха, че ще я получат наготово. Не ги осъждам – дано са получили очакваното. Но тук, в България, тяхното отсъствие превърна битката в усилие на Сизиф. В България постепенно се появи едно ново, все по-голямо мнозинство – обществото на тези, които отново са покорни на властта. На тези, които не вярват, че могат да произвеждат и контролират властта в полза на обществото…

… Прагматичната цел бе да се управляват настроенията на едно апатично население, таящо смътна надежда, че „отгоре” може да дойдат и по-добри времена, но лишено от свой истински национален елит, способен да му посочи пътя към по-доброто. Политическите брокери на олигархията „разхождат” тази апатична псевдо-гражданска маса в порочния кръг на имитираната демокрация…

… Когато демокрацията се превърне в досадна процедура – най-лесната и най-логична следваща стъпка е отмяна на демокрацията. Това засега не може да стане в България, защото не е прилично – все пак има мониторинг и доклад от Брюксел…

… Ние сме една тъжна провинция на обединена Европа. Провинция, която много искаше да стане част от Съюза – и донякъде успя, но която отказва да се промени за да стане европейска територия и европейско общество. Предпочита да съществува като един сив и маргинален резерват на таласъмите. От който емигрират всички, които искат да имат пълноценен живот извън зоната на здрача… (ЦЯЛОТО >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Наново за неръкотворната мутренска мъдрост на г-н Премиеро, нашто Слънце!

Едно време познавах човек, който понякога вместо „една мисъл“ изтърсваше, неизвестно защо, чепатия израз „една мислъ“. Това е показателно: понякога хората с природна, тъй да се рече, или нерафинирана интелигентност – за малко да напиша „ентелегентност“! – сред които, безспорно, е и г-н Премиерът, без сами да знаят как казват нещо твърде оригинално и показателно.

Та ето сега една такава нова фундаментална мислъ на нашия словоохотлив Премиер-мислител, която вземам от текстовия запис на неговото историческо интервю пред един друг титан на родното мислене и слово, именно пред Николай Бареков, провело се вчера заран по телефона:

Водещ: Два въпроса, които няма как да не ви задам. Те са чисто политически, колкото и тази дума вече да получи някаква изтърканост и неприятно звучене, особено в нашия контекст. Вот на недоверие в парламента ще бъда гласуван тази седмица. Как определяте начина, по който се структурира опозицията срещу вас в българския парламент, присъствието на сините и на ДСБ в тази конфигурация и мишената, която те си избраха – Цветан Цветанов и може би най-голямото ви достойнство и предимство като управляващ, дори според Уорлик, борбата с организираната престъпност? Вашият коментар?

Бойко Борисов: Нямам коментар. Вие го направихте. Първо, само с една забележка.

Това не е опозицията. Това са си едни и същи партии. За всички пак от дистанцията на времето е ясно – как навремето са сформирали СДС, как са избрали първия му лидер, как вълната ги е изстреляла напред, как са направили правителство, как са се разбирали сини и червени да си делят властта през години. И сега просто пак се събират срещу ГЕРБ като партия, която е единствената независима партия.

Затова го правят. Може би и „Атака” да прибавя към нас. Така че това не ме учудва.

Те търсят, вие в началото на вашето предаване казахте, търсят да се шуми около тях, нещо да се прави. Докато ние строим магистрали, строим зали, строим естакади, строим пречиствателни станции, оправяме екологията в държавата. Какво да ви кажа? Те с какво се занимават? Трябва да правят интриги, трябва да правят взривчета, трябва нещо да правят, което да шуми около тях. Иначе ги забравят.

Това е. Помнете ми думата, тия думи един ден ще бъдат изписани със златни букви в будущия пантеон на природно-интелигентната, на неръкотворната мутренска мъдрост на г-н Премиеро, нашто Слънце. Затуй пред тия думи още сега требе да онемеем от гордост и да замръзнем прави в най-почтителна поза. По тази причина, понеже повече не мога да пиша прав, завършвам и аз своето писание. Смиррррно! За пооочест! Пли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

И.Костов: След извънредни парламентарни избори може да се сформира коалиция, която да има енергия за реформи

„Провалът на управляващите дава възможност да си върнем доверието на десните избиратели…и дори да го утроим“ (dariknews.bg)

Ако „Синята коалиция“ не подкрепи вота на недоверие към правителството, тя ще изчезне от политическата сцена. Така мотивира в студиото на Дарик Варна решението на десните да гласуват срещу кабинета на Борисов лидерът на ДСБ Иван Костов. Според него провалът в сектора за вътрешна сигурност е очевиден и не се нуждае от аргументация.

„Волята на нашите симпатизанти е разграничаване от ГЕРБ. Те изоставиха политиките, за които им дадохме доверието си в началото на мандата. Не е вярно, че улиците са станали по-спокойни, както твърди американският посланик Джеймс Уорлик. Битовата престъпност е достигнала големи размери“, каза Костов.

Вотът на недоверие е въпрос и за оцеляването на „Атака“. Ако партията подкрепи правителството, тя ще отиде към по-стесняващ се електорат като ГЕРБ, смята лидерът на ДСБ.

„Провалът на управляващите дава възможност да си върнем доверието на десните избиратели, които през 2009 г. гласуваха за ГЕРБ, и дори да го утроим. В случай, че вотът успее, след парламентарни избори може да се сформира коалиция, която има енергия за реформи. Няма нищо по-естествено ГЕРБ да се върне към своите антикризисни програми, които те преписаха от нас и с тях спечелиха изборите. Трябва обаче да се откажат от милиционерщината“, заяви Иван Костов. Според него правителството няма смелост за реформи, които да изкарат страната от състоянието на депресия. Като пример той посочи здравеопазването и администрацията, които „плачели“ за промени.

„Няма световна криза, има българска депресия. Светът излезе от кризата и се развива много мощно. България е „остров на спокойствието“ само във фантазиите на човек, който се надява, че хората не са осведомени“, добави още Костов.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…

Една „фундаментална мисъл“ на Б.Борисов, която он е изср…, пардон, е изтаковал вчера, т.е. една съвсем прясна-прясна, апетитно димяща мисъл

От страницата на Таня Соломонова във Фейсбук намерих хубава дискусия, която ми се иска да прочетат и абонатите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето най-напред тезата, по която се спори, това е една „фундаментална мисъл“ на Б.Борисов, която он е изср…, пардон, е изтаковал вчера, т.е. това е една съвсем прясна-прясна, апетитно димяща мисъл, а после прочетете под нея и мненията, изразяващи реакциите на някои граждани:

Борисов, вие сте паталогичен случай:

„Докато ние строим магистрали, строим зали, строим естакади, строим пречиствателни станции, оправяме екологията на държавата, те с какво да се занимават? Трябва да правят интриги, трябва да правят взривчета. Трябва да правят нещо, за да се шуми около тях. Иначе ще ги забравят.“

Таня Соломонова: Още бисери по темата от ББ, ЦвЦв

Diana Dimitrova: А ето и как се строят магистралите.

Таня Соломонова: Да, определено в жегата само освежаващи новини. Време е за баня.

Alexander Velichkov: ‎… Заклаща му се столчето на бочкатаа!

Angelina Georgieva: Е, много го нагря слънцето, днес вече не се трае! Хм, то кога ли се трае?!

Ekaterina Churilova: Може би човекът е забравил с какво се е занимавал той самия през 1997 г. по време на най-тежката криза в най-новата ни история. Не е зле да му се припомни: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо.“

Alexander Velichkov: Не стигам до материала нещо… Регистрация ли иска?

Ekaterina Churilova: Да, от архива на Капитал е. Регистрацията е безплатна и става веднага.

Alexander Velichkov: ок…

Таня Соломонова: Бойко Борисов, министър-председател, в интервю за предаването „БОдилник“ на ТВ 7.

Таня Соломонова: ‎“Бойко Борисов е свързан с българската мафия“, сочи американско разследване, 8 март 2007 г.

Оригиналният текст на статията за Бойко Борисов на „Конгрешънъл куотърли“, 8 март 2007 г.

Tanya Koslowska: Бареков и Борисов – лика-прилика! Ако за малко се разсееш може да се объркаш кой от тях задава и подсказва въпросите и отговорите! А за внушенията – да не говорим! Няма по-безсмислени хора (на такова ниво) от тези двамата!

Таня Соломонова: А черешката на тортата е Алексей Петров: Алексей Петров с апел към главния прокурор по повод на взривовете от днес, 19 юли 2011 г.
преди 8 часа · Харесва ми · 1 човек

Tanya Koslowska: Абсурдно, жалко, смехотворно, срамно…, но от заявлението на Б.Борисов да се кандидатира за президент ако мине вотът ми настръхнаха косите! Това е непоносимо дори за една България – където какво ли не се случва!

Таня Соломонова: Според мен след изборите на есен президентската институция ще бъде окончателно дискредитирана, а който биде избран вероятно ще е последният такъв.

Tanya Koslowska: Да, наистина всичко върви натам.

Таня Соломонова: Ех, това Гоце, нашенски вариант на Кадафи: след мен и потоп!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.

Наистина, Бойко Борисов ли е вдъхновителят и идеологът на стила на терор в политиката?!

За да се ориентира в ситуацията, възникнала около терористичния акт с бомбите пред централата на РЗС и клуб на ДСБ, всеки от нас непременно трябва да се запознае и с „прессъобщение за подготвяното обръщение на Алексей Петров към Главния прокурор на Р. България“, което моя милост откри тази сутрин в блога на г-н Т.Дечев. Изглежда битката между силите, стоящи зад Бойко Борисов и ония, които стоят зад Алексей Петров, не само че ескалира, ами сякаш е на живот и на смърт. А работите са тъй объркани, че човек трудно може да схване какво всъщност става, кой кой е, за какво се борят и прочие. Ето малък откъс от текста, за който става дума:

Г-н Алексей Петров подкрепя тезата, че три знакови престъпления от 2008 г. до сега – побоят над журналиста Огнян Стефанов, експлозията пред вестник “Галерия“ и атентатите от последните 24 часа са продукт на една и съща концепция за постигане на надмощие и контрол чрез насилие, с корени в 90-те години на миналия век. И типологията и виктимологията при трите престъпления са практически еднакви. И мотивите и средствата на извършените деяния са идентични.

Според г-н Алексей Петров възникват съмнения в посока на Министър-председателя г-н Бойко Методиев Борисов – като вдъхновител и идеолог на стила на терор в политиката.

Има много сериозни аргументи, че сме свидетели на три събития, станали по различно време, но по сходни поводи и с абсолютно еднакви мотиви.

През септември 2008 г., трябваше да бъдат замазани следите, водещи към поръчителите на клеветническата кампания срещу ДАНС, довела до разгласяване на класифицирана информация в сайта „Опасните новини“. За още по-успешното „замазване“ беше предизвикана разработката „Галерия“.

През февруари 2011 г., трябваше да се развихри спешно „кризисен пи-ар“, поради станалите достояние на публиката доказателства, че лично министър-председателят Бойко Борисов е замесен в контрабанда. Тогава той трябваше да се спасява от доказателствата, получени със специално разузнавателно средство (което е доказателство пред съда !), че лично е замесен в контрабанда и укриване на акцизи. Главният свидетел по случая вече не е между живите, за което може само да се съжалява.

Избухването на взривовете пред партийната централа на РЗС и пред клуб на ДСБ, е продукт на отчаяни усилия за спасяване на потъващият рейтинг на министър-председателя.

За никого не е тайна, че правителствената политика в икономиката, дирижирана по откровено невеж начин от министър-председателя, катастрофира.

Аз няма нито да коментирам (засега) горната теза, нито пък ще се опитвам да осмисля и изразя по-пълно позицията си по цялостната ситуация в страната. Прочее, вчера гледах едно телевизионно предаване, в което, между другото, поканеният журналист Иво Беров изрази любопитна теза, която тук искам да представя по памет и по свой начин.

Тезата е, че на Бойко Борисов вече всичко му пречи – пречат му демократичните институции, Парламентът му пречи толкова, че вече не може да го търпи, не го понася дотам, че с отвращение присъства на дебатите когато му се наложи при крайна наебходимост, партиите му пречат, самата демокрация му пречи, ерго, пречи му, в някакъв смисъл, и самият народ. Затова и той предпочита да общува директно с народа (използвайки слугинските и подкупни медии) в стила на диктатор от типа Уго Чавес. Тук вече почвам да пиша от себе си, дотук беше тезата на Иво Беров. Аз също многократно съм писал и подкрепям становището, че Бойко Борисов е антидемократичен авторитарен политик от типа Уго Чавес – и в този смисъл е много опасен. Опасен е само ако бъде изпуснат от контрол – такъв е способен да унищожи и разори страната без да му трепне окото.

А иначе, за шоуто, не е толкова опасен, но ето че вече почва да минава границата, отвъд която вече е опасен. Винаги са опасни управниците, които ненавиждат демокрацията и виждат в нея пречка пред аспирациите си. Опасни са антидемократичните тенденции, изразители на които са в днешно време ГЕРБ и АТАКА, опасни и неудържими са най-вече техните вождове или фюрери, техните диктатори – Боко и Воленчо.

Щото нали никой не е толкова наивен да твърди, че в техните партии, устроени по принципите на мафиотски клан, може да има и има дори и следа от демокрация?! Тъй че, понеже днешните управляващи от ГЕРБ и послушника им АТАКА все повече стават носители на опасни тенденции в българската политика, то съпротивата и противодействието срещу тях трябва да бъде повсеместна, а в нея трябва да участват всички до една демократични партии, граждански обединения и кръгове.

БСП, примерно, може да е всякаква, ДПС – също, и те може да имат особеностите на мафия, но те са все пак, тъй да се рече, „демократични политически мафии“ – тук, както усетихте, се глася да изкажа едно твърде щекотливо твърдение – понеже, както е обичайно в демократичните държави, и те си имат мафия, но пък у нас бойкоборисовците са на другия принцип: мафията да си има държава. Тъй че, ако не се играе поредното театро, а че се играе, съмнение няма, но да допуснем, че все пак не се играе, то нека да приемем, че и БСП, и ДПС, като „демократични мафии“, са от лагера на защитниците на демокрацията – и трябва да бъдат използвани.

А ако Алексей Петров е водач на друг клан на мафията – излиза, че у нас мафии дал Бог, имаме си, изглежда, повече мафии, отколкото партии! – но ако и този негов клан не разглежда държавата като своя, като свое собствено притежание, то излиза, че гражданите, заедно със своите все пак „демократични мафии“, било политически, като БСП и ДПС, било предимно икономически, също така и партиите, доказали своята демократичност, партиите първостроители на българската демокрация, като ДСБ и СДС, следва да излязат дружно против попълзновенията на бойкоборисовата мафия, която достигна на крачка от осъществяването на заветната, на съкровената си мечта: да си има държава, да си направи държавата своя собственост, т.е. да ликвидира българската демокрация.

Щото такова чудо „демократична мафия-държава“ не само че не може да има, но то и не може да бъде изобретено; макар че, от друга страна погледнато, ний, българите, доказахме, че можем да правим в политиката всякакви чудеса, фокуси и, представете си, открития. Та мисълта ми е, че ако за каузата „Да защитим българската демокрация!“ се наложи ний, демократите, да се съюзяваме едва ли не със самия дявол, т.е., ако друг вариант за спасяване на демокрацията ни вече не е останал, то трябва, според мен, да направим и тази крачка, да се съюзим и с дявола, но демокрацията ни да бъде спасена. Жертвата си заслужава.

Тъй мисля аз. Доведохме нещата дотам да ни са налага да разчитаме на едни крила на многоликата хидра – българо-съветската ченгесаро кагебистка мафия – за да се борим с другите, още по-опасните й крила! Нищо чудно сред мафиотите да има и по-интелигентни и дори „по-добри“, знам ли?!

То, прочее, предполагам, че всяко крило на мафията, т.е. всяко пипало на октопода, иска да направи държавата си своя, то това, разбира се, е заветната цел на всичките мафиотски крила и пипала, но явно трябва да използваме енергията на другите пипала – за да отсечем онова пипало, което е най-близо до целта. А именно да отсечем пипалото на бойкоборисовската мафия, която е на крачка от това безвъзвратно да направи държавата ни своя.

Това, разбира се, не трябва да бъде допускано. И щом другите мафиотски пипала са на страната на ония, които не искаме да допускаме погубването на младата българска демокрация, то сме длъжни сме да си взаимодействаме едва ли не с всички. Абе, изглежда, съвсем се олях с тази моя теза, но така ми се чини в момента, така го пиша и казвам. Поне съм честен. Да, екстравагантно звучи, знам, усещам го, но имам ли друг вариант да мисля в тази ситуация?! Кажете вие, аз за друго в момента не се сещам…

Абе, оплескахме работата само както ний, българите, можем. А как ще се оправяме нататък – свят ми се вие като се опитвам само да си го представя даже?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.