Бойко Борисов разрушава и малкото демократичност, останала в България

Реваншизмът на Борисов, който спонтанно се прекланя пред диктатора Живков, се разпространява. Това е очаквано и според мен целенасочено.

Наметнат с мантията на „гражданин за европейско развитие“ Борисов натрапва идеята, че диктатурата на „соца“ има и добри страни. Вероятно за него всяка диктатура има „и добри страни“.

Изказването на умствено немощния милиционер само демонстрира растящата сила на реваншизма. След „празненствата“ за раждането на тиранина Живков следва и „тъга“ по тиранията, като средство за справяне с престъпността.

Отново се връщам на паралелите с Германия. Всички занем колко абсурдно е да се мисли, че немски полицай може да твърди, че практиките на Третият Райх са единственото решение за борба с престъпността.

Виждаме, че в България обаче вече няма страх да се търси „доброто“ в диктатурата.

Истината е, че огромното мнозинство от българите все още нямат, за съжаление, ясни ориентири какво нечовешко и престъпно зло е т.нар. „социализъм“, бил той на болшевика Сталин или на националния социалист Хитлер.

Българското общество е болно, защото и до днес няма окончателно и безвъзвратно осъждане на окупационното ни минало.

Лечението ще започне когато се признаят поне три факта:

1.) Русия е окупатор, по чиято вина България изостава и до днес от действително развитите държави.

2.) Тодор Живков е тиранин, директен изпълнител на престъпните, анти-български нареждания на окупатора Русия.

3.) Най-важното: тиранията не е решение на нито един обществен проблем!!!

Posted by Arthur

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Съвременната престъпност не е рожба на демокрацията, тя е свидно отроче на обезчовечаването, наследено от социализмо-комунизма

За да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ препубликувам статията „Бре, Бойко, изкарай другарите от овеса!“ с автор Иво Инджев. А там, в неговия блог, написах следния кратък коментар:

Длъжен съм да подчертая, че с твърденията в статията на г-н Инджев съм на 100% съгласен: това, което пише, е самата истина. А истината, макар и непризнавана, си остава истина – и все един ден ще се наложи. Казано е: „На лъжата краката са къси!“.

Е, вярно е, лъжите на наште български социалисто-комунистически лъжци са явно по-дългокраки, но и това няма да ги спаси…

„Бре, Бойко, изкарай другарите от овеса!“

Автор: Иво Инджев

“Държавата върви в грешна посока. България се връща назад”, заяви социалистическият лидер Сергей Станишев под ръкоплясканията на съмишленици, събрани да си спомнят годишнината от акцията на Рило-Пиринския партизански отряд през август 1944 г., когато ранени извън България (и безпомощни) германски военни, настанени в санаториум край Жабокрек, стават обект на героизирана и до днес масова екзекуция, организирана под формата на „бойна операция“ от български партизани.

Прав е др. Станишев. Др. Станимир Флоров потвърждава правотата му със самия факт, че вече два дни оцелява на поста си като началник на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), без да бъде уволнен за изявлението си по Би Ти Ви, че само ако си върнем тоталитаризма сме щели да си върнем и реда в държавата. Оставането му на този пост е ярко доказателство за връщането на България назад. Ето какво заяви упълномощеният да пази държавата от мафията (създадена също от едни другари) др. Станимир Флоров:

„… Единственият начин да се оправят нещата, е ако се върнат нещата отпреди 1989 година. Това е единственото решение на проблема. Друг… решаване на проблема няма. Колкото и добре да са службите, колкото и добре да работят… В смисъл, че само тогава имаше ред и дисциплина в отношение на престъпността, защото всички наркозависими, всички криминални лица бяха известни…”

Ако имаше демократичен ред и произтичащата от него дисциплина в управлението на страната след такова самопризнание за професионално безсилие в изпълнение на служебните задължения, което стоварва вината за престъпността върху демокрацията, Флоров би трябвало да се раздели с ключовата си позиция на охранител на демокрацията. Само че главният телохранител на републиката Борисов едва ли може да бъде впечатлен от този начин на мислене, след като самият той и до днес превъзнася самия диктатор Живков.

Мащабната обърканост на ценностите в главата на главата на антимафиотите е достатъчно впечатляваща с идеологическия си реваншизъм, но не по-малко забележителен е примитивизмът на примерите, който той даде пред телевизията за това колко бил хубав животът при комунизма (настоятелно, с хъс, с плам!). На него лично тогава не му се налагало да заключва колата на баща си на село! Ами да си беше останал там – и днес аз не си я заключвам на село! Но явно човекът си е останал наистина някъде там – в онова социалистическо село, в което беше масова и обичайна практиката да ти свият чистачките на съветското возило. Тръгнех ли път из китната соцродина, винаги си носех резервни, за да не изпадам за пореден път в ситуацията както веднъж в Балчик – свиха ми ги и се наложи доста да попътувам (с трите ми деца), докато намеря тази дефицитна, но задължителна част от сигурността на пътя.

Битовата престъпност при социализма, за сведение на др. Флоров, беше масов, национален спорт. Всеки влачеше каквото му беше достъпно – чиновникът хартия за пишеща машина: селянинът фураж от ТКЗС-то за прасето: работникът „консумативи“ за своя „частпром“ за заварки или нещо друго: лекарите „легално“ влачеха дамаджаните от „доброволните“ дарения на борещите се за повече внимание пациенти (в болниците се плащаше на ръка на чистачката, да подмете на твоя близък болник). Ако Флоров е „пропуснал“ да забележи кога и как се формира манталитетът на цял един народ, гледащ благосклонно, ако не и завистливо на крадците, явно е от Червената планета на чудесата, в която и до днес пребивават подобните му мисловно. А помни ли поне, като дава пример с кражбата на автомобили, че нямаше (защо ли?) кой знае какво за крадене, защото същата тази държава се беше погрижила да осигури равенството на гражданите пред н.в. дефицита – криминогенен феномен, който генерираше черна борса и масов рекет на имащите достъп до дефицитните стоки, спрямо милионите просители на елементарни битови блага?

Върху плодородната почва на това чудно наследство и с организационно-партийната ръководна роля на другари по възгледи на Флоров, в браздите на подарената ни свобода избуяха бурените на съвременната престъпност. Тя не дойде от „нищото“ и не е рожба на демокрацията, а е наторявана от десетилетна традиция на презрение към публичните лъжи, облечени в униформата на закона и на усещането у хората, че е най-добре сам да се погрижиш за замогването си с всички възможни средства. Стига да не те хванат. За което (да не ги хванат), се грижат кадри, като др. Флоров, както сам признава той, без обаче да съзнава какво говори.

Да се чудим ли, че мафията си има държава, щом начело на (уж)борбата с мафията стои човек, който мрази днешната и обича онази, тоталитарната държава?

Изглежда безнадежно това да се изясни на „когото трябва“ и ще се опитам да му го преведа на разбираем език. Взимам пример от героя, участник в масовия разстрел на ранени германци край Жабокрек, който с умиление си спомнил за паролата за нападението срещу безпомощните обитатели на санаториума: “Бре, Йоване, изкарвай воловете от овеса!”. Това заявил, според в. „Труд“, бившият екзекутор на сакати германци и днешен академик Никола Попов. Учен е човекът, хвали се с голямото постижение да хвърляш гранати срещу приковани към кревати.

Време е да призовем Борисов да изкара от овеса неадекватните другари, които преживят с носталгия глупостите за реда и дисциплината като непреходна ценност на тоталитаризма.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.