
Васил Филипов по едно време се разпали и разгорещи от овладялата го емоция, което стана причина да сподели и някои свои по-интимни, така да се каже, мисли. Ето горе-долу какво каза; цитирам по памет, но паметта ми за такива психологически неща, предупреждавам, е твърде силна:
„Аз – рече, застанал в поза на Демостен тоя Филипов – сега можеше да съм един от олигарсите на България. Нищо не ми пречеше да сключа договор с руснаците и те щяха да ме позлатят. Всичко беше в мои ръце. Но не го сторих по една-единствена причина: понеже за мен интересите на държавата са на първо, са на най-високото място!“
Като чу това, Маринкова, видимо заинтригувана – все пак пред нея беше един несбъднал се олигарх на България! – промълви:
„Значи заради интересите на държавата не станахте олигарх? Възможно ли е да е било само заради това?!“
А пък Филипов, усещайки, че не звучи убедително, прибави с блудкав патос:
„Да, само заради това, нищо друго не ми пречеше! Обаче тоя проклет Костов…“
И като спомена точно в тоя момент името на Костов, на мен, като психолог, ми станаха ясни доста работи, особено в светлината на нескриваната омраза срещу Иван Костов, която се лееше от думите на лицето Филипов оттук-насетне. Какво ли още не каза срещу Костов, то не беше патетика, то не бяха плюнки, то не беше светещ от бесовски огън поглед! Костов даже, представете си, в един момент взел, че като го уволнил, не само че не се задоволил с това, ами взел, че дал тоя същия Филипов на прокуратурата! И след това дори разказа, че му се наложило, за да се спасява, да моли самия Филчев – за който, прочее, спомена, че е бил един психично болен човек, дори го нарече „идиот“! – да го моли, значи, та благодарение пък на ненавистта на самия Филчев спрямо Костов да се спасява, и дори не само да се спасява, ами да мине в стремителна атака срещу Костов, която още не пресеква.
И като разказа тия неща, лицето Филипов с лудешки огън в очите добави, че макар все още да не е успял да отмъсти на Костов както той си иска, но още имало време за това, т.е. той лично не се отказвал един ден да вземе дължимия реванш. Както и да е, проблемът си е негов, но мен лично силно ме заинтригува следното, което така прозрачно си личи в изявлението на упоменатото лице; моля, следвайте мисълта ми, та белким сфанете и вие:
Значи Филипов щял бил да става олигарх, съвсем по руски образец и с руски пари, ама не бил станал, щото много обичал държавата, милият! В ръцете му било да се позамогне, и то с много, с твърде много парички, ала се отказал, щото, представете си, обичал страната и своя народ! И таман в тоя момент, когато работите филипови вече се уреждали, се явил тоя проклет дявол Костов, който не само го уволнил, ами дръзнал да го даде и на прокуратурата! Сфащате ли сега кое камъче убива нашият герой, кое именно камъче е препънало колата му, за да не успее да стане олигарх? Ами „Костов“ се нарича туй камъче, разбира се, трябва да си пълен идиот, за да не сфанеш това! Аз много се чудех защо тоя Филипов така всеотдайно мрази Костов, ето че сега ми се изясни цялата загадка. Поради което съм много благодарен на самия себе си, че не загасих телевизора, като попаднах на същото това интервю.
Та значи злодеят Костов явно е причина тоя Филипов да не постигне мерака си да стане български олигарх с руски пари! Попречил му да се позамогне, представяте ли си?! Разбира се, по тази причина Филипов вечно ще мрази Костов и непрестанно ще продължава да дава пламенни интервюта срещу него – какво друго да прави, нали требе по некой начин все пак да си отмъсти, поне на думи. Е, работата му да става олигарх не се опекла, и то таман да се опече, щото се явил тоя алчен злодей Костов, който отрязал мерака му за многото пари. Разбира се, не Костов е защитил държавния интерес, а самият Филипов, щото много обичал държавата, се пожертвал и се отказал да стане олигарх. Вий на тая басня вервате ли? А тук, между клепачите ми, корабче плува ли?!
Толкоз по тая история. Който има акъл и съвест нека отсъди къде е истината сам. Аз нищичко никому не ща да внушавам. Но искам да кажа също, че лично познавам доста хора, които изпитват страшна злоба срещу Костов, и то винаги и непременно на ето такива основания и причини: на един Костов собственоръчно пресекъл мерака му да става депутат и тоя хубавец ще го мрази, разбира се, до гроб; друг пък се бил заоблизвал да става шеф на не знам какво си, ама Костов турил друг човек и не зачел протекциите му; трети не знам що си бил искал, но Костов не му го бил дал; и все така, и все пак в тоя дух, четвърти, примерно, имал детска мечта да става управител на Солунската митница, ама дяволът Костов попречил, и все така, до безкрайност. Абе много вреден човек е тоя Костов бе, аман от него?! И ето, сега тоя Филипов плаче с горчиви сълзи, че Костов му попречил на мечтата да ни стане един от първите олигарси!
Много народ е разплакал тоя Костов бе, много чисти детски мечти и копнежи е разбил бе, наистина си заслужава да бъде най-мразен! Заслужава си да бъде мразен, разбира се, съвсем оправдано е да го мразят тоя урод: щото тия, дето го мразят, както забелязахте, обичат най-много не друго, не себе си, не своето лично облагодетелстване – вий да не си помислихте такива лоши неща за тях?! – не, няма такова нещо: тия всичките мислят най-много за България и обичат най-много тъкмо нея! Те са добрите, а Костов, разбира се, е лошият! Нима не го схващате това?! Докога ще ви го обяснявам още?!
Прочее, Костов е също така твърде много недолюбван и от нашия пресветъл днешен премиер. Вервам не сте пропуснали да забележите, че он питае също такива искрени и светли чувства на нескривана омраза и ненавист срещу Костов. Питам се: на какво ли се дължи това?! Какви ли мераци Борисови пък е отрязал вездесъщия Костов?! Наистина, налага се да запитам тук: какви ли мераци Бойкови, прочее, е отрязал някога вездесъщия злодей Костов, та пресветлият ни премиер така го мрази?! Знаем, че по Костово време Боко от Банкя беше деградирал дотам, че да се принизи да бъде пазач и разтривач на ушите на Тодор Живков. Нема начин за това да не е виновен Костов. Изглежда затова го мрази, няма как да е за нещо друго. Най-вероятно е точно за това. Е, може и за нещо друго да е, но знайте от мен: всяка ненавист си има точната причина. Не само в случая с Костов, а и изобщо.
Да си добър и великодушен човек е друго, то си няма причина, но всяка злоба, всяка омраза, всяка ненавист си имат точната причина. Заради причини, предимно материални, хората стават опорочени и зли, а са добри, благородни и душевно щедри съвсем безпричинно. Стига ви за днес с тоя философски урок, хайде чао, че явно омръзнах на всички!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)