
На мен обаче ми направи впечатление изявлението на певицата Йорданка Христова, която освен че е снаха от прочута комунистическа фамилия, се слави и с това че е била близка със самия Кастро, един вид му била пяла навремето, в славното байтодорово време, седейки на коляното на кубинския комунистически фюрер. Та Данчето, както мило я наричат наште медии, няма как, пак отишла да пее в Куба на своя възлюблен Кастро, само дето този път, изглежда, не е могла да му седне на коляното, щото е много крехко това коляно, та току-виж се счупило ако седне с мощните си телеса. Но аз за друго пиша това: когато я попита репортерът дали са възможни промени, нашата комунистическа снаха най-нагло заяви:
„Дано никога кубинците не ги сполети промяна от нашенски вид!“
Пък после допълни, че на кубинците си им е много хубаво при комунизма, е, били малко беднички, е, немало какво да ядат, голема работа! Ама учената снаха-певачка и за това си имаше обяснение: американската блокада била виновна за бедността на кубинците!
Явно тая Данка живей все още в средата на миналия век, то, аслъ, тя си е от онова време де, дърта е като орлите. За комунистите у нас, както е видно, смърт няма, другояче казано, те са си направо безсмъртни – и вечни!
Такива ми ти работи. Не разбрах Бойко да е пратил телеграма на Кастро, сигур пиарите не са му разрешили, иначе нищо чудно нашият пръв почитател на Тодор Живков, на Мао Дзе Дун, на Йосиф Сталин, на Адолф Хитлер (с неговите магистрали-аутобани!) да е пожелал да се обезсмърти не само с една нищо и никаква телеграма до кубинския вожд, ами да му се е приискало и лично да иде и да му стисне ръката, ама са му забранили да го стори, щото ще произведе скандал.
Ех, политиката е такава неблагодарна работа! Питайте Гоце що за неблагодарна работа е политиката: да не можеш да кажеш що ти е на сърцето! В туй отношение наш Гоце е велик страдалец: он, милият, само на любимеца си Путин можеше да си изплаче мъката! Затуй в първия си мандат така често ходеше в Москва, хем лично да получава заповедите от господаря си, хем да си поплаче на путиновото рамо. Ама като влезе България у пустия му ЕС и в още по-омразното НАТО, Гоце посърна и вече даже не посмя да оди у Московията.
И затуй през втория си мандат се разтушваше като ходеше на гости на средноазиатските сатрапи на братски Узбекистан, Таджикистан и Азърбейджан – където тайничко, предрешен, нощно време нищо чудно да е поднасял венци на паметниците на Ленин, що са осеяли тия напредничави земи. А пък денем, няма как, понеже требеше да подражава и на Тодор Живков, и на цар Борис Трети едновременно, се забавляваше като стреляше по архари. Тия пустите му козли, които така орезилиха нашия хрисим и миловиден президент-комунист.
Хайде да спирам, щото ми писна вече от тия комунистически наглеци и изтърсаци. Аман от наглост, какво повече да каже човек?!
Хайде лека нощ, пък дано сънувате тая нощ сърцераздирателно-мила сценка: Данчето Христова пее прочути революционни романси, покачена на коляното на Кастро, а пък Гоце и Боко, голи до кръста, играят кючек – и й подрънкват на дайрета! А пък напредничавият ирански президент Махмуд Ахмадинеджад свири на контрабас. Путин играе казачок, китаецът пък им продава разни шарени боклуци. Уго Чавес също е там, той произнася пламенно слово, от което Боко и Гоце са се просълзили и го гледат със зинали усти. Ех, идилия, ех, молодост!!!
Честито да ви е! Халал да са ви! Щастливци сте вий, че сънувате такива сънища, щастливци…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)