Моето обяснение защо Костов е забравил приватизационната цена на рафинерията „Нефтохим-Бургас“

Христо Марков във Фейсбук пита – във връзка със тазсутрешното интервю на Иван Костов по Нова ТВ – ето така:

„НЕ ПОМНЯ ЗА КОЛКО ПРОДАДОХМЕ РАФИНЕРИЯТА НА РУСНАЦИТЕ“??!!? Премиерът на БГ не си спомня за колко е продадена единствената рафинерия?! Уникално и забележително! Мълчание, разсеян поглед и в крайна сметка – не помни Цената на единствената рафинерия, проадена на Русия. Нямам думи! „Не си спомням цената – ЧЕСТНО!“ – ако може някой да коментира…

Моя милост във връзка с този казус, поставен от съгражданина ми Марков, написа следния коментар там, в неговата страница във Фейсбук:

Аз ще опитам да обясня. Той сам казва, че не помни. Не лъже. Няма смисъл да лъже. Смятам, че е честен. Забравил е. А има силна памет. Математик и финансист е. Наистина е крайно чудно, че е забравил толкова важно нещо. Любопитно е да се обясни защо е така. Ще опитам да обясня.

Психологически погледнато, забравяме най-вече онова, което съвсем не искаме да помним. Което ни е прекалено неприятно да си спомняме. Та и Костов така. За да забрави цената, за да бъде изтрита тази информация от паметта му, явно силата, дето е предизвикала забравата, е твърде голяма. И на какво ли се дължи тази сила?

Ами на прекалено силното му чувство на неприязън. Това именно издава, че Костов съвсем не е искал да продаде Нефтохима на руснаците, но се е наложило да го продаде на тях. То и комбинатът е строен само за руски петрол, та по тази причина е възникнало в съзнанието му такова силно неприемане и неудоволствие, в резултат на което сега Костов наистина не помни на каква цена е продаден Нефтохима на руснаците. Понеже, както се знае, Костов е крайно недоволен от зависимостта ни – не само енергийна – от Русия, то тъкмо заради тази негова, да я наречем, крайно силна „злоба“, по най-естествените механизми на забравянето наистина е забравил.

Иначе, знае се, има силна памет. И въпреки това е забравил. Което единствено показва колко голямо е неудоволствието му, че е трябвало да продаде Нефтохима на руснаците. Това е моето обяснение. И аз съм учил като Костов в комунистическа Русия и затова чувството му към тази страна ми е твърде познато. Ний, училите в комунистическа Русия, т.е. такива като мен и Иван Костов, сме все „русофоби“.

А ако не сме русофоби, то на сто процента е сигурно, че сме антикомунисти. И то не какви да е, а дори, бих казал, най-искрени, вдъхновени и изцяло последователни. Та на това солидно психологическо основание Костов според мен наистина е забравил точната цена на рафинерията „Нефтохим-Бургас“…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и „народопсихологични“ комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Искате ли да подемем полезен и потребен разговор за самоидентифицирането на нашенските десни?

Мой коментар по повод на публикация под заглавие Думите и куршумите, която тази сутрин откривам в блога на Комитата:

Г-н Комита, поздравления за превъзходния летен, да го наречем засега така, „интелектуален коктейл“, който сте успели да ни забъркате. Както и подобава, според сезона, в него има и сок от диня, но и сок от моркови, има кашица от ягоди, но има и изстискани домати, има дъх на боровинки, но долавям и ясно долавящ се дъх на… гнили краставици, а пък като капак на всичко в течността плават не само блокчета лед и топки сладолед, но и парчета от… недобре сдъвкани кебапчета. Да не пропусна: коктейлът е освежен и с порядъчни дози евтина ракия. Няма да нарека текста Ви „интелектуална повръщня“, щото съм прекалено изискан, но ми се струва, че Вашият интелектуален коктейл е нещо като превъзходен зеленчуково-плодов-месен миш-маш или буламач.

Да го отдадем всичкото това на сезонни причини, когато съвсем не е рядко явлението човек, заради неумерено ядене на всякакви природни дарове, да го хващат най-неприятни стомашно-чревни разстройства и инфекции. Само дето обикновено човек не поднася на публиката за всеобщо обозрение продуктите на разстроения си стомах, но пък за интернет това сякаш е обичайна практика.

Приемете, моля, горното, написаното по-горе като опит за шега, като нещо, написано само заради стила, поради някакви формални причини, а не за да Ви уязви. Моля да ме извините ако сте се засегнали прекалено, не този ефект съм търсил, а го написал, както казах, по съвсем други, формални стилистично-лингвистични подбуди. А сега вече по-сериозно, а не толкова саркастично-иронично.

Прочее, изразът „интелектуална бойкоборисовщина“ наистина е бисер и постижение, адмирации! А ето сега за какво всъщност вземам думата; ще дам само един малък пример, който показва, че когато човек взема думата по такива сложни въпроси трябва добре да е помислил и премислил, за да не се подлага на риска да избълва някоя недомислица, пък дори и тя да е с интелектуални претенции или с такава също маниерност. Та значи, пишете:

Големият грях на „консерваторите“ (кавичките слагам, защото вероятно никога няма да стигна с никого до съгласие какво точно значи думата, но идеята ми, смятам, е ясна) е идеята за изначално „добри“ и изначално „лоши“ хора, дори по рождение. Има „едно истинско“ учение, всички други учения са грешни, а изповядващите чуждите учения трябва да се поправят или да страдат.

По първото Ви твърдение по-запознатият човек няма начин да не възкликне поне това: „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!“. Затуй ще му отделя повече внимание. А подхвърлянето Ви за „едното-единствено истинско учение“ ще оставя без внимание, понеже то показва крещящо неразбиране – и също липса на всякакво желание за разбиране – на същината на анализирания предмет. Ще се опитам да Ви помогна да схванете за какво всъщност става дума:

Консерватори са хората, които държат на някакви абсолютни, универсални и общочовешки ценности на вековната традиция, но това съвсем не означава, че за тях хората били „изначално“ добри или лоши, „дори и по рождение“. То, прочее, ако бяха изначално някакви си, те щяха да са такива по рождение, но както и да е, това тук не е съществено. Работата е там, че си позволявате да приписвате на консервативната мисъл една прекалено банална и несъстоятелна теза, към която тя просто няма как да се придържа, и то не за друго, а защото при нея става дума за мисъл, а не за немислене. Съвсем другояче си представят нещата осъзнатите консерватори. Вие пък ненадейно изтърсвате, че сте „десен“, но не сте „консерватор“, което е крайно изненадващо твърдение ако човек отчасти все пак е проумял що е „дясно“ и що е „консервативно“.

Та значи онова истински субстанциално (съществено, истинно, общозначимо, абсолютно), на което се покои човешката история, е нещо като екстракт или квинтесенция на изначално заложените в съзнанието ни, според замисъла на нашия Създател, универсални ценности, които човечеството в дългия процес на духовната си история осъзнава и приема вече съзнателно. Такива са ценностите на свободата, на самостойния и самостоятелно правен живот, на истината, доброто, красотата, светостта, на суверенната и автономна личност. От тази гледна точка човешките същества са самоценни и уникални, те са „цел сама по себе си“ (Кант), всеки прави себе си според повелите на моралния закон на дълга и на съдържащата се в него свобода, тъй че да се говори за някакви „изначално добри“ или „изначално лоши“ индивиди е просто губене на скъпоценно време. А нали човек пише, пък и чете, за да си уясни смисъла, а не да потъва все по-безнадеждно в безсмислието – и в заблудите си, в предразсъдъка си, в ограничеността си?!

И още нещо. Ние съществуваме не на празно място, а в някакъв смисъл и благодарение на унаследената традиция. Става дума за значимото в човешките опити за самоопределение, разгръщащи се на почвата на неизчислимото множество от индивидуални раз-личности.

В тези опити за търсене на човешкото и на значимото, субстанциалното за човека, не всичко е останало заради богатия си жизнен смисъл, а е бил произведен и много баласт, много излишна тежест и една подлежаща на отхвърляне обремененост. Утвърдило се е обаче и е останало единствено адекватното на живота за човека, съответстващото на неговата свобода, устойчивото, значимото, онова, без което не може, необходимото за самостойната субективност.

Човекът в традицията е сътворил дълбоко потребните условия на съществуването, достойно за човека, т.е. за това съществуване, което се синхронизира с естеството на живота за човека, с неговото неизразимо докрай тайнство. Не може да се мисли за съвременното съществуване на човека – в условията на създадените от него жизнени реалности, зачитащи индивидуалността общности, свободен пазарен строй, непрекъснато разгръщащ се ред, културни и духовни детерминанти на съществуването и пр. – извън традицията, която го прави възможно и така ефективно.

Затова може да се каже, че светът за индивида не е друго освен светът на традицията, явяваща се по естеството си законосъобразност на неговата свобода или пък жизнеустойчивост на сътвореното и сътворяваното от човека.

Ето това е възловият момент, ядрото на консервативната философия в нейната истина, а не в бедните представи на тоя или оня. Прочее, тази консервативна философия лежи в основата на десния мироглед, той израства благодарение на нея, тъй че да каже някой, че е с „десни разбирания“, но „в никакъв случай не консервативни“, е горе-долу същото все едно някой „истински комунист“ да вземе да се кълне, че в никакъв случай не подкрепя диктатурата на пролетариата. Прочее, комунистите са способни на всякакви умствени и морални салтоморталета, но десните хора не трябва да приличат в това отношение на тях, щото тогава работите наистина ще станат безнадеждни – у нас най-вече, щото в света хората са доста по-различни и все пак не така обременени. И в тази връзка ето още един възлов момент, който, надявам се, може да Ви помогне да проумеете за какво всъщност става дума:

В наше време изпъкват предимствата на велики и непоклатими традиции, трасиращи, подобно на указателните камъни, пътя на човечеството към автентично преживяваната и действителната свобода. Става дума за ценности, придаващи смисъл на съществуването, опитващи се да го доближат до неговата автентичност и посилна за човека пълнота: доверие в способностите на човека да се справя сам, да проявява на свой риск и отговорност насочени към индивидуалния успех инициативи и предизвикателства, да бъде пълновластен господар и собственик на своите постижения, да зачита свободата и достойнството на себеподобните. Иначе казано, човешките същества да не бъдат подлагани на груб външен контрол и лишавани от самостоятелност, което означава с право да се съпротивляват на опитите да бъдат правени еднакви и послушни, апатични и лишени от воля и т.н.

Разпознахте ли, г-н Комита, своята „дясност“ от горните думи?! Прочее, подетият, така или иначе, разговор за самоидентифицирането на нашенските десни е твърде интересен, и аз съм готов да го продължа, разбира се, при желание на останалите.

Няма да се спирам на „големия грях на „либералите““, щото там нещата са още по-превъзходно объркани от Ваша милост. По тази причина ми се струва, че една дискусия по тия въпроси би била твърде полезна за всички. Само дето, в нашенски условия, едва ли има съзнание за такава една полезност, поради което масовият интернетен труженик, явно, предпочита да си остане в плен на собствените си, толкова непълноценни и ограничени, представи.

И щом тук, в интернет, в „царството на интелектуалците“, нещата, както се убедихме, са така плачевни, какво ли пък е положението в главите на обитаващите другия, „големия“, свят?!

(ЗАБЕЛЕЖКА: Който се интересува повече и желае по-пълно да вникне в загатнатите по-горе проблеми, би могъл да посегне към моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие Източниците на достойнството, успеха и богатството), чието второ издание може да се намери и онлайн – освен в книжарниците.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Ке ни „оправи“ така хубаво тоя Боко, че… дупе да ни е яко!

Вчера в сутрешното предаване по една телевизия, не знам дали сте успели да уловите тоя сюблимен момент, някакъв „много доверен човек на Ванга“, който, разбира се, в последните години на живота й „бил все до нея и документирал прецизно всяко нейно пророчество“, ни разказа любопитни неща относно това какво била пророкувала жрицата за „високия строен мъж“, който щял да спаси и да оправи България – веднъж и завинаги! Тоя бабаит, разбира се, се казвал Бойко Борисов!

В един момент, като чух това, изкрещях и помолих жена ми да ме ощипе зверски, щото ми се стори, че сънувам – тъй като ми се стори, че това не е възможно да е истина. Да, обаче се оказа, че не сънувам, че е самата истина, а пък старчето, поласкано от репортерското внимание, разказа и други свръхважни неща за нашия месия: он бил, естествено, „много добър и честен човек“, не знам си какъв още, и то все най-убави неща бяха изречени за човека от село край София, за който горката леля Ванга била изпророкувала, че ке ни оправи най-после. Старчето, което ни разказваше тия душераздирателни новини, беше от типа хора, на които на челата е написано, и то с големи червени букви, че са безподобни лъжци, но да не придиряме: все пак човекът ни ощастливи, та вече да сме спокойни, щото в идването на власт на Боко от Банкя, както се установи, са намесени метафизически и онтологични вселенски сили, тъй че това негово издигане във властта, разбира се, е станало директно по благоволението на „Неговия Единствен Началник“. Тъй че „нема лабаво“ и също така „нема мърдане“; от тоя нахалник, както тая медия си позволи да изпророкува така долно и пошло, немало да има отърваване още много десетилетия занапред!

Пиша това, понеже съзирам в този уж дребен детайл ясно обособяващи се черти на един зараждащ се, понеже ни е най-старателно натрапван усърдно, анахроничен изцяло култ към „личността“ на Нашия Истински Спасител и Благодетел Бойко Борисов. Да, наистина, заражда се култ, и то не какъв да е, ами чалга-култ, и то към „личността“ на Нашия Истински Спасител и Благодетел Боко Борисов, който, нищо че се перчи толкова, издиша по всички линии, и това се забелязва с просто око! Забелязва се, забелязва се, ала за да го забележиш все пак се иска да не си тиква…

По тази причина като гражданин искам да възразя срещу една такава тенденция, която е обезпокоителна и дори, направо да го кажа, злокобна: понеже е симптом за умишленото отиквовяване на нацията. Само нации с най-примитивно и дори нещастно съзнание са податливи на такива култове, показващи болезнена конституция на това масово илюзорно и наивно съзнание. На това зловредно комуноидно и простолюдно съзнание, така болезнено разпространено и изпиващо силите на цялата нация.

Като за конкретния култ към „личността“ на Боко Борисов държа да подхвърля и това: култ, култ, ама къде барем е личността?! Щото нашият народен титан е носител на крещяща, направо убийствена безличност, и то на едно най-примитивно чалга-ниво; той е нещо като Азис, само дето не носи рокля, но за сметка на това не прави нищо друго освен да си показва мускулите – все едно че е пехливанин на медийния тепих.

Жалка работа! И смешна, стига да не беше така злокобна. Като философ добре зная, че такива неща като умишлено отиквовяване на цяла една нация, имам предвид свързаното с натрапването ни на медийния феномен Боко Борисов, изобщо не са безобидни и за тях непременно се плаща, и то най-жестока цена. Както платихме цялата цена за предишното отиквовяване на нацията ни, имам предвид свързаното с идола на Боко и негов прообраз, именно свързаното с Тодор Живков, така ще платим цялата цена и за сегашното й отиквовяване, свързано с възхода и хегемонията на неговия масажист и бодигард Боко от Банкя.

Това е положението и затова нека да имаме благоразумието, пък и добрината, ако изобщо искаме да сме народ, а не стадо и мърша (по думите на дядо Петко Славейков), да реагираме постоянно срещу такива злокобни явления, щото останем ли да ги съзерцаваме с безразличие и прозявки, предупреждавам, добро няма да видим. Ще ни „оправи“ така хубаво тоя Боко, че дупе да ни я яко…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.