Българите днес са като българите вчера – бедни, дисциплинирани и завистливи

Прочетете непременно статията Българите: криво искат – криво им се давау препоръчвам ви я; автор е Мирела Иванова; ето кратък откъс от нея:

На опашка за милостиня

Абсурдните предизборни новини вървят ръка за ръка с още по-абсурдните дискусии, обещания, случки и дебати за доходите в България. Почти епично се акцентира върху две теми: увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и данъчните задължения на Лили Иванова, недоизяснени засега отвъд факта, че голямата певица получава пенсия в размер на 109 лева и някакви стотинки.

Ще се запитате: какво е общото между двата казуса? Над тоя въпрос се замислях и аз, в началото само долавяйки плътната и неразкъсваема обвързаност, додето накрая успях да намеря свой отговор. И той се отнася не просто до доходите, а и до перспективата в България да си останем завинаги бедни, дисциплинирани и завистливи.

Оцеляване…

Увиснали в очакванията си като тежки левичарски камъни на врата на държавата, която до онзи ден се олицетворяваше от бащицата Живков, вчера и по за кратко от бащицата цар, а днес от Борисов. Общественото устройство, оказва се, е без значение, защото политиката на доходите масово се възприема като паница, от която всеки все трябва да получи по залък, независимо от образованието, професионалния принос, общественополезната му реализация.

Не Лили Иванова е антиподът на бедността ни

Ние не изискваме от държавата си това, което е длъжна да ни осигури: ред и сигурност, надеждно здравеопазване, образователни хоризонти и среда за разцвета на културата. (Защото именно в такъв контекст сами бихме могли да се погрижим за себе си, да разгърнем възможностите си, да се реализираме и редовно да плащаме данъци.) Напротив, нас все ни тегли да получаваме подаяния, които ни правят равни в бедността.

Чудя се за какъв квалифициран или неквалифициран труд се получава днес минимална работна заплата, в какви сфери на производството или държавната администрация, например? Как се съизмеряват възнаграждението на чистачка на летище “София” и учителка в детска градина, или на пазач и млад, току-що постъпил на работа асистент в университет? Струва ми се, че тъкмо подобни ценностни разкрачи и неразбиране за цената на професионалния и образователен ценз би трябвало да ни бодат очите, да предизвикват съпротивата ни. А не доходите на Лили Иванова.

Български зависти и ненависти

Ако певицата, един рядко срещан пример за дарба и характер по нашите земи, има неплатени данъци, то навярно и ще си ги плати. Раздразнението, с което бива разнищван нейния случай обаче иде от другаде. От различието и респектиращите усилия, с които го поддържа и развива през годините, от уникалното й присъствие на сцената, от последователността да бъде такава, каквато заслужава, винаги на върха.

Докога ще живеем ден за ден?

Не съм чула да предявява основателните си претенции към държавата, говори за изкуството си и то е запазеният й знак. Но навикът по нашите земи е да възприемаме успелите с труда си като обект на непомерната си усреднена завист. Кой знае защо незаконно забогателите не ни дразнят и впечатляват така – разните български псевдомилионери, например, които си пазаруват вили в Ница и Сен Тропе, не стават обекти на обществено и медийно разобличение, на лични поругавания в нета, не будят зависти и ненависти. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Ние сме „цъфнали“ и „вързали“ тъкмо защото левите илюзии у нас са неприлично много разпространени

Продължение на дискусията, публикувана под заглавие Десен е пътят към богатството и просперитета, лявото е път на мизерията и унизеността:

Йордан Янков каза: Г-н Грънчаров, разделението на ляво и дясно според някакви абстрактни общовалидни принцип е възможно само във философското съзнание, но както знаем от философите нищо не зависи. Такива принципи представляват окастряне на богатството на реалния живот, свеждайки го до идеологически клишета, които нито създават нова стойност, нито разрешават проблеми. Лично аз съвсем осъзнато се дистанцирам от тези идеологически клишета, защото десните са непритяни с вечната си претенция да са ексклузивни носители на истината, а левите с вечните си претенции някой да им сменя памперсите.

Ангел Грънчаров каза: От философите, г-н Янков, може би наистина „нищо не зависи“, макар че и това е съмнително, но безспорно е, че от ФИЛОСОФСКИТЕ ИДЕИ, или, накратко, от ИДЕИТЕ, зависи всичко. А ний, философите, работим с идеи, тъй че, скромно казано, и от нас все нещичко зависи… 🙂

А що се отнася до негативното Ви възприятие на термина „идеология“, което Вие пренасяте и върху философията, а също и върху идеите като цяло, бих Ви посъветвал, ако можете, да отърсите съзнанието си от марксистко-комунистическите (сиреч: крайно ЛЕВИ) злоупотреби не само с тия думи и понятия, а и с много други, в резултат на което съзнанието на много хора, включително и интелигентни хора като Вас, е обзето от пълна ценностна обърканост и дезориентация; простете, но това си Ви личи от всяка Ваша мисъл или изказване.

Нашата, на философите, работа, е да ПОМАГАМЕ на такива като Вас, това е смисъла на заниманието ни. Който иска да постигне истината по тия въпроси, приема помощта на философите с благодарност, който пък иска да продължи да пребивава в плен на разни идеологически клишета, т.е. държи да съхрани завинаги объркаността си, той обръща гръб на подадената ръка…

Йордан Янков каза: Обърканост и дезориентация спрямо какво? Спрямо вашият вариант на вечните истини? Извинявам се, но не ми звучите като рационално мислещ философ, а като свещенник който се бори за душата на заблудената овца (моя милост). Навремето и партийните секретари се опитваха по този начин да ни спасят душите с претенциите си че занят всичко от последна инстанция, но в крайна сметка тръгнаха да спасяват своите материални активи. (И между другото – завършил съм философия).

Ангел Грънчаров каза: Да е завършил човек философия не води автоматически до това да е философски мислещ човек или, още по-малко пък, философ. Ако един претендиращ да е философски мислещ човек не знае, че истината не просто съществува, но и тя е именно вечна и неизменна, т.е. отразява именно абсолютното (същността) в изменчивите неща, то такъв явно е станал жертва на една съвсем неоснователна претенция. Вашите разсъждения носят в себе си очебийна липса на ценностна яснота, смесвате несъвместими неща, което именно и ми дава правото да ги нарека объркани. Такова е впечатлението на непредубедения човек и читател.

Никой не можете да убедите в разбиранията си, понеже сам не сте убеден в тях – и затова на моменти казвате каквото Ви дойде на акъла. Прочее, благодаря за комплимента, сравнявате ме със свещеник, това е висока чест за мен, но, за жалост, е съвсем незаслужена…

Valery Naidenov каза: Г-н Грънчаров, както би трябвало да се забелязали, аз изобщо не съм против разделението ляво-дясно, а напротив, отстоявам го ревностно. Никакво камъче не ми убива. За мен това не е толкова философски проблем (не че не съществува), колкото конкретна политика. А ако оставим настана приватизацията, най-важната политика на едно правителство е данъчната, монетарната и фискалната. По това и само по това се познава дали правителството е дясно или ляво в своите реални действия.

По всички конкретни показатели българската данъчна система в момента е много по-дясна от данъчната политика в САЩ, да не говорим за Европа. Не ме карайте да навлизам в конкретните аспекти, само си чешем езиците. За вас ляво-дясно очевидно е в историческото наследство. Но тъй като виждам, че сте философ, бих ви препоръчал великолепното книжле на италианския философ, правист и политолог Норберто Бобио за лявото и дясното. Преведено е на български.

Той отсява кои са задължителните, основополагащите елементи на лявото и дясното от тези, които са случайни и могат да се яват и от двете страни на това разделение, в зависимост от конкретния национален контекст. Както казва Сартр, лявото и дясното са две кошници, в които може да се сложи всичко. Значи важното е първо да знаем кои са кошниците. А след това – какво е напазарувала в тях домакинята.

Иначе трябва да отбележа, че тази дискусия ми харесва. Надявам се, че тя ще обогати енергичния млад човек Добри.

Dobri Bozhilov каза: Как се върти светът. Някога Валери беше най-важният човек в държавата – като началник на най-важния вестник. А сега – говоря си с него във Фейсбук 🙂

Valery Naidenov каза: Много благодаря, но кога съм бил важен? Аз никога не съм бил нито шеф на фирмата, нито материално-отговорно лице. Бях просто служител и ме уволниха без никакъв проблем когато „24 часа“ беше номер едно. Ни и преди да ме уволнят с удоволствие общувах с младежта, макар че естествено предпочитах другия пол.

При това съм много доволен, че не съм вече главен редактор. Напоследък това е направо свинска професия. Ако някой губи от това, че не ръководя вестник, то определено не съм аз.

Ангел Грънчаров каза: На мен разговорът също ми харесва, а още по-важното е, че наистина може да е полезен за по-младите. А що се отнася до дискусирания проблем, разбира се, че дясна е политиката, която стимулира икономическата активност и предприемчивостта на индивидите чрез по-ниски данъци; но за мен по-важното са ценностните основания и детерминанти на дясното, и, респективно, на лявото.

Левите пък не правят друго освен да погасяват активността и предприемчивостта, вдигайки данъчното бреме и повишавайки намесата на държавата в икономическия процес, която, разбира се, винаги е зловредна. Но данъчната политика не е главният критерий за това що е дясно и ляво, щото данъците са само лост за управление на икономиката и активността. Другото – ценности, мирогледа, убежденията, идеите, детерминиращи поведението на индивидите – е истински важното, същностното.

Тъй че Боко може да управлява държава с ниски данъци, но това съвсем не го прави десен, нито пък прави десен Дмитрич Станишев – или, опази Боже, Гоце. Те са си леви и по манталитет, и по начин на мислене, и по ценности, и по всичко. Боко, например, се възхищава от Мао, Сталин и Тодор Живков, което, както и да го погледнем, не може да се дължи на наличието у него на някакъв десен мироглед или ценности.

Друг е въпросът, че у нас целият преход от комунизъм към пазарно общество по същество беше десен поврат, одесностяване на крайно лявата „социална“, а всъщност комуно-социалистическа тодорживкова държава. Бяха проведени, пък макар и мъчително, десни реформи, за да възникне едно що-годе нормално, т.е. пазарно, устроено на по-свободни начала, стопанство, щото диктатурата на държавата в икономиката доведе до банкрут и мизерия.

Най-важните крачки на десния преход осъществиха правителствата на Ф.Димитров и на И.Костов, докато останалите правителства, доминирани от ченгета и милиционери, провеждаха само удобна за грабене на националното богатство политика. Това е в резюме същината на прословутия български преход: левите крадоха колкото можаха, а пък след това пришиха ограбването на българския народ, с помоща на вестникари като Вас, г-н Найденов, на десницата, т.е. от болната глава на здравата. Крадецът изкрещя: „Дръжте крадеца!“ и малоумниците при това взеха, че му повярваха. Такива ми ти работи… Нашенски работи…

Krasnaya Vassileva каза: Много се взехте на сериозно господа. Много ми хареса дискусията. При нас няма ляво и дясно, а е „Дайте да докопаме каквото можем за себе си, защото не знаем до кога ще сме на власт!“. Добри, благодаря ти, че се отнасяш с уважение към нас, по-възрастните. Радвам се на такива начетени и умни хора като теб.

Mariana Antova рече: Изчетох дебата… много интересен! Съгласна съм с почти всички, повече с някои и по-малко с други. В момента чета Айн Ранд, така че и с нея съм съгласна (пак частично, разбира се)… Изводът ми е, че книгите и теориите са хубаво нещо, но животът никога не може напълно да се вмести в една от тях. Както Стивън Хокинг търси „теория на всичкото“ и вярва че я има, но трудна за н амиране, така и в обществоно-политическия живот сигурно има цялостно обяснение, но то не е още написано… Отгоре на всичкото оказва се, че имам да чета още тоооолкова много, преди изобщо да изразявам някакво мнение. С ваше позволение извинения, че го направих. Хубав ден на всички :-)))))

Йордан Янков рече: Ангел Грънчаров: „Вашите разсъждения носят в себе си очебийна липса на ценностна яснота, смесвате несъвместими неща, което именно и ми дава правото да ги нарека объркани.“

Николай Кузански: „Така аз видях, че мястото, където ти Господи обитаваш без покров, е препасано със съвпадението на противоположностите. Това е стената на рая, в който ти обитаваш; вратата за там се пази от най-висшия дух на разума, който не позволява да влизаш докато не го надвиеш.“

Между другото във философията отдавна вече не се приема, че същността на едно нещо е неизменна и вечна. Вечно е само движението – промяната. Всъщност не се ли прокрадва дори и за миг у вас въпроса „Да не би пък да греша?“ Отъкде имате такова самочувствие на равен на Бога?

Valery Naidenov рече: Г-н Грънчаров, Айн Ранд страшно се гневи срещу емоционалното мислене и призовава към анализ с инструментите на разума. Ако сте почитател на гореположената снимка, не воювайте с логиката.

Да, тази данъчна схема е ултрадясна и няма никакъв смисъл да го оспорвате, то е като да твърдите, че слънцето грее нощем. Що се отнася до моята скромна личност, то едва ли има икономическа реформа по времената на Луканов, Попов, Димитров, Виденов, Сакса и прочие, която да не съм критикувал яростно, и то не от комунистически позиции, а именно от страната на свободния пазар и неговата невидима ръка.

Изписал съм стотици статии, прочетени от милиони хора. Да ми приписвате каквото и да било участие в този грабеж е пълна клевета, недостойна за благороден философ като вас. Аз впрочем нямам никакво участие в приватизацията, а вие?

Valery Naidenov рече: Но както ескимосите различават 30 вида сняг и имат различни думи а тях, така и аз различавам различните видове капитализъм. За разлика от Андрей Райчев например, за когото капитализмът е това тук днес – и нищо друго. Фактите оворят, че при по-умерения капитализъм, който вие вероятно бихте нарекли „ляв“, държавите се развиват много по-бързо. И обратното, при по-десния капитализъм, на който в момента сме свидетели, развитието буквално спира. Погледнете света наоколо, погледнете Европа и САЩ и вижте какво се случва при пълното тържество на дясната идея. И най-сетне, погледнете България. Тя просто изчезва в условията на възможно най-дясното управление.

Йордан Янков рече: Г-н Найденов, не мисля, че това е възможно най-дясното управление. И по-горе посочих защо – монополно присъствие в ключови икономически сектори. Освен това централизацията на властта у нас продължава да бъде на нива, нехарактерни дори за европейските социалистически държави. Аз бих казал, че България чезне заради запазването на държавния капитализъм под още по-уродливата форма на патрирархален капитализъм. В България липсват каквито и да е модерни форми на управление, а съществуващите са само видимост на демокрация.

Не размерът на данъците и фискалната политика са проблема, а липсата на идеи за развитието на страната ни (забележете – не отъждествявам България с държавата) и най-вече липсата на социални механизми, които да генерират такива идеи. Ако утре вдигнете дефицита и раздуете данъците няма да постигнете нищо освен да стигнем дереджето на гърците.

Ангел Грънчаров рече: Г-н Янков, да се извиня, бях рязък и краен, простете! Нямам мания за непогрешимост, но пък имам ценности и убеждения, от които няма да се откажа – само защото не били харесвали на този или онзи. Не ща да угаждам никому, за мен съществена е единствено истината. Вярвам, че като занимаващ се с философия човек ще се съгласите, че няма „моя“ или „твоя“ истина, т.е. ако нещо е истина, е истина за всички.

Мисля, че с това отпадат недоразуменията, мислете си както искате, хубаво е че имаме тази възможност, както и възможността да спорим. По-страшно от това да сме „единомишленици“ няма, тогава какъв е проблемът?! 🙂

Valery Naidenov рече: Г.н Янков, при положение, че държавата няма правото на монетарна политика и не притежава предприятия, единственото, което зависи от нея, са данъците и разходите. Е, те са ултрадесни. Ако пък участието на широките народни маси в управлението е ляво, то в това отношение у нас положението е дясно. Не знам какво разбирате под държавен капитализъм, но според класиката това изисква държавна собственост над промишлеността. Е, и това го нямаме. Единствено и само доколкото толерантността към алтернативната сексуалност напоследък минава за лява идея, българското управление би могло да се нарече ляво.

В началото на прехода десницата призоваваше за толерантност към обратните, но в един момент партиите получиха други указания от Европа и тази роля я възприе БСП.

Ангел Грънчаров рече: Г-н Найденов, между нас казано, много сте добър в манипулациите, поздравления! Но да караме по същество.

Т.н. от Вас „емоционално мислене“ е всъщност разумното мислене, щото разумът е такава способност, която съдържа единството на разсъдък (ум) и емоции. Емоционалното отношение всъщност е ценностното отношение, ако отхвърлим емоционално-ценностния момент, то тогава нашите „мисли“ ще бъдат безплодно умуване и преливане от пусто в празно. Онова, което оплодява мислите, е тяхната ценностна наситеност.

А сега по втория момент, повдигнат от Вас: не Ви приписвам участие в комунистическите грабежи след 1989 г., но с чиста съвест Ви приписвам участие в прикриването на тия грабежи и в убеждаването на „широкото народно съзнание“, че грабителите всъщност не били комунистите, а били, представете си, демократите (сините). Ако в един момент в битността си на главен редактор сте имали дързостта да назовете истинските грабители, Вие в същия миг щяхте да изхвърчите от всеки пост, а Вие все пак доста време бяхте нещо като тартор на „медийния фронт“, който изигра решаващата роля за мистифицирането на българския преход.

Тоест – в излъгването на наивната народна природопопулация. И с това помогнахте страната да навлезе в олигархичното тресавище, в което се намира от 10 години. Все пак, трябва да имаме достойнството да поемаме някаква отговорност за станалото, особено хора като Вас, които са били на възлови места в ония години, с което допринесоха за нихилистичните настроения на масовия избирател, довели до възцаряването на мутанти като Боко от Банкя.

Аз, прочее, в приватизация не съм участвал, когато ставаха тия подвизи, моя милост си пишеше книгата и беше (и продължава да е) най-скромен преподавател по философия. Тъй че съвсем не мога да разбера в какъв смисъл ми зададохте този въпрос, може би ми го зададохте по навик, като израз на професионална деформация, щото, както писах по-горе, вий, журналистите, имате обичай да хвърляте вината от болната глава на здравата. 🙂

Тезата Ви обаче, че при „десния капитализъм“ движението спирало е любопитна, но, за жалост, несъстоятелна. Не бива все пак всичко да бъде представяно тъкмо наопаки на реалното. „Десният“ капитализъм ражда просперитет, „левият“ капитализъм ражда мизерия – това е азбучна истина, разбира се, твърде неудобна за всички ония, които имат леви симпатии, манталитет и дори, смея да допусна, убеждения. Та на това основание именно се стига до онова добре познато шикалкавене, на което сме свидетели и тука.

Понеже ми е драга обаче най-вече истината, не мога да не реагирам когато се правят опити та да бъде насилвана и обиждана. Ако лявото раждаше просперитет, то това щеше да бъде резултат на някакви фокуси и магии, предполагам, щото едва ли ще можете да обясните откъде в такъв случай ще се вземе ресурс за осъществяването на някакъв напредък – понеже лявото управление не прави друго освен да блокира човешката енергия…

Йордан Янков рече: Г-н Найденов, по-голямата част от енергийни мощности у нас са държавна собственост, преносните мрежи на газ и ток са изключително държавна собственост, държавата притежава екслузивен монопол в ролята си на единствен обществен доставчик и за газа, и за тока, на всичкото отгоре пряко регулира цените в енергетиката. Законодателно е наложена монополна роля в пенсионното осигуряване и здравно-осигуриотелната система, а всички големи болници са държавна собственост. Всичко това води до изключително важни дисбаланси в икономиката, много по-страшни от ниските данъци и орязаните разходи в бюджета.

Valery Naidenov рече: Уважаеми г-н Грънчаров, тъкмо обратното, в държавите с по-кейнсианска политика и по-ниско ниво на неравенството се наблюдава и по-бърз икономически растеж, и по-заможна средна класа. Например между 1946 г. и 1976 г. брутният продукт на САЩ нараства повече от два пъти, както и средният доход на американца. През следващите 30 години благодарение на „консервативната революция“ БВП нараства с около 50 на сто, а доходът на средният американец изобщо не се увеличава след отчитането на инфлацията. Забогатяват само най-богатите. Бедните обедняват още повече.

Като имам свободно време, ще ви цитирам точната статистика от книгата на Кругман „Peddling Prosperity“. В Европа най-стабилната държава засега е Германия, която преразпределя много висок дял от брутния продукт, има прогресивна данъчна система и поддържа ниско ниво на неравенството (виж индекса Джини) Другите отличници за момента са скандинавските държави, които имат най-ниско ниво на неравенството, високи данъци и високо прерапределение. Вашето твърдение, че „десният капитализъм“ се развива по-бързо, изобщо не издържа на проверката. Подкрепете го с факти и със статистики. Просто това е една от многото лъжи на либертарианците.

Г-н Янков, нормално е инфраструктурата да е в държавни ръци. В много от американските щати например електроенергията все още е обществена. Големите сривове там се случиха в приватизираната енергетика на Калифорния, тъй като се оказа, че пазарът работи срещу интересите на потребителите. Все пак добре е да знаете, че в момента остатъците от НЕК са на пазара.

Що се отнася до здравеопазването, „пазарниците“ направиха толкова бели, че е време разумът да надделее. Смилете се над българина, откажете се от утопиите поне що се отнася до живота на хората. Въпреки това аз смятам, че правителството на ГЕРБ ще направи това, което другите не посмяха – ще продаде болниците. Само чака да минат местните и президентските избори. Тогава вече ще видим какво означава убийство на нацията. Сиреч, управлението си е дясно до дупка.

В заключение смятам, че съм бил достатъчно полезен и на двама ви, ще се оттегля за да можете да осмислите наученото.

Йордан Янков каза: Г-н Найденов, само да отбележа, че сривът в Калифорния беше тъкмо заради калпава и недовършена дерегулация както у нас. Всъщност, дори в цитираната от вас Германия няма такава степен на регулация и монополизация в енерегетиката, а здравната им система е далеч по-пазарна от нашата.

Колкото до болниците – имам поглед от бизнес гледна точка и знам, че трагичното състояние при тях е резултат тъкмо на некадърното държавно управление и липсата на адекватно финансиране и планиране. Просто шефовете на болниците нямат никакъв стимул да оптимизрат работата на заведенията си, без да засягат качеството на здравните услуги – като си на държавна ясла нямаш стимул да го правиш. И аз за последно – социално не е равно на държавно.

Valery Naidenov рече: P.S. Г-н Грънчаров, едва сега забелязах вашата тирада относно моята дейност като главен редактор. Първо, един философ не трябва да минава от идеен спор към лични нападки, защото така признава, че аргументите му са несъстоятелни. Разбира се, че съм писал за големите кражби именно когато ставаха.

Смея да твърдя, че аз съм единственият журналист, кой ясно е обяснявал какво се случва още от тайната банкова приватизация през 1990 г. до ден днешен. На практика 90 на сто от статиите ми са на тази тема. Разбира се, че съм бил уволняван, а и сам съм напускал. Вие естествено не сте длъжен да познавате житейския ми път, но щом не го познавате, защо си го измисляте?

Ангел Грънчаров рече: Г-н Найденов, остана само да приведете статистически данни за това колко много е нараснало жизненото равнище на българина в ерата на социализмо-комунизма, та картината да бъде пълна 🙂 На Рейгън, прочее, се падна да чисти авгиевите обори на „социално-справедливата“ Америка, както на Тачър се падна честта да спаси Англия от социализъм. За което тия народи ще им бъдат вечна благодарни.

Ние пък сме цъфнали и вързали тъкмо защото левите илюзии у нас, както се вижда и от Вашите изявления, са така широко разпространени, че у нас навярно в очите на такива като вас лявото изглежда дясно, а пък дясното – направо сатанинско.

Както и да е, вярвам, че и на Вас дискусията ни ще Ви бъде полезна, нищо че, изглежда, живеете с измамното усещане за вечна правота, което пак издава един ляв манталитет… Жив и здрав бъдете!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.