Нека не оставяме да гаснат тлеещите въглени на своя дух…

Блогът „Базикилийкс“ днес е излязъл с публикация със заглавие Изход, която е пример за специфично „словесно мастурбиране“ или словоблудство; под това последното разбирам да се пише или говори нещо, без изобщо да се мисли, т.е. без да се прави и най-малък опит да се вникне в същината на проблемите. По този начин пишат хора, които желаят да се харесат на неизчислимото множество от немислещи хора, което се шляе из интернет и не прави друго освен да търси храна за немисленето си, поемайки подобни словесни буламачи.

Прочее, ето един откъс от въпросното „произведение“, за да не помисли някой, че голословно нападам писание, което просто не ми е харесало:

1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.<
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха.
4. И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога.
5. И го измислиха по свой образ и подобие.
6. И Бог беше вяра, но Страхът пораждаше вярата; и Страхът породи Бога.
7. Но едни казваха: „Бог е слънцето“, други:“Вятъра“, трети обожествяваха страшните животни, а четвърти си измислиха хора божества.
8. И се наплодиха много богове и се пръснаха по цялата земя, затъмнявайки умовете на хората.<
9. И хората се избиваха по между си, за това чий Бог е по-могъщ и по-милостив.
10. И течаха реки от кръв, от сълзи и от екстременти.
11. И навсякъде цареше Страх и безумие; и където беше Страхът там беше и Бога.
12. И някой, като видяха, че хората се Страхуват от Бога и не помнят, че те са го създали, посочиха се за синове божии.
13. И хората, като уплашени им се кланяха и им даваха дарове и ги слушаха за всичко което им кажеха.
14. И тези, като видяха изгодата; и като знаеха, че Бог е творение на човешкото невежество използваха ги.

И тъй нататък, и прочие, и ала-бала, все в тоя дух до края. Вижда се, че авторът е положил усилия да изложи „мисълтът“ си що-годе грамотно, в разбираема притчова форма, та немислещите му фенове да могат да научат думите му наизуст и да си ги цитират; разбира се, коварните запетайки пак ги туря предимно по бай-ганювски начин, да има тук-там по некоя, за да не ни мислят за хептен прости. Но граматиката и правописа са бели кахъри; друго е същественото при подобен род писане, и въпреки че всеки може да си пише каквото си иска, все пак очебийното изопачаване на истината не бива да бъде оставяно без отпор; по тази причина написах там следния кратък коментар:

Бог не е „Страхът“, Той е Любовта и също така е Истината. Да, същата тази истина, която, като я познаем, ще ни направи свободни.

А иначе текстът е пример за нежелаещо да се съсредоточи в същината на проблемите словоблудство. С думите трябва да се работи внимателно, щото те служат за това да се постигне смисъла, сиреч, истината, а не просто да се дрънка и плямпа каквото ти дойде на акъла или на устата…

Вярата произлиза и се корени не в страха, т.е. не в човешката слабост и в малодушието на човеците, тя, наопаки, и израз на силата на духа на човека. Бездуховният човек просто няма как да се овладее от тайнството на вярата в Бога и по тази причина няма друг изход освен да пише подобни блудкави дитирамби, илюстриращи единствено една крайно завистлива и поради това озлобена духовна немощ – да не кажа „импотентност“.

Оня, който е изпаднал в немощта на неверието, би могъл да се опита все пак да постъпи по-честно и достойно, а именно да активира остатъците на скромния си вътрешен потенциал, да раздуха, така да се каже, тлеещите въглени на своя дух, та белким пламне в един момент огънят на духовността и на вярата.

Защото без вяра всичко наистина всичко се обезсмисля – както си личи от горните словесни напъни…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…