Защо политологическият хоризонт за моя дух е прекалено тесен

Във Фейсбук един интернетен приятел ми зададе интересен въпрос, който ми даде повод да развия гледището си по наистина важни според мен проблеми; ето обмяната на мнения, която протече между нас, иска ми се той да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Paul Princeton рече: Здравейте, господин Грънчаров! Замислих се – дали не трябва вместо да се титулувате философ, да се титулувате политолог? Защото откакто Ви имам като абонат във Фейсбук, а и като хвърля бегъл поглед към съдържанието на блога ви, и установявам, че винаги говорите не по философски въпрос, а по политически. След като там лежат страстите ви, защо държите на „философ“? Само идея… 😉

Ангел Грънчаров рече: Г-н Princeton, добър въпрос ми задавате, поздравления! 🙂 Ако трябва да Ви отговоря цялостно, ще ми отнеме доста време, затова ще се постарая да бъда пределно лаконичен.

Позицията на философ ми дава предимството да изразявам една неспециализирана („ненаучна“), но в същото време глобална или всеобхватна, сиреч, човешка и също така гражданска гледна точка. Позицията на политолог за мен би била тясна, щото аз желая да правя своите анализи, влагайки и чисто субективния – ценностен – момент, който политологията като наука (доколкото тя у нас е наистина такава е отделен въпрос) не позволява да бъде допускан в нейните анализи и тълкувания.

Докато философската позиция ми дава не само потребната за изразяване широта, но също така възможността за задълбочаване – чрез синтеза и на познавателния, и на ценностния, и на практическия момент. А такова нещо в политологията е невъзможно, тя е едноизмерна познавателна позиция спрямо политическия живот. Тъй че философският хоризонт е адекватен за изразяване на моите разбирания, докато политологическият хоризонт за моя дух би бил прекалено тесен. 🙂

А и „обективните“ политологически анализи съвсем не са ми по вкуса, по вкуса ми също не е и научната претенция за някаква обективност и „свръхчовешкост“ на анализите, да не говорим пък за някаква „надпартийност“ и дори „надкласовост“…

В заключение: позицията ни философ ми дава възможността за изразя своето личностно и ценностно отношение към политическите и граждански проблеми, а тези моменти според мен са най-съществените; докато при политолога съвсем не е така; аз, прочее, много съм писал по тия въпроси и в книгите си, и в блога…

Благодаря за въпроса и за интереса!

Paul Princeton рече: Благодаря за отговора, беше интересно (и адекватно) да го прочета! 🙂

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

„Спасението“ от свободата е едно: свобода, колкото се може повече свобода!

Един човек, чиито инициали са L.T. ми зададе във Фейсбук следния въпрос:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Попаднах на следното видео, което никак не ми хареса:

Можете ли когато имате малко време да ми кажете с две думи доколко може да се вярва на това? Ще ни закопае ли демокрацията?

На този въпрос счетох за нужно да отговоря ето така:

Вижте, това е пропаганден филм, вдъхновен от конспиративистките теории. Нещата не са толкова отчайващи и черни по една-единствена причина: по-голямата част от мюсюлманите, родени в западните страни, под влияние на съответната култура, се асимилират и придобиват съответното национално съзнание; той може да е мюсюлманин или будист, но се чувства и съзнава като британец, французин, американец. Тъй че като се вземе предвид този фактор, нещата не са така страшни или черни.

Освен това според мен по-голямата опасност иде от разпространението на атеизма, а не на една или друга религия. Според мен вярващият – но искрено, истински – било в Аллах, било в Христос, било в Буда или в който и да е, е много по-нравствен и стойностен човек от нихилиста-атеист; такъв човек е много по-малко опасен, стига да не стигне до крайност, до фанатизма. Прочее, фанатизмът е извратеност на съответната вяра и като всяка крайност фанатиците са малцинство, а истински вярващите са мнозинство (в пределите на съответната религия).

По този начин разпространението на исляма и „ислямизирането“ на Запада не е чак толкова страшно, както изглежда това в очите на фанатичните „християни“. Слагам кавички, защото истинският християнин е толерантен човек, който не обижда вярата и ценностите на другите хора. Аз лично смятам, че никоя религия не учи хората на зло, да, това се отнася и за исляма, тук обаче не става дума за догматичното и фанатичното й тълкуване, а също и за използването й с политически или други, външни на религията и вярата, цели.

На това основание мисля, че християните и мюсюлманите винаги са намирали общ език, това още повече ще е валидно в едно бъдеще, в което хората от различни вери ще съжителстват още по-близко и непосредствено. Тъй че не бива да изпадаме в глупави страхове, които са подклаждани от сили, залагащи на всяването на такива страхове с оглед преследването на някакви пропагандни и предимно политически цели. Както човечеството е оцелявало при много по-трудни исторически условия, така и сега ще оцелее, а цивилизацията ще бъде запазена.

Прочее, Европа веднъж вече е била „ислямизирана“, било е време, в ранното Средновековие, в което арабският свят е бил водещ във всяко едно отношение. И какво е произлязло от това?! Нищо особено, нищо лошо. Останали са ни ценностите, сътворени от Саади, Омар Хайам, Авицена…

При това ония, които познават отблизо хората от ислямските страни, не са така фанатично-непримирими, защото добре знаят, че това също са хора, с известни различия, но са хора, имащи смой морал, култура, своя специфична човечност. Добрите хора, накрая, винаги са били повече от злите, а доброто в крайна сметка винаги надделява и тържествува. И с истината е така.

Тъй че не се плашете от нищо и гледайте с ведър поглед към бъдещето! 🙂 То винаги ни отправя предизвикателства, от които свободният човек не бяга и не се крие, а смело ги поема – за да постигне целите си в борба и труд. Толкова засега. Ако има нещо друго, питайте, ще Ви отговоря. Винаги е по-добре да се води диалог, а не някой да се опитва да убеждава друг човек…

И понеже ме питате накрая и за това дали щяла да ни закопае демокрацията, ще Ви отвърна така: нас комунизмът ни закопа така хубаво, че изобщо не бива да ни е страх от нникакво друго закопаване, особено пък от „закопаването“, както го определяте, на демокрацията. Закопаният да се плаши от закопаване е глупаво, закопаният има само един път, нагоре, той може само да се измъкне от дупката си… 🙂

Демокрацията е свобода, политически израз на свободата; е, ако смятате, че свободата е вредно, опасно, страшно нещо – прочее, точно така смятат по-голямата част от българите, които съвсем не са привикнали към свободата и затова така се плашат от нея – то в такъв случай свободата и демокрацията наистина могат да се считат за „закопаване“. В свободата, пък и в демокрация трудно се живее, но за сметка на това пък се живее достойно; животът без свобода не заслужава да се нарече живот.

Има тук една такава зависимост: колкото човек е по-непривикнал към свободата, толкова повече се плаши от нея (непознатото винаги плаши), но колкото повече е привикнал да се ползва от плодовете на свободата, именно, да цени огромните й предимства пред несвободата, толкова повече човек я обиква, а нали е съвсем глупаво да се плашим от това, което обичаме?! Тъй че спасението от свободата е едно: свобода, колкото се може повече свобода.

От свободата ще „оцелеят“ само силните духом, а слабаците и малодушните вечно ще мърморят и ще се чувстват сякаш са живи закопани в гроба. Тъй че, драги приятелю, правете едно нещо: подсилвайте духа и душата си, побеждавайте всеки ден малодущието и слабостта си! И ще успеете да се радвате на свободния и достоен живот.

Пък мърморковците нека си мърморят… У нас пък е пълно с мърморковци, т.е. с несвободни, плашещи се от свободата хора…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Тотално безсрамие, гнус и пошлост!

Нашата кретенска демокрация

Автор: Елтимир

„Правец тръпне в очакване на светлата дата 7 септември – 100 години от рождението на Тодор Живков“

„Четвъртък, 25 август 2011

В Правец кипи усилен труд – всички очакват 7 септември, когато се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков. На 5-6 септември всичко трябва да бъде готово. Трябва да сме приключили с ремонта дотогава. С тези думи посрещат работници пред родната къща на Тато, предаде БГНЕС.

Цялата улица „Васил Левски“ в родния град на бившия комунистически лидер се ремонтира. Оправят се тротоарите, бордюрите, асфалта. Подрязват се дръвчетата на улицата и в парка срещу къщата. Пред Музея на Тодор Живков има паркирана полицейска кола.

„Отвсякъде идват хора, но най-много от България. Тези, които посещават къщата говорят добри неща за Тодор Живков“, радва се уредничката на музея. Срещу 2 лева всеки може да посети официалната къща за гости и родния дом на Тодор Живков.

В залата, където са изложени подаръците, получени от Тодор Живков, на централно място е поставено „Седло за камила от либийския лидер Муамар Кадафи“.

В двора между официалната и родната къща всичко е готово за поставянето на нов бюст паметник на Тодор Живков. „Заповядайте на 7 септември за празненството“, подканя всички на тръгване уредничката.

На 7 септември в Правец ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Тодор Живков, който управлява България в продължение на 33 години, до 10 ноември 1989 година. Както е написано на плочата пред къщата на Тодор Живков

„Използвах цялата власт за доброто на своя народ“.“

А в същото време в град Септември опожариха родния дом на Илия Минев:

Не ми се коментира. Сами си мисля: народ, който почита и чества престъпниците, а забравя националните си герои какво заслужава?

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем…